Марсианецът – Част 3

 

Музика и Още музика (ако искате фон, докато четете) ♬

Чува се звук, когато роботът се изключва. Всички седят в тишина няколко секунди. После се гледат един друг шокирано.

Урсула (говори бавно и ясно). Извънземното е в стаята и се прави на човек. Това каза роботът. Рей, възможно ли е?

Рей (отнесено). Да… Марсианците имат тази способност. Могат да променят външния си вид.

Урсула скача права и вади пистолета си.

Урсула. По дяволите, Рей! Защо не ни каза това още в началото!

Рей. Защото не ви засяга.

Марсианецът – Част 2

 

Втора песен от радиото 🎶

Рей въздъхва и също се присъединява. Подава ръка на Мери, тя я поема и двамата започват да танцуват заедно.

Кларк (гледа двойката). Я да им покажем на тези двамата! (подава ръка на Урсула).

Всички танцуват и се веселят. През това време Айзък натиска звънеца си няколко пъти, но те не го чуват. Става и отива до тях, но пак не му обръщат внимание. Изведнъж радиото започва да пращи и спира.

Марсианецът – Част 1

Очаквахте разказ, ама не 😀 Това е пиеса в едно действие, която написах нейде януари, но чак сега се сетих да публикувам. Ще я кача на части, да не си затормозявате очичките ^^

Даже си има нещо като саундтрак: Песен от радиото

Въпреки че още не е лято

Бермудският парти триъгълник

Моти хлъцна щастливо.
– Може би ще стана парти човек! След тая вечер наистина го обмислям! Бива си ме, признай! Направо ги сразих на денсинга тия дърва!
Аз внимателно хванах пияния си приятел, който опасно започваше да залита към канавката.
– Трябва по-често да ме взимаш с теб като излизаш! – продължи щастливо да бърбори той, като изобщо не забелязваше как се клатушка като махало – Не знам защо досега не съм идвал! Мислех, че по тия партита не е забавно! А всички бяха толкова мили! И интересни!
– Това е защото си пиян, Моти… – промърморих.

Вместо разказ :Р

Идеята от Inktober за картинките ми хареса, та ето ви още една! :Д (И са по-лесни от разказите…)

 

Кутия неопределеност

… Съжалявам. При творчески кризи винаги пиша за бекон -.-

– …и в края на краищата прасковеното е просто най-практичният избор! Разбираш ли?
– Мхм…
– Защото иначе нищо няма да си отива! Фотьойлите, които съм харесала, са каки, а пък масичката е дъбова! Ти ги видя онзи ден! Няма с какъв друг цвят всичко да се връзва!
– Мда, наистина…
Погледнах изнервено към брат си. Той изобщо не забеляза изпепеляващия ми поглед и продължи да си зяпа в телефона. Играеше някаква тъпа игричка, с която ловеше някакви неща (магически животни или извънземни, или нещо такова) и ме бе зарязал аз да поддържам приятен светски разговор с жена му. Не че имам против светските разговори или пък Анита (пази Боже, милото момиче беше много свестно, даже чудесни кюфтета правеше), но от три часа слушах за табуретки, перденца, тапицерии, вазички, възглавнички и вече ми се привиждаха летящи холни гарнитури с цвят каки.