Марсианецът – Част 3

 

10c80f4225afeb98c5e4e8892d91eоооо5f9

Музика и Още музика (ако искате фон, докато четете) ♬

Чува се звук, когато роботът се изключва. Всички седят в тишина няколко секунди. После се гледат един друг шокирано.

Урсула (говори бавно и ясно). Извънземното е в стаята и се прави на човек. Това каза роботът. Рей, възможно ли е?

Рей (отнесено). Да… Марсианците имат тази способност. Могат да променят външния си вид.

Урсула скача права и вади пистолета си.

Урсула. По дяволите, Рей! Защо не ни каза това още в началото!

Рей. Защото не ви засяга. Continue reading

Марсианецът – Част 2

 

08cb95992532ce04692c5ebd8cb643bafffff

Втора песен от радиото 🎶

Рей въздъхва и също се присъединява. Подава ръка на Мери, тя я поема и двамата започват да танцуват заедно.

Кларк (гледа двойката). Я да им покажем на тези двамата! (подава ръка на Урсула).

Всички танцуват и се веселят. През това време Айзък натиска звънеца си няколко пъти, но те не го чуват. Става и отива до тях, но пак не му обръщат внимание. Изведнъж радиото започва да пращи и спира. Continue reading

Бермудският парти триъгълник

e30290774398dd920a96345a443cdfa0%d1%8f%d1%8f%d1%8f

Моти хлъцна щастливо.
– Може би ще стана парти човек! След тая вечер наистина го обмислям! Бива си ме, признай! Направо ги сразих на денсинга тия дърва!
Аз внимателно хванах пияния си приятел, който опасно започваше да залита към канавката.
– Трябва по-често да ме взимаш с теб като излизаш! – продължи щастливо да бърбори той, като изобщо не забелязваше как се клатушка като махало – Не знам защо досега не съм идвал! Мислех, че по тия партита не е забавно! А всички бяха толкова мили! И интересни!
– Това е защото си пиян, Моти… – промърморих. Continue reading

Кутия неопределеност

7359d0668edd0b938b9d2a213ed8b090bbbb
… Съжалявам. При творчески кризи винаги пиша за бекон -.-

– …и в края на краищата прасковеното е просто най-практичният избор! Разбираш ли?
– Мхм…
– Защото иначе нищо няма да си отива! Фотьойлите, които съм харесала, са каки, а пък масичката е дъбова! Ти ги видя онзи ден! Няма с какъв друг цвят всичко да се връзва!
– Мда, наистина…
Погледнах изнервено към брат си. Той изобщо не забеляза изпепеляващия ми поглед и продължи да си зяпа в телефона. Играеше някаква тъпа игричка, с която ловеше някакви неща (магически животни или извънземни, или нещо такова) и ме бе зарязал аз да поддържам приятен светски разговор с жена му. Не че имам против светските разговори или пък Анита (пази Боже, милото момиче беше много свестно, даже чудесни кюфтета правеше), но от три часа слушах за табуретки, перденца, тапицерии, вазички, възглавнички и вече ми се привиждаха летящи холни гарнитури с цвят каки. Continue reading