Въпреки че още не е лято

Бермудският парти триъгълник

Моти хлъцна щастливо.
– Може би ще стана парти човек! След тая вечер наистина го обмислям! Бива си ме, признай! Направо ги сразих на денсинга тия дърва!
Аз внимателно хванах пияния си приятел, който опасно започваше да залита към канавката.
– Трябва по-често да ме взимаш с теб като излизаш! – продължи щастливо да бърбори той, като изобщо не забелязваше как се клатушка като махало – Не знам защо досега не съм идвал! Мислех, че по тия партита не е забавно! А всички бяха толкова мили! И интересни!
– Това е защото си пиян, Моти… – промърморих.

Вместо разказ :Р

Идеята от Inktober за картинките ми хареса, та ето ви още една! :Д (И са по-лесни от разказите…)

 

Кутия неопределеност

… Съжалявам. При творчески кризи винаги пиша за бекон -.-

– …и в края на краищата прасковеното е просто най-практичният избор! Разбираш ли?
– Мхм…
– Защото иначе нищо няма да си отива! Фотьойлите, които съм харесала, са каки, а пък масичката е дъбова! Ти ги видя онзи ден! Няма с какъв друг цвят всичко да се връзва!
– Мда, наистина…
Погледнах изнервено към брат си. Той изобщо не забеляза изпепеляващия ми поглед и продължи да си зяпа в телефона. Играеше някаква тъпа игричка, с която ловеше някакви неща (магически животни или извънземни, или нещо такова) и ме бе зарязал аз да поддържам приятен светски разговор с жена му. Не че имам против светските разговори или пък Анита (пази Боже, милото момиче беше много свестно, даже чудесни кюфтета правеше), но от три часа слушах за табуретки, перденца, тапицерии, вазички, възглавнички и вече ми се привиждаха летящи холни гарнитури с цвят каки.

Огледалният град

Найда дойде в съзнание и първото нещо, което усети, беше ръчичката на Росен, вкопчена в нейната. Той явно се бе събудил пръв.
– Моите извинения, мястото наистина изглежда негостоприемно! Но съм сигурен, че с времето ще свикнете и даже ще откриете известен чар в него!
Още й се виеше свят, но когато чу гласа на Алистър Крейн, Найда веднага се окопити. Росен й помогна да се изправи.
– Роси, удари ли се някъде? Нещо боли ли те? – притеснено го попита тя.
Детето само поклати глава. Очите му бяха малко навлажнени, но изглежда успяваше да запази самообладание. До него послушно бе седнало кучето Мацо, което май не бе забелязало преминаването през световете. За сметка на това беше забелязало чайката на парапета до тях и я следеше с нескрит интерес. Птицата беше зеленикавочерна и имаше зъби.

Добре дошли в Анрав

Морският град с удоволствие се припичаше на слънце и слушаше как вълните кротко се плискат. Циганското лято тази година беше особено дълго и всички жители на града с благодарност му се радваха. Кафенетата се пръскаха по шевовете от хора, плажът бе пълен със семейства, излезли на разходка или пикник, а морската градина се огласяваше от звънливи смехове и щастливи въздишки.
Найда държеше малкия Росен за ръка и двамата бавно вървяха по алеята покрай плажа. Момченцето ентусиазирано разказваше как бе минал деня в училище и Найда се опитваше да го слуша, но странно защо мислите й все се отнасяха другаде.

Още тази нощ

Кактусът мълчеше. Силварион за сметка на това издаваше разнообразни гневни пуфтящи звуци.
– Сигурен ли си, че е говорил изобщо? – усъмнено попита Иван – Тоя гараж ми се струва доста задушен и пълен с какви ли не подозрителни изпарения… Най-вероятно си се надишал с нещо и…
– Говори, естествено, чумата да го тръшне! – избълва магьосника, хвана саксията и взе да я друса.
– Значи това е някакъв… пророчески кактус? Нещо като оня храст от Библията, дето говори с Моисей? – Иван изобщо не звучеше убеден – А тези другите цветя нали и те говорят? Защо не казват нищо?
На Силварион изглежда това му даде някаква идея, защото остави кактуса и се обърна към останалите саксии.
– Ей, вие! Какво му става на кактуса? Как да го накараме да говори?
Но всички растения бяха потънали в мълчание.
– Може да спят? – обади се Флами.
– Майка ти спи… – измърмори една теменужка.