Марсианецът – Част 4
Мери (за миг замълчава). Искам да се свържа с други оцелели марсианци.
Урсула. Ха, ето! Искат да организират бунт!
Рей. Ох, Урсула, замълчи, моля те! (към Мери) Защо не си се свързал досега с тях? Защо точно сега? Continue reading
Марсианецът – Част 3
Музика и Още музика (ако искате фон, докато четете) ♬
Чува се звук, когато роботът се изключва. Всички седят в тишина няколко секунди. После се гледат един друг шокирано.
Урсула (говори бавно и ясно). Извънземното е в стаята и се прави на човек. Това каза роботът. Рей, възможно ли е?
Рей (отнесено). Да… Марсианците имат тази способност. Могат да променят външния си вид.
Урсула скача права и вади пистолета си.
Урсула. По дяволите, Рей! Защо не ни каза това още в началото!
Рей. Защото не ви засяга. Continue reading
Марсианецът – Част 2
Рей въздъхва и също се присъединява. Подава ръка на Мери, тя я поема и двамата започват да танцуват заедно.
Кларк (гледа двойката). Я да им покажем на тези двамата! (подава ръка на Урсула).
Всички танцуват и се веселят. През това време Айзък натиска звънеца си няколко пъти, но те не го чуват. Става и отива до тях, но пак не му обръщат внимание. Изведнъж радиото започва да пращи и спира. Continue reading
Марсианецът – Част 1
Очаквахте разказ, ама не 😀 Това е пиеса в едно действие, която написах нейде януари, но чак сега се сетих да публикувам. Ще я кача на части, да не си затормозявате очичките ^^
Даже си има нещо като саундтрак: Песен от радиото
Въпреки че още не е лято
Бермудският парти триъгълник
Моти хлъцна щастливо.
– Може би ще стана парти човек! След тая вечер наистина го обмислям! Бива си ме, признай! Направо ги сразих на денсинга тия дърва!
Аз внимателно хванах пияния си приятел, който опасно започваше да залита към канавката.
– Трябва по-често да ме взимаш с теб като излизаш! – продължи щастливо да бърбори той, като изобщо не забелязваше как се клатушка като махало – Не знам защо досега не съм идвал! Мислех, че по тия партита не е забавно! А всички бяха толкова мили! И интересни!
– Това е защото си пиян, Моти… – промърморих. Continue reading
