Паркет и половина

 

1d6ef34617f9ceeee8352a36e3a39d37a8f5

Туп! Туп!
Иван Петров се усмихна доволно на приятния звук и подскочи още веднъж.
Туп-ту-туп!
Ето на това му се викаше паркет! А не като другия – само Скръц! и Хряс! Наистина малко соленичко взимаха от фирмата, която му го сложи, но сега си помисли, че напълно си заслужаваше. Очите му обходиха интересния дизайн на чисто новия паркет. Беше използвано по-тъмно дърво, за да се оформят красиви звездообразни форми. Изглеждаше направо магическо! Единствените акценти по стария му паркет бяха тези от разлято кафе и оставена без надзор ютия… А този, новичкият, блестеше като излизан! Иван Петров се усмихна умилително на пода, каза му „Ах, на тате, красавеца!” и отиде да си направи кафе.
След малко се върна с една димяща чаша и книга под мишница и потъна в креслото до прозореца. Щеше да прекара един спокоен приятен следобед и накрая да задреме сладко-сладко както си чете. Само че плановете на хората много рядко се осъществяват, но пък и господин Петров нямаше как да знае какви пъклени събития го очакваха. Буквално.
Някъде към три часа и петнайсет минути, точно когато вече очите започваха да му натежават, той чу някакви странни звуци. Това обаче не го обезпокои, защото съседите му бяха спецове по неприятните звуци в неподходящи часове. Иван Петров само каза нещо в духа на „Психопати недни!” и тръгна отново да се унася. За жалост тогава звукът се усили и този път мъжът разбра, че не идва от съседите, а някъде от стаята. С недоволство Петров се измъкна от стола и впи очи в стаята зад него. Може би защото паркетът беше чисто нов и толкова симпатичен, той не се усъмни в него. Упорито търсеше източника на шума зад шкафа, върху полицата, под възглавниците на дивана и дори в полилея. Накрая застана в центъра на стаята, сложи ръцете си на кръста и ядосано изхъмка. Точно тогава шумът спря и започна движението. Иван Петров изпищя смразяващо и се хвърли върху дивана като удавник на спасителна лодка.
Паркетът мърдаше и се пренареждаше с тиха неумолимост. С ужас мъжът проследи как по-тъмните парчета формират пентаграми, рунически символи и какви ли не притеснителни работи. Най-накрая движението затихна. Петров тамън беше събрал смелост да стъпи на пода, за да избяга панически, когато символите започнаха да просветват в злокобни цветове и някакъв странен шепот се разнесе на границата на слуха. Горкият човечец веднага се завърна на дивана и се барикадира с възглавници. Изведнъж осъзна, че телефонът му беше в джоба на халата и той го извади с трепереща ръка. Тия от фирмата за паркет имаха бая да обясняват! Определено не си беше поръчвал това, дявол да го вземе! Всъщност нещата вървяха натам…
– Ало? Фирма „Паркет за всеки” ли е? Да, имам проблем с паркета! Преди три дни го сложихте, да… Ами той се държи странно. Не, не си правя майтап с вас! Не, не ви пързалям, нито ментя, нито баламосвам! Паркетът ми се движи и формира окултни знаци! Ей, я си мерете приказките!
Връзката прекъсна. Иван Петров тъжно загледа пентаграма, по чиито контури тлееше зелен огън. „Боже, дано само не пламне всичко, че няма да признаят гаранцията…” Телефонът му внезапно зазвъня и Петров стреснато подскочи, пръскайки възглавници на всички страни. Номерът беше непознат.
– Ало?
– Здравейте. С господин Иван Петров ли разговарям?
– Да?
– Боя се, че ние сме виновни за неприятностите ви с паркета.
– Кои сте вие?
– Ние сме фирма „Паркет не за всеки”. С вашата фирма делим един и същ склад и понякога стават такива обърквания. Явно те, без да искат, са взели от нашата стока. Страшно ви се извиняваме.
Иван Петров потъна в моментно мълчание и гласът от другата страна продължи:
– Нашата фирма се е специализирала в поръчкови паркети за хора с по-специални нужди, а именно различни магьосници, врачки, вампири, върколаци, вещици и други подобни. Явно са ви инсталирали паркета „Удобна връзка с Пъклото”, която много върви при черните магове.
Мъжът изпусна само едно „Ахам, много интересно”.
– Ами ще дойдем да го махнем при първа възможност, но днес е петък, а събота и неделя не работим, така че ще трябва да изчакате до понеделник. Сигурно ще наминем към обяда.
До сега Петров беше плувал в езерце от неразбиране и пълен шок, но последните думи от телефона го пробудиха.
– Чак в понеделник ли?! Ами аз какво да правя до тогава! В момента съм на дивана и ме е страх да сляза! Проклетото нещо само се мърда и свети! А! Сега пък вече и някакви искри пуска!
– Успокойте се! Символите са напълно безобидни! Стига да не казвате заклинания и да не пръскате кръв върху тях, няма да имате проблеми!
– Моляя?!
– Също гледайте да не палите свещи и не рисувайте нищо с тебешир по пода.
– Да, точно това ще тръгна да правя! Мен ме е страх да стъпна…
– Е, това е всичко. Ще се видим във вторник. Между другото паркетът ни „Мрачни зандани” е на промоция и върви с комплект за изтезания, ако се интересувате…
Иван Петров затвори телефона. Той беше 45 годишен ерген, който работеше на дребна чиновническа служба, гледаше си фикус и пускаше прахосмукачка през ден. Магическите паркети бяха много, ама много далече от всекидневния му живот.
Той си седеше и премисляше из основи представите си за света, когато на вратата се позвъни. Петров все още не вярваше на паркета, затова се провикна:
– КОЙ Е?
Иззад вратата се чу:
– Силварион Мрачновски. Отворете ми, моля.
– АМА АЗ НЕ ВИ ПОЗНАВАМ!
– Няма значение, отворете ми, че бързам!
– АМА КОЙ СТЕ ВИЕ?
– А БЕ, ЧОВЕЧЕ, ОТВОРЕТЕ ТЪПАТА ВРАТА, ЧЕ ПЪЛНОЛУНИЕТО ПОЧТИ МИНА!!
– Страх ме е от паркета! – проплака Иван Петров.
– Аз за паркета съм дошъл! Отворете ми най-накрая!
Като чу това, крехък лъч надежда озари лицето на Петров и той с най-голямо внимание се промъкна до вратата. През шпионката видя някакъв мъж на средна възраст, целия облечен в черно и с малко твърде дълъг нос. Отвори му, защото просто вече нищо нямаше значение.
– Да, здравейте! – каза новодошлия разбързано – Ако може да се мръднете…
И нахълта като у дома си. При вида на паркета издаде доволен възглас.
– Оу, прекрасен е! Гледайте колко е голям пентаграма! Ще мога да извадя едно от ония, дето имат крила и три опашки…
Силварион Мрачновски извади някъде от дългото си палто свещи и започна да ги реди по върховете на пентаграма. Петров получи силен пристъп на сърцебиене.
– Какво правите?! От фирмата казаха никакви свещи! Това е опасно!
– Спокойно, друже! Знам какво правя! Напълно квалифициран черен магьосник съм – мога даже да ви покажа дипломата ми от Колежа по некромантия и тъмни изкуства!
Иван само отвори и затвори уста. В главата му протичаха много странни процеси на разбиване и объркване на каша на всичко, което знаеше.
– Да ви се намира тебешир или креда случайно? – обърна се магьосникът към него – Че иначе има опасност нещото да ни отхапе главите.
Петров само рязко си пое въздух. Тъкмо щеше да изтъкне, че тебешира също е забранен, когато другия каза:
– И сол също става.
Тъй като тези от фирмата нищо не бяха споменали за сол, Иван се примири с това и донесе големия пакет от кухнята. Силварион го посипа около знака на паркета и каза:
– Отдръпнете се сега, ако обичате. Понякога адският огън може да ви опърли косата…
Горкият Иван Петров просто се сгуши обратно на дивана и захапа една възглавничка от страх.
Магьосникът започна да припява някакви неразбираеми думи и да подскача ентусиазирано, докато въздухът над пентаграма не започна да трепти като мараня. Накрая със силен пукот там цъфна някакво рошаво и рогато същество, с големи крила и нокти, дълги цял лакът. То първо огледа стаята, а после забеляза Силварион и простена:
– Оф, пак ли ти, беее!
– Зрасти! – помаха му магьосникът.
– Не ме здрастосвай! – изпуфтя чудовището – На всички долу им е писнало от тебе!
– Добре де, какъв ви е проблемът? Нали споразумението постановява да ни помагате, когато ви призоваваме?
– Да, ама ти ни ползваш за ужасяващи неща! Това никой уважаващ себе си дявол и тъмнично същество не бива да прави!
Силварион подбели очи.
– Е, ако искаш да знаеш, в 21 век нуждите на магьосниците са се променили! Тия работи с убиването на врагове и подпалването на селища не ни трябват!
– Ама това е лесно и приятно! А тия твойте са просто възмутителни!
Господин Петров изплю възглавничката и понаостри уши.
– Това си е чиста жестокост от твоя страна! – продължаваше чудовището – Да ни караш да храним котката ти като те няма и да поливаме цветя! А изобщо няма да отварям дума за пускането на пералня и чистенето! Къщата ти е по-голяма кочина и от Ада! В коша ти за пране някои дрехи вече живеят свой живот!
На магьосника вече започваше да му писва.
– Стига мрънка, моля те! Този път молбата ми е много лека и занимателна!
Рогатото нещо присви очи.
– Хич не ти вярвам, ама айде! Какво искаш?
Явно Силварион сам не си вярваше, защото пристъпи от крак на крак и се прокашля.
– Ами майка ми леко е настинала и иска някой да се грижи за нея… Да й прави супа, да й чете вестника и такива работи…
Чудовището нададе вик на болка.
– Супа?!
– Ако опечеш и някой кекс, също ще се зарадва.
– Ама аз съм чудовище! Тя ще умре от ужас, преди да е умряла от настинката!
– А, не, тя недовижда! Изобщо няма да заподозре нищо! Също и недочува, така че хич няма да се усети! Пък и има склонност към поучителни монолози, изпъстрени с цитати от Библията, така че изобщо няма да ти се наложи да говориш!
– Цитати от Библията?! Абе, човече, осъзнаваш, че съм дявол от Ада, нали? Това е все едно да ме удрят с мокър парцал през лицето!
– Хайде де! Само за ден-два!
Дяволът беше скръстил ръце и клатеше глава.
– Не ме карай да използвам силови методи! – предупреди магьосникът – Знаеш на какво съм способен!
– Да те видим, човеко! На бас се хващам, че не можеш да отхапваш глави, което аз пък мога!
Двамата вече стискаха юмруци и запретваха ръкави, когато се чу учтиво прокашляне от дивана.
– Ъм, господа, съжалявам, че ви прекъсвам…
– Кой е па тоя? – попита чудовището.
– Домът е негов. Обикновен човек.
Петров пропусна последната обида през ушите си.
– Господин Мрачновски, не мога да не отбележа, че в случая господинът от Пъклото има право. Това, че можете да призовавате демони, които да ви служат, не ви дава правото да ги експлоатирате за щяло и нещяло. И те са хор…същества, които имат права! Да не говорим, че е много безсърдечно да не искате да се грижите за собствената си майка! Тя със сигурност се е грижила за вас, когато сте бил болен!
Силварион силно се изчерви, а чудовището каза „А-ха! На ти сега!”
– Добре де, сигурно сте прав… – промърмори магьосникът – Ама тя е толкова досадна понякога! Само ми опява, че вече иска внуци и че черното не ми отивало… Жив дявол е!
– Ако беше, щеше да е долу при нас. – обади се дяволът и се закикоти.
– Щом вече нямате нужда от услугите на господина от Ада, може ли да го пратите обратно и да се махнете от дома ми? Ще ми се да вечерям вече…
– А, да, естествено!
Магьосникът разпери ръце и тръгна да припява заклинанието, когато дяволът го спря.
– Чакайте малко! Този смъртен ми направи голяма услуга, като ми спести печенето на кексове. Ще ми се да му се отблагодаря някак!
Той отскубна едно перо от крилото си и го подаде през кръга. Петров предпазливо го взе.
– Ако някой ви ядоса, напишете името му с това перо и ще получи страшно разстройство! Не е кой знае какво, но дава утеха…
Господин Петров за свое учудване се разсмя. Когато си дребен чиновник има една камара началници, шефове и управници, които те тъпчат и измъчват за забавление. Но дето се вика – кармата те настига рано или късно…
Дяволът доброволно изчезна, а магьосникът се нацупи, защото не можа да си каже заклинанието. После тихо се изниза, като мърмореше как мрази да вари супа.
Господин Петров разчисти свещите и солта, направи си един чай, като си позволи да сипне малко ром вътре и отново се настани на фотьойла до прозореца. На коленете си разтвори една тетрадчица и с малка усмивка каза:
– Я да видим сега…

Advertisements

6 thoughts on “Паркет и половина

  1. четящ says:

    Много свеж и забавен разказ! Имаш тънко чувство за хумор и доста добър литературен език. С любопитство ще очаквам нови публикации.

  2. Tsveti Tsolova says:

    Това е мама. Горката, не знае, че на другия компютър също съм се log in-нала. Добър опит все пак. Мерси, мамо.

  3. tante says:

    мама има добра преценка. Приятно се чете написаното от теб. Веднага искаш да продължиш, за да разбереш края.

  4. Любител says:

    Ох, тaкa се смях…. Дaвaй все тaкa – имa нуждa от весели нещa в Литерaтурaтa.

  5. Reader says:

    хахахахаха …. този официално ми е най- любимия ти разказ XD Продължавай в същия дух !!

  6. Почитателка says:

    Прекрасен разказ, с много вдъхновение, свежи идеи и развеселяващ стил на писане 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s