Проектът по биология

tumblr_ncm5q6kkkeCJ41r7ndaho1_500

Класът шумеше недоволно и мърмореше някакви проклетии срещу учителя. Горкият човек току-що бе имал глупостта да им възложи групови проекти и с това си бе влошил вече и без това гадната репутация. Беше почти Коледа и зимната ваканция съвсем скоро започваше, така че всички се бяха разпуснали и само искаха да се тъпчат с курабийки някъде на топло. А проектите бяха доста сериозни, като повечето изискваха допълнително проучване, даже (Пази боже!) да ходят в музеи и библиотеки.
– Така, а сега относно кой с кого ще бъде… Най-логично е да сте по азбучен ред.
Сърцето на Анелия трепна. Това беше коледно чудо! Щеше да е с Ангел! И тъй като екипите бяха само по двама, щяха да прекарат толкова време насаме… Да поясним за незнаещите – Ангел беше най-русият готин пич в цялата околия и всички момчета признаваха, че е „парче и половина”. И Анелия естествено, като всяко друго заблудено повърхностно тинейджърско момиче, се бе влюбила лудо в него и пускаше лиги всеки път, когато той си заметнеше косата или пък кажеше някоя дълбокомислена реплика като „К’во?” и „Бате!”.
Очите на Анелия заблестяха щастливо и тя наум благослови господина по Биология. Той беше нейният плешив беззъб купидон! Заслуша се какво казваше.
– …в сравнение с другите паралелки. Затова сметнах, че при вас ще е по-добре да ви групирам според оценките. Което значи, че в група ще има по един с добри оценки и по един с лоши. Сега ще ви съобщя как ви разпределих…
В рамките на две секунди от сладко купидонче, господинът се превърна в гаден, подъл лъжец, саботиращ личния живот на хората.
– Анелия е с Харалампи…
Е, не! Това беше краят! Сложиха я с Хралупата! Анелия се просна по лице на чина. Това живот ли беше, да го живееш… А Ангел го сложиха с Божура, най-голямата зубърка в училище и единствената, която не го харесваше! Все едно господинът нарочно го правеше! Де що хора се мразеха – всички бяха разпределени в една група…
Часът свърши и Анелия с недоволство се замъкна в дъното на стаята, където на последния чин, изолиран и самотен, седеше Харалампи. Беше се заровил в някаква огромна книга и тя потръпна, като го видя. Той вдигна очи с лупести очила към нея и й каза:
– Тъй като сме за функции на окраските на насекомите, предлагам да отидем в Природо-научния музей. Там има всякакви екземпляри. Събота следобед как ти се струва?
Тя само кимна немощно и се махна колкото можа по-бързо, защото изхабените му пенсионерски дрехи я разстройваха. Винаги бе имала подозрение, че е влюбен в нея и това направо й разбиваше самочувствието! Каква беше тя, щом такива хора я харесваха…

Анелия вървеше депресирано към Природо-научния музей и риташе всяка буца сняг, която й се изпречеше на пътя. Днес времето беше почти топло! Слънцето грееше и небето лъщеше така приятно синьо! А тя да виси с някакъв нафталинов зубър, вместо да се забива с яки пичове по парковете! Някой ден щеше да си отмъсти на господина по биология за тази неправда!
Харалампи я чакаше пред входа на музея. Тя потръпна при вида на дългия му размъкнат кафяво-зеленикав пуловер. Беше сигурна, че такива неща не се продават в магазините в днешно време…
– Здравей. – поздрави я той.
Тя само измърмори:
– Давай да приключваме по-бързо с това…
Докато влизаха и купуваха билети, Харалампи през цялото време говореше за някакви научни неща. Анелия изобщо не го слушаше и даже не си направи труда да изглежда сякаш я интересува. Слава богу, поне тоя сухар явно разбираше за какво е проекта! Щеше да го остави той да свърши цялата работа и да получи шестица на негов гръб. Поне нещо хубаво да излезе от цялата тая гадна ситуация…
– …над 180 000 вида, а в България има около 3 000. И всяка една е напълно уникална! Представяш ли си колко много окраски, шарки и цветове са това!
– Къде са тия проклети пеперуди? В коя зала?
Търсеха експозицията на насекомите. Оказа се, че е чак на последния етаж. Заизкачваха огромните стъпала на виещото се стълбище. Харалампи не спираше да говори и Анелия беше на ръба да го среже да млъкне, когато той внезапно изтърси:
– Вярваш ли, че съществува магия?
Тя така се вторачи в него, че едва не се спъна в следващото стъпало.
– Моля? Какво? Магия ли?
– Да.
Гледаше я някак странно през дебелите си грозни очила.
– Естествено, че не вярвам! Що за глупости говориш! Светът е това, което е! Скучен, гаден и тъп, принуждаващ те да пишеш тъпи проекти по биология!
Тя ядно изтича напред по стълбите.
– И да бъдеш с тъпи хора, които не харесваш! – измърмори под нос, но не достатъчно тихо.
Нямаше как да не я е чул, но не й пукаше. Когато най-накрая стигнаха, Анелия уморено се тръшна на едно диванче. Твърдо реши да не се помръдне оттам. Харалампи стоеше близо до нея, пред най-близкия стъклен шкаф с пеперуди.
– Като се замислиш, е ужасно… – тихо каза той – Забодени с карфици, затворени завинаги в тия шкафове… Пеперудите са създадени да летят свободно.
Анелия само се прозина. Слънцето от близкия прозорец печеше право в нея и започна да й се доспива. Харалампи беше извадил една тетрадка и започна да пише. Драскането на молива му, шумоленето на хартията… Момичето се отпусна назад и затвори очи.
– В много култури пеперудите се асоцират с душите на мъртвите… – думите му прозвучаха много отдалеч и Анелия осъзна, че бе започнала да заспива.
– На древногръцки думата за пеперуда значи също “душа” и “дъх”. – продължи той – А в Япония има поверие, че ако пеперуда влезе в стаята ти за гости и кацне зад хартиения параван, човекът, когото най-много обичаш, е дошъл да те види…
Това всъщност беше интересно и Анелия се опита да се отърси от налегналата я дрямка. Представи си как Ангел идва да я види с хубавата му коса, и всичко останало… Полуотвори натежалите си клепачи и се загледа в окъпаната с блясъци стая. Слънчевите лъчи се отразяваха в многото стъкла на шкафовете и изглеждаше сякаш са влезли във вътрешността на диамант.
– Това поверие е толкова хубаво… Би било прекрасно, ако наистина имаше такива неща, нали? Красиви магически неща… – гласът на Харалампи се беше променил.
Беше станал някак по-дълбок и мелодичен. Тя по-скоро чу, отколкото видя как той отвори шкафа пред себе си. Ключалката изщрака. Умът на Анелия сякаш бе изпаднал в някаква летаргия, защото тя даже не си зададе въпроса откъде можеше Харалампи да има ключ. Да не говорим, че тя просто отрече какво бе видяла със собствените си очи. Как ръката му минава над ключалката и тя щраква… Сигурно вече спеше и сънуваше… Колко неприятно. Можеше поне да сънува Ангел по бански или нещо такова!
От ярката светлина очите й се бяха насълзили, но тя все пак успя да види какво правеше момчето. Махаше карфиците на пеперудите, а после ги взимаше в дланта си… След това внимателно ги покриваше с другата си длан, а когато разтвореше ръцете си, пеперудите излитаха оживели. Добре, вече поне нямаше никакво съмнение, че е заспала! Съвсем скоро стаята беше пълна с пърхащи криле и всички трептяха в прекрасни цветове.
– Животът е пълен с магия… – гласът му беше толкова слаб, че тя едва го чу – Просто никой не я забелязва. Даже когато ще ти избоде очите… Хората не могат да видят по-далеч от носовете си…
Анелия чак сега забеляза, че той си беше махнал очилата. Брей, без тях изглеждаше почти…нормално. Даже симпатично. Но да не пресилваме нещата – никой не беше по-хубав от Ангел! Харалампи се беше вгледал в нея.
– Всички сме толкова глупави… – промълви той – А аз най-много от всички, да ти показвам това…
Очите му бяха пълни с тъга и някаква непонятна болка. Изведнъж светлината в цялата стая стана толкова ярка, че всичко изчезна в белотата. Така беше няколко секунди, докато Анелия не усети как някой леко раздрусва рамото й.
– Хей, събуди се! Написах всичко, можем да си ходим.
Тя отвори очи. Харалампи се беше надвесил над нея. Тя разтърка очи и огледа стаята. Никакви летящи пеперуди. Шкафът си беше затворен и заключен. Светлината в стаята изобщо не беше ярка, а напротив – дълги сенки се виеха около шкафовете. Анелия се зачуди какво да каже, но момчето сякаш не й обръщаше никакво внимание. Прибираше нещата си в раницата и мълчеше. Тя стана и отиде до близкия шкаф. Пеперудите седяха вътре, безжизнени и застинали. „Така ли забучваме всичко хубаво в живота? Слагаме му етикет и го пъхаме в шкаф…” Анелия се шокира от собствените си мисли.
– Тръгваме ли? – момчето беше застанало зад нея.
Тя се обърна и го погледна, но неговите очи бяха забити в земята.
– Да, хайде… – едва каза тя и двамата тръгнаха надолу по стръмните стъпала.
В музея беше гробовно тихо. И много по-тъмно от нормалното. Явно бяха уцелили точно онзи момент преди да запалят осветлението. Спряха се в мрачното преддверие. Един препариран лос се дзвереше в тях от ъгъла със стъклените си очи.
– Е, чао. – каза момчето и тръгна към вратата.
Тя се загледа в прегърбената му фигура и тежките му стъпки.
– Харалампи!
Леле, защо го повика! Какво й ставаше?! Той се обърна и я погледна въпросително. Вече беше стигнал до остъклената врата. Последните лъчи светлина отвън се процеждаха през зацапаното стъкло и огряваха умореното му лице. Изглеждаше измъчен.
– Да? Ако е за кой ще предаде доклада – аз ще го дам на господина утре. Ще го видя в клуба по естествознание…
– Да, добре, но не! Ох, да, дай му го, но не това исках да кажа… Имам предвид… Оф!
Анелия се къпеше в собственото си объркване. Изобщо не знаеше какво наистина има предвид.
– Харалампи, аз… Мисля, че вече вярвам!
Добре, това официално беше най-унизителният момент в живота й. Да седи и да плещи врели-некипели на най-смотания човек на света! И все пак…
Харалампи се усмихна. Анелия се почувства сякаш някакъв огромен товар падна от раменете й. Прииска й се да го вижда винаги така усмихнат. Внезапно се чу бръмчащ звук и всички лапми светнаха едновременно.
– Ха! Като с магия! – засмя се тя – Можем да се приберем заедно! Аз съм в същата посока!
И двамата излязоха навън.

Advertisements

One thought on “Проектът по биология

  1. July says:

    Здравей, Цвети! Страхотни историйки 🙂 За мен беше истинско удоволствие да ги прочета! Чакам още 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s