Свалянето на Системата

22929c86e2ac69e1320882770f383d61ddd

От тъмните сенки се отдели някаква неясна фигура и скорострелно премина през пътя, потъвайки в гъсталака отвъд него. “Добре, никой не ме видя! Патрулът го нямаше, значи екипът преди мен си е свършил работата…” .
Най-накрая луната се показа иззад облаците и успя за миг да огрее лицето на тичащия. То бе неестествено зелено, а очите му светеха като малки сини светлинки. Странното същество бе облечено в черно. На гърба му измаше раница, която тихо подрънкваше, сякаш в нея се криеше някакъв стъклен товар. Тази подозрителна особа не бе служител на Системата – това беше повече от ясно. Всъщност бихме могли да отидем и по-далеч – това зелено същество беше срещу Системата.
То изведнъж спря. Нещо бе шумнало съвсем близо. Можеше да е враг, можеше да е приятел – но тези като него не поемаха никакви рискове. Съществото пъргаво се покатери на най-близкото дърво чак до върха му. Оказа се, че предпазливостта му не е била напразна – точно секунди след като се беше притаил, под дървото му изникнаха двама от Огнената стража. Те си зашепнаха, но зеленото нещо имаше повече от отличен слух и прихвана всяка дума.
– Разбрах, че срещата им трябва да е някъде тук…
– Малките гадове! Само да ги хванем и ще видят те!
– Право в Отпадъчната бездна, ха ха!
– Ама са упорити – това им признавам! Непрекъснато се пробват! Интересно защо им…
Но стражът не можа да довърши въпроса си, защото една малка стреличка се заби във врата му и той се строполи в безсъзнание. Вторият страж го последва, преди даже да успее да гъкне. Съществото на дървото прибра стреличките и тръбичката в пазвата си и реши да огледа от високото за още стражи. Когато не забеляза никого, то отправи поглед отвъд гората. Там, безкрайно висока и ярко светеща, се издигаше Огнената стена. Това бе неговата цел. Това бе целта на всички като него. Откъде ли стражите бяха разбрали за срещата им? “Нещата не вървят на добре! Като нищо ще ни изловят преди даже да сме стигнали Стената…” То се готвеше да слезе от дървото, когато нещо привлече вниманието му.
Стената се държеше странно. Светлината й започна да примигва. На някои места започна да добива сини и зелени отенъци. Съществото се вцепени и сърцето му започна да бие участено. Не, това не бе възможно! Изтичането на Стената бе само мит! В древните предания пишеше, че ще дойде време, когато силата на Стената ще се изчерпа и тя просто ще изчезне в небитието – това бе Изтичането. Тогава всички като него ще могат да навлязат във света на Системата и да възвърнат своята мощ. Но никой не вярваше в тези врели-некипели! Зеленото нещо с невярващи очи гледаше как малко по малко Стената загасва. Първо в по-далечните краища, но съвсем скоро частта близо до него също започна да притъмнява. Нямаше време за губене! Трябваше да извести другите! Ако наистина предсказанието се сбъдваше, то той трябваше да даде сигнал на останалите… Съществото бръкна в чантата си и извади нещо като малка пушка. Извади патроните от нея и я зареди с някакви дребни сияещи камъчета. Прицели се в небето и стреля. По небето плъзнаха като огромни пипала множество огнени езици. Но се видяха само за част от секундата и се изпариха. Отговорът на събратята му не закъсня – от различни краища във всички посоки излитаха такива огнени пипала и скорострелно изчезваха. Явно всички вече знаеха. Зеленото същество започна да се кикоти неистово. Завладя го някаква еуфория и очите му заблестяха още по-зловещо. Това бе краят на Системата! Ако действаха бързо и организирано щяха да я свалят за не повече от два дена…
Сигнализиращите огнени езици ставаха все повече и повече. Когато Стената съвсем угасна, те бяха единствената светлина в непрогледния мрак, който обвиваше техния свят. А в плътната тъмнина хиляди и хиляди малки същества победоносно маршируваха към подсигурената си победа…

* * *

Пешо изсумтя.
– Какво има, мечо? – загрижено попита гаджето му.
– Оф, антивирусната изтече… Са трябва да се занимавам да я подновявам…
Тя надникна над рамото му.
– Е толкова ли е важна? Не може ли компа да кара без нея? Ние и без това не правим кой знае какво на него!
– Абе firewall-а си е много важен! Иначе сякви вируси ще се навъдят…
Пешо пак изпухтя.
– Ама сега хич не ми се занимава с това! Трябва да влизам в сайта, па наново да го тегля… Зарежи! Ще го оправя след един-два дни…
Момичето весело се засмя.
– Спокойно! Едва ли нещо ще му стане за два дена!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s