Облаци на хоризонта

b7e714ecb4bf6181243a5ca33a879bf3-1Това е част от първата глава на една по-дълга история, която още не съм довършила. Пиша я само когато има бури, което е малко ограничаващо… 😀

Тежки металносиви облаци покриваха небето като похлупак. Те бяха ниско и лениво се влачеха на североизток. Всъщност толкова близо бяха до земята, че почти докосваха върха на възвишението до града. Гледката не беше особено приятна – в нея даже имаше нещо зловещо. Облаците полепваха по възвишението като стар и прашлясал захарен памук. Въздухът миришеше на буря, а в дълбините на облаците просветкваха зародишите на светкавици. Беше вече някъде към девет часа вечерта, но понеже беше лято, все още имаше малко светлина. За жалост тя само влошаваше положението, карайки облаците да светят отвътре като призрачни фенери.

На един човек обаче тази гледка носеше радост и възбуда. Той припряно крачеше по пътечката между дърветата на възвишението и даже леко си тананикаше. Причината да бъде толкова весел се коренеше в естеството на професията му. Той с възхита вдигна очи към мрачното небе и изчурулика:
– Хванах ли ви аз най-накрая! Буреносни облаци в металическо сиво и то от най-добрия вид! Какви пачки ще паднат само!
Летин Вихрушков продаваше облаци на черния пазар и с много труд си бе спечелил името на най-добрия в бранша. Никой не предлагаше облаци с такова качество и в такова количество. Да не говорим, че повечето като него ги хващаха за отрицателно време и отнасяха бая годинки в дранголника. Но Летин все се измъкваше в последната минута. Всички говореха, че имал връзки във Вселенските тайни служби, но никой не можеше да потвърди тази информация.
Той най-накрая стигна върха на възвишението и се подпря на едно дърво да си поеме въздух. Не трябваше да се бави обаче, ако искаше да улови най-хубавите екземпляри. Той бръкна под шушляковото си яке и измъкна една малка кутийка. Тя блестеше красиво и в нея имаше инкрустирани три скъпоценни камъка, чийто припламващ блясък показваше, че не са от Земята. Летин прошепна няколко неразбираеми думи на кутийката и тя с просъскване се отвори. В нея бяха наредени всякакви предмети с големината на човешки нокът. Мъжът хвана едно миниатюрно бурканче, отвинти го и го постави на земята до себе си. След това бързо се отмести на няколко метра разстояние и зачака. Изведнъж бурканът бързо започна да се уголемява, докато ръбът му почти не докосна върховете на боровете. Летин доволно се върна до него, огледа го от всички страни и отново отвори кутията. Този път извади нещо много наподобяващо въдица, само дето накрая й не се виждаше прикрепена кукичка. Но това беше илюзия – кукичка имаше, просто бе невидима. Летин бая се бе оръсил, за да я направи невидима, но така беше най-безопасно. Ако от властите го видеха, моментално щяха да разберат, че това е кукичка за облаци. След като извади въдицата от кутийката, тя доби размера на нормалните въдици. Летин отиде на откритото място пред буркана и се загледа над себе си. Облаците бяха страшно близо, така че щеше лесно да ги хване. Той си изпука врата, хвана здраво въдицата и замахна. Кукичката с леко присветване се закачи за облака точно над него. Летин бързо нави макарата и с едно ловко движение бухна облака в буркана. Така улови още пет-шест от по-представителните облаци и когато вече нямаше място в буркана, той избърса чело и се приближи да огледа плячката.
– Чудничко! – измърка той и се ухили.
Прошепна няколко думи на буркана и той се смали бързо-бързо. Летин му сложи капачката и го прибра в кутийката заедно със смалената въдица. Мъжът погледна още веднъж нагоре към небето. Ех, ако можеше, би ги хванал всички! На пустинната планета Шелх се продаваха като топъл хляб! Летин изпръхтя доволно и тръгна да се връща. Но не бе направил и няколко крачки по пътечката, когато изостреният му до болка слух засече нещо. Нещо точно отляво, зад трите почти долепени един до друг бора. Летин замръзна на място.
– Имате прекрасен слух, драги. – чу се тих глас, сладък като мед.
– А пък вие се криете доста добре, щом чак сега ви усетих – кисело каза Летин – Покажете се! Не се дръжте неучтиво!
Една фигура безшумно се отдели от сенките и се изправи пред Летин. Беше много мършав мъж с хищно лице и зловещо големи тъмни очи. Това, че бе облечен целия в черно, го правеше още по-неприятен.
– Всички разправят, че имате връзки с тайните служби – отново се разля меденият му глас – Но това не е вярно, драги, защото аз съм тайните служби, а това е първият път, в който имам удоволствието да ви видя.
Летин преглътна. Е, сега вече тотално и окончателно го бе загазил.
– Вие сте Господин Омега? – с пресъхнала уста попита той.
– О, познахте ме? – в гласа му се усети видимо задоволство.
– Не мисля, че има много хора във Вселената, които да не ви познават… – промърмори Летин.
Господин Омега се засмя с бълбукащ игрив смях, досущ като малко дете.
– Съмнявам се, че има и трима човека на вашата планета, които да знаят кой съм!
– Моята планета е жалко недоразумение… Аз изобщо не я броя.
Възцари се мълчание, но Летин просто не издържаше тези огромни черни очи, които го гледаха така хищно.
– Търговията с облаци е дребно престъпление! Изненадан съм, че сте решили сам да се заемете с моя случай… – едвам каза той, опитвайки се да преглътне буцата, заседнала в гърлото му.
– Не съм дошъл тук да ви арестувам, макар че точно това ви се полага, драги. – в очите му играеха зловещи пламъчета – Видях, че притежавате и Карталова кутия. Много интересно откъде сте я намерили – властите конфискуваха всички още преди векове.
– А, така ли? Не знаех… – едвам успя да каже Летин.
– Естествено, че не сте знаели. – избълбука гласецът на Омега – А сега да преминем към това, за което съм дошъл.
Началникът на Вселенските тайни служби рязко пристъпи към Летин и той неволно потрепна.
– Господин Вихрушков, дошъл съм да ви помоля да се заемете с една деликатна задача.
Летин преглътна на сухо.
– Мога ли да откажа?
– Не.
– Опасно ли е?
– О, естествено. Не бих казал, че имате особен шанс за оцеляване.
Ловецът на облаци се намръщи.
– А ще получа ли нещо в замяна, ако успея?
– Не. Ще си останете само с вътрешното удовлетворение, че сте предотвратили ужасна катастрофа.
Летин беше тотално объркан. Защо молеха точно него? Как така Вселенските тайни служби бяха опрели до помощта на един нищо и никакъв дребен хитрец без никакви специални способности?
– Защо съм ви пък точно аз? – събра кураж и попита той.
– Защото познавате облаците по-добре от всеки друг. А фаталните събития, които трябва да предотвратите, са свързани именно с облаци…
Летин погледна ленивите пухести неща, които се стелеха по небето над него и за пръв път в живота си съжали, че се е заел с тази работа.

Advertisements

3 thoughts on “Облаци на хоризонта

  1. Hexa Gon says:

    Уважаема, на 22 август 2016 г. имаше страховита буря над София, а не виждам да си качила нещо! Или още го дописваш? Или пък просто ни ментиш? Внимавай какво обещаваш!

    • Tsveti Tsolova says:

      В интерес на истината започнах да пиша нещо, но ме заболя главата и го зарязах :DD Писането не е лека работа, да знаете!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s