Може и да си въобразявам, но ми се струва, че всеки уважаващ себе си маниак на тема чай има по една или няколко от следните типове чаши:
- Идеалната – голяма колкото ти трябва (много демек), с удобна дръжка и не на последно място – радваща окото.
- Хайтек чашата – има всякакви странни добавки към нея от типа на похлупаче, вградена дупка за лъжичка, собствена цедка и каквото там друго е измислил болният мозък на производителите.
- Ветеранът – имате я откакто се помните, възможно е да е пропукана, без дръжка, с изтрита картинка, но няма значение! Вие я обичате и никога няма да я изхвърлите! Най-малкото я държите от благодарност за изслужeните години на чайното бойно поле.*
- Подарената – не може да нямате такава! Някой ви е подарил тази чаша, а вие я мразите, но не можете да я изхвърлите. Стискате зъби и я държете при останалите, като не пропускате да направите чай именно в нея, когато този, който ви я е пробутал, идва на гости. Често такива чаши са с тематична ужасяваща украса – например оцъклен снежен човек, с когото непрекъснато имате кошмари, или пък неоноворозова с пудели и сърчица по нея.
- Мона Лиза – чаша шедьовър. Вероятно сте се изръсили много, като сте си я взели, и не давате на никой друг да пие от нея. Правите чай в Мона Лиза само при специални поводи. Настръхват ви косите само при мисълта, че нещо може да я сполети.
- Зубърът/Дебеланкото – това е чашата, която е последният ви избор. Нещо като задръстеняците, които никой не кани на пратита. Използвате този тип чаши само когато останалите са мръсни и ви мързи да ги измиете.
- Чужденецът – това е някаква екзотична чаша, вероятно китайска или японска. Имате я просто защото всеки уважаващ себе си чаен човек има такава. За справка – японските чаши обикновено нямат дръжки и подозрително приличат на паници, а пък китайските са толкова малки, че не стигат и за една глътка чай.
- Сервизната – това са уж класическите чаши за чай, които ползват в Англия например. Говорим за онези, малките и красивите, често с цветя на тях и златен кант. Ако има и чинийка – още по-добре! Вие не пиете много от Сервизната, но не пропускате да мъчите гостите си с нея, като ги гледате лошо, ако не ползват чинийката.
- Сувенирът – купили сте си я от чужбина или морето и сигурно на нея е изписано името на мястото. Също така има голям шанс да е грозна, но да си втълпявате, че я харесвате, защото е сувенир и ви носи спомени и бла-бла…
- Чаша-поздрав/Чаша-статус – На тях пише “Добро утро” или пък неща от типа на “Шеф №1”. Нещата се скофтясват, ако утрото ви е ужасно или пък ви уволнят и вече не сте шеф.
- Шегаджийската – тази има всякакви различни вариации, но важното е, че цели да ви разведри и разсмее. За жалост ви е смешно само първите един-два пъти, след това я гледате със саркастична апатия. Например – чаша, на чието дъно пише “Току-що изпихте отрова”.
- Недоразумението – това е чаша за чай…май. Не знаете откъде се е появила, нито кога ще си тръгне. Заради нея не давате на чужди хора да ви гледат в шкафа за чаши.
*Да, пиенето на чай е рискована и екстремна дейност. Ако стигнете до последната глътка без да сте се опарили, полели другарчето, счупили чашата или глътнали пакетчето, вие сте герой!
Тоя анализ на чаените чаши ми е любим и мине-не мине време, си го препрочитам. Усмихва ме вътрешно и външно!!!!