Китайският магазин е до шест

1868296837e6a4b856288aa224fffabfe11

– Сега шест педесе! Затваря седем! Бързо купи! – изкудкудяка ми китайката на касата и ме изгледа с дълбоко недоволство.
– Да, добре… – измърморих и се шмугнах в дебрите на магазина.
В него винаги е толкова претъпкано със стока, че непрекъснато съществува опасността да се изгубиш, да счупиш нещо много скъпо или просто да се задушиш. Понеже все пак беше китайски магазин, 90% от нещата в него бяха напълно безполезни и се чупеха на втория ден. Сред огромните купчини буклуци обаче тук-таме се срещаше и по някоя скъпоценност и точно затова бях дошла аз. Отвреме навреме докарваха някои много редки предмети и ги продаваха на самоубийствено ниски цени. Аз ги купувах и после без никакъв срам ги продавах тройно по-скъпо в антикварния си бутик. Този забутан китайски магазин си беше лично мое откритие и никой друг антиквар не купуваше неща от него.
Бяха докарали нова партида керамика и след като си ударих главата в няколко висящи камбанки се добрах до нея. Натрупаните паници и чинии изглеждаха много долнопробно и моментално ми се сториха подозрителни. Всичко хубаво, което съм намерила тук, винаги се е намирало под няколко слоя менте стока!
Сума ти време ги рових тия порцелани, но не намерих нищо, което направо ме потресе. Късметът ми за пръв път ми изневеряваше! А толкова ми трябваше нещо ново и хубавичко в магазина да лови погледите на клиентите… Някъде далеч, далеч откъм изхода дочувах истеричното кряскане на касиерката и с неохота се затътрих натам.
Естествено обаче човек не може да излезе от това място без да претърпи поне една злополука и моята дойде от изтърколила се на земята плоска паничка. Тя невинно си седеше в центъра на пътя ми и се сливаше с цвета на пода. Аз вървях бързо и зяпах наоколо с неумиращата надежда да зърна нещо ценно. И по закона на гадостите стъпих точно върху паничката, хлъзнах се, загубих равновесие и с пода бяхме на път да се срещнем. Потърсих с ръка нещо да се заловя, но докопах само някакъв висящ плат, който се захлупи върху мен и аз се строполих на земята, грациозно бутайки и една поставка за чадъри. С мъка се отплетох от плата и се огледах да видя дали не съм счупила нещо. Но така и не можах да разбера, защото пред колекционерските ми очи се изпречи напълно запазен китайски гардероб от династията Минг и то с така рядката ключалка с форма на пеперуда. От тях са били направени само двадесет бройки, които са се ползвали в императорския двор. Всеки колекционер би подкупвал, изнудвал и убивал за един от тях в каквото и да е състояние. А аз си намерих прекрасно запазен без даже да си мръдна пръста! Не го бях забелязала, защото е бил покрит с тъпия плат през цялото време. Хората в този магазин си нямаха и понятие какво притежават! Можех да си купя апартамент с тоя гардероб… Скокнах на крака и започнах да го оглеждам. Червеният лак беше почти непокътнат, а черните рисунки на пеперуди и хризантеми изглеждаха просто възхитително. На земята до него беше оставена табелка с цената.
– Седемстотин лева?!
Зави ми се свят. Това щеше да е ударът на живота ми! Затърчах се към касата сякаш живота ми зависеше от това. То си зависеше де като се замислиш… С пъхтене се подпрях на касата и изхриптях:
– Купувам гардероба! Плащам ви кеш и го взимам веднага!
Но на касата нямаше никой. Огледах се и погледа ми се закова на стъклените врати, зад които беше спусната металната мрежа. Бяха ме заключили в магазина! Явно наистина затваряха точно в шест… Не знам дали ще ми повярвате, но не ми пукаше! Щяха да отворят на сутринта и тогава щях да го купя. Даже се зарадвах, че цяла нощ ще мога да го изучавам. Върнах се обратно при него, извадих си лупата, която винаги си нося, и започнах щателен оглед. За жалост тази вечер не бях вечеряла и корема ми настоя да му се обърне внимание. Щандовете с храната бяха близо и аз си взех едни оризови бисквити с вкус на скариди. Точно до тях бяха и бисквитите с късмети. Ето това беше едно китайско нещо, което ненавиждах! Хората така се радваха и вярваха на предсказанията от тях, че ме караха да се замисля дали наистина сме интелигентни същества. Но днес бях толкова щастлива, че реших да им дам шанс, пък и ми се ядеше сладичко. Взех си една и се върнах при гардероба, за да ям докато му се любувам. Отворих бисквитката и ми се падна следното: „Миналото ще стане настояще. Дайте му бисквити”. Изцъках. Това беше направо жалко. Даже нямаше смисъл!
Захрупах бисквитата и блаженно впих очи в тежката пеперудена ключалка. Можех да си я гледам така безкрайно и щях да го направя, ако тя не беше изщракала. И ако гардероба не се беше отворил с трясък и от него не беше изхвърчал китаец, който да падне върху мен. Докато се чудех дали да го заговоря или да го ударя с някой от чадърите отляво, той бързо се изправи и започна да бълва на китайски. Тук е време да ви призная, че въпреки силния си интерес към китайската култура, познанията ми за езика се ограничаваха с добър ден и благодаря. А гардеробния китаец не казваше нито едно от двете.
– Та дъ гондзуо! Гаосу уо дъ пу рен уо зъй на ли? (Проработи! Кажи ми, слуга, къде се намирам?)
Аз го зяпах празно.
– Извинете, не говоря китайски.
Но онзи май не ме чу, защото се беше втренчил ужасено в щандовете наоколо.
– Же ши шън мъ?! Же бушу уии лай! (Какво е това?! Това не е бъдещето!)
Той взе някакво ветрило в едната и паница в другата ръка и ми ги размаха пред лицето.
– Ни кън! Уо бу шиао шо! (Виждаш ли това? Това не ми трябва!)
– Ъъм, изглеждате разстроен… Предметите ли ви дразнят?
Той започна да търчи насам-натам като откачен и да врещи още китайски глупости. Аз с досада забелязах, че беше шибнал много силно едната вратичка на гардероба и сега имаше лека драскотина. Не го знам тоя защо се криеше в гардероба и какъв точно му беше проблемът, но нямаше да му разреша да нанася повече вреди! Застанах отбранително пред гардероба в случай, че се върне. Чух го, че крещи и тропа по външните врати. След малко се домъкна явно вече изтощен. Сега видях, че беше и с традиционно китайско облекло, а косата му беше много странно вдигната. Зачудих се дали не е разглеждал гардероба отвътре и без да иска не се е заключил… Това обясняваше защо изскочи оттам, но не и защо изглежда така… За мое най-голямо учудване той седна до мен и започна горчиво да плаче. Много неловка ситуация. Китаецът започна да нарежда през сълзи:
– Шинг дао шъ, ии гуй сънг уо дъ уийлай. Уо зай нали фазиен жижи…(Магьосникът каза, че гардеробът ще ме прати в бъдещето! И там ще намеря чудеса…).
Горкия човек. Не знам дали не беше просто луд, но ми стана жал.
– Искате ли оризова бисквита?
Аз му ги бутнах в скута. Той ги огледа подозрително, но все пак си взе. Изведнъж лицето му грейна.
– Мей уей! (Вкусно!) – изкряка той.
– Радвам се, че ви харесват.
Той изяде целия пакет, като през цялото време ме гледаше съсредоточено.
– Уо шихуан ни! Уо уие не жа ге ни! (Харесваш ми! Ще се оженя за теб!)
Стана и ми подаде ръка. Не исках да бъда неучтива, затова я поех.
– Ни ху шихуан чънг бао! Же ши фъй чанг пия лънг дъ! Аршин ге шин де уигуи ле жа дао! (Ще харесаш двореца! Много е красиво! Точно пристигнаха двайсетте нови гардероба!)
Китаеца ми посочи гардероба.
– Же ши чи хонг жи и! (Това е един от тях!)
Закимах разбиращо.
– Да, много е красив, нали! Мисля да го купя! Но ще го продам след това, въпреки че много ми харесва…
Човека май не ме слушаше много, защото отвори вратите и ме задърпа навътре.
– О, да и от вътре са невероятни! Гледайте! Черният лак изглежда непокътнат! А, ама тя и ключалката изобщо няма никаква патина! Това е странно! Все едно е съвсем нов, а не на петстотин…
Вратите се хлопнаха зад нас.

Трябваше да послушам истеричната китайка.

Advertisements

2 thoughts on “Китайският магазин е до шест

  1. rosie marinova says:

    Забавна и магическа история, така започват любимите ми книги, с врата към друг свят!

  2. tante says:

    а след шест май нещата се променят и става много забавно. Но как ще се сдобие с този гардероб, май той се снабди с пасажер. Дали няма да згреши и да влезе в друг на връщане, и после….

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s