Паралелно

4a2407c5949b0b66ebcddda28622d2ee51c
Това е една идея по-зловещо от повечето неща, които пиша. Ако очаквате понита и палачинки, по-добре пропуснете. Ако обичате нутела обаче, може да хвърлите едно око.

Звуци. Някой пише на компютър. Бълбукане на вода. Бръмчене на флуорисцентни лампи. Прокашляне.
Само едно изречение забодено в центъра на изпразненото ми съзнание: „Не се паникьосвай”.
Колко глупаво. Естествено, че ще се паникьосам. Кой не би се паникьосал, ако не може да си движи тялото, не – изобщо не си усеща тялото! Даже клепачите не можех да си повдигна. Ако изобщо имах клепачи…
Стъпки и шумолене от двете ми страни.
– Какво е станало с това приятелче, а?
Дразнещ подигравателен глас. Хем весел, хем суров.
– Ъм, не съм съвсем сигурен, докторе…
– Какво не си сигурен! – заяде се суровия глас – Нали е пред тебе! Причината за смъртта му е изписана по цялото тяло!
– Д-да, така е, но просто… – заекна другият.
Звучеше млад. И много, много изтормозен.
– Какво просто? Ти си най-ужасният стажант, който съм имал в последните десет години! Тоя тъпак се е удавил, не виждаш ли?
– Удавили са го по-точно… – тихо измърмори младият.
– Това нас не ни интересува! – излая докторът – Защо винаги се разсейваш с разни глупости! Поне веднъж се съсредоточи и направи точно това, което изисквам от теб!
– Извинете…
– Не ми се извинявай! Направих си труда да те домъкна в тая морга, за да се упражняваш, а ти си взел да се притесняваш за труповете!
Дълбоко поемане на въздух.
– Има някои странни неща, докторе – гласът му звучеше тихо и измъчено – Единят му зъб е избит, а по главата има малки рани, които са от стъкло – в едната от тях даже имаше парче.
– И какво? – с досада попита доктора.
– По стъклото както и по главата на човека има някаква специфична субстанция, която въпреки водата не се е отмила напълно.
– Ами отнеси я в лабораторията тая субстанция и…
– Няма нужда, докторе. Разпознах я вече. Това е шоколад.
Настъпи кратка тишина.
– Шоколад?
– Да. Нутела по-точно.
– Нутела ли? Откъде знаеш?
– Защото обичам нутела. Ще я разпозная даже и върху пресен труп.
Докторът изсумтя.
– Е най-накрая липсата ти на мъжественост да бъде в плюс!
– Много мъже ядат нутела…
– Стига, не ща да ти слушам глупостите! Говори по същество!
Стажантът се прокашля притеснено.
– Да, та най-вероятно е бил ударен с бурканче нутела в главата.
Сух смях от страна на доктора.
– Това не може да го убие! Освен това раните са съвсем малки.
– Знам, знам. Просто е странно. И има още нещо интересно.
– Не думай.
– Ноктите на дясната му ръка, докторе. Погледнете.
Пауза, в която разглеждаха. Използвах я да се зачудя дали аз бях трупа, за който говореха. Така изглеждаше. Но ако бях труп защо, по дяволите, можех да мисля и да чувам?!
– Изглеждат все едно е драл по някаква твърда повърхност. – обади се младият.
– Ами ако са го влачили и се е съпротивлявал…
– Но защо само дясната ръка тогава?
Докторът изгърголи странно, а след това каза:
– Това е работа на специалистите. Ние не сме детективи, Искрене. Все тая какво му се е случило на тоя окаяник!
– Но нали идеята е да се упражнявам?
– Да! Медицинските умения обаче! Хайде виж му съдържанието на стомаха сега, а аз ще ходя да хапна нещо…
Тежки стъпки и затръшване на врата. После по-леките стъпки на стажанта, който явно се казваше Искрен, и дрънчене на метал.
– Ох, къде го оставих скалпела сега… Винаги изчезва…
Звучеше все едно рови сред много инструменти.
– А, ето го! Я да видим сега какво…
Изведнъж осъзънах, че си чувствам тялото и се опитах да стана. Всичко така се разтресе, че си помислих, че идва краят на света. Ужасяващ трясък. За няколко секунди изобщо не знаех какво се случва. И след това най-накрая отворих очи. Над мен бяха флуорисцентните лапми, които чувах цялото това време. А също и лицето на стажанта разтеглено в гримаса на пълен уплах и шок. Вече си усещах тялото и с мъка седнах. Намирах се от долната страна на едно преобърнато легло-количка с две нива. По пода се беше разстлал бял чаршаф, с който явно е било покрито. Значи моя милост е лежала неподвижно отдолу на второто ниво, докато над мен е бил трупа, за който говореха. Чаршафът се беше свлякъл от другата страна и очертаваше контурите на тяло, проснато безжизнено на пода. За моя изненада контурите ми се сториха много познати. Протегнах ръка, за да махна чаршафа.
– Не. – стажантът ме хвана за китката.
Учудих се колко силен беше захвата му. А и ръката му изобщо не трепереше. Вдихнах очи към него. Чак сега забелязах какви са чертите му. Хлътнали бузи, сламеноруса тънка коса, която влизаше във водниститите му сини очи. Беше страшно блед.
– Още не знам какво точно става, но по-добре не гледай под чаршафа. – промълви той.
Аз обаче трябваше да видя. Трябваше… Рязко се пресегнах с другата ръка и отметнах бялото покривало. Писъкът ми раздра мъртвата тишина на моргата. Искрен ми запуши устата. Очите му щяха да изскочат от орбитите.
– Тихо! Ако някой те намери, ще стане много лошо…
Даже в пълното си умопомрачение се ядосах на глупостта на думите му. Колко по лошо можеше да стане! Нямах никаква представа къде съм, никакви спомени, нищо! А до мен на пода седеше собственият ми труп, с кръвясали оцъклени очи и налудничава усмивка.
– Да попаднеш в паралелна вселена е малко тегаво, но спокойно. Ще те върнем все някак. – краищатата на устните му потрепнаха, но даже моето мъртво тяло имаше по-насърчаваща усмивка от неговата.

Advertisements

4 thoughts on “Паралелно

  1. Reader says:

    Страшните описания ти се отдават плашещо добре :p …най-ужасяващото е, че някой е похабил бурканче нутела, за някакво си убийство :p …нямат душа тия хора ц ц ц

  2. Tsveti Tsolova says:

    Малко е тъжно как най-страшния метод за убийство, който мога да измисля, е нутела… Но щом мислиш, че ми се отдава… 😀

  3. READER says:

    Намирам това писание за много добро, но както всяко друго – то има нужда от конструктивна критика.
    Ще се опитам да бъда възможно най-подробен в мнението си, за да можеш да извлечеш максимално много от него.
    Така:
    ста’a

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s