Петте мъртви чая

tumblr_nhmm8lqtVw1ssssrj0ar1o1_500
Това не е поредната недовършена история. Защото вярвам в паралелните вселени и все в една от тях съм я довършила. Точка по въпроса. 😄

– Има писмо за вас.
Пелин Дармонов вдигна очи от таблета си и подозрително ги впери в подадения плик.
– Писмо ли? Тия неща ги има още?
– Очевидно да, господине. Беше оставено долу върху пощенските кутии.
Пелин изключи таблета и го остави на малката масичка до креслото си. После кръстоса крака и ръце и каза:
– Добре, отвори го.
Помощникът му внимателно отлепи плика и извади съдържанието. Имаше листче, сгънато на четири и пакетче чай. Пелин лекичко надигна вежди.
– Леле, че глупост. Пише ли нещо на бележката?
– Да. „Елате с чая.”
– Само това? Я, да видя!
Мъжът сам разгледа написаното. После се начумери и попита:
– А чаят?
Помощникът му подаде и него. Пакетчето беше поставено в хартиена опаковка, която имаше сини планини и луна на небето. С красиви печатни букви над тях се мъдреше надписът „Студени морета”.
– Това пък е още по-абсурдно! – възмути се Пелин – Защо чаят се казва „Студени морета”, а на него има планини? Гениално направо…
– Господине, дали ще ми позволите да отворя пакетчето? Искам да видя какъв е чаят…
– О, да, ти обичаше чай… Аз не я понасям тая блудкава гадост!
Пакетчето отново премина от ръка в ръка и след сериозно помирисване и оглеждане на светлината, помощникът съобщи:
– Това не е чай. Вътре има някаква билка, която никога не съм виждал.
– Може просто да е нещо екзотично.
– Не, господине. Нещото вътре си мени цвета и мириса на всеки няколко секунди. Това не е екзотично, а притеснително.
Пелин Дармонов (частен детектив, гадняр и пълен откачалник) рядко се изненадваше, но сега си го позволи за секунда.
– Брей, ти да видиш!
– Да, господине.
Детективът въздъхна.
– Значи това е един от онези случаи…
– Така се очертава…
– А днес си мислех, че ще мога да си почина!
– С табела като „Решавам случаи всякакви” на вратата е малко вероятно да останем свободни за дълго.
– Мда… Трябва да взема да я махна.
Пелин се начумери и изпухтя няколко пъти. После още повече кръстоса ръце и се сгърби все едно коремът го болеше. Тамалай, помощникът на Пелин, приседна на една табуретка и търпеливо зачака. След още пет минути ядосано пръхтене и увиване Пелин изведнъж скочи на крака.
– Трябва да сварим проклетия чай! Няма какво друго да е!
Тамалай кимна покорно и двамата отидоха в кухнята. Чаят бе запарен и след малко те гледаха напрегнато две димящи чаши.
– Чакаме ли нещо да стане? – попита накрая помощникът.
– Да. Чакаме го да изстине.
– Значи ще го пием? Не съм съвсем сигурен, че е много добра идея…
Пелин го стрелна с жълто-зелените си очи.
– Няма какво друго да е „Елате с чая”. Ако ни беше упоменато място, щеше да е логично да отидем там заедно с чая, да го занесем с нас. Но място няма, затова просто трябва да приемем, че значението е да отидем чрез чая някъде. Колкото и абсурдно да звучи, това е единствената опция.
Детективът взе една от чашите и помириса течността.
– Мента… Пресен хляб… Дим… Мирисът наистина се мени. Е, няма какво да му мислим толкова! Взимай твойта чаша и да тръгваме!
Тамалай не без известни резерви вдигна своята.
– Отпиваме на три! Едно, две, три!
Поради внезапната липса на ръце, които да ги държат, порцелановите чаши политнаха към пода и се разтрошиха оглушително.

– Хайде, Тамалай! Колко още време ще седиш прострян тука!
Тамалай отвори очи и видя над себе си първо лицето на Пелин, а след това и една нереално голяма луна.
– Доста е хладничко тук. Трябваше да се досетим от „Студени морета”, ама късно… – мърмореше Пелин докато му помагаше да се изправи.
Двамата се огледаха.
– О, ето го и морето, господине.
Между извисяващите се скалисти възвишения на планината се виждаше едно катранено черно море, което глухо се плискаше.
– Да, ето го и морето… – изсумтя детективът – По-добре да го нямаше! Тоя гаден мразовит вятър идва от него!
Тамалай отиде до ръба на скалата, където се бяха изтърсили, и впи поглед в безбрежната водна шир. Очите му притъмняха и една мъничка бръчка се появи между тях. Пелин го бе последвал и внимателно наблюдаваше реакцията му.
– Това море… нещо не е наред, господине. Не трябва изобщо да се доближаваме до него…
– Хаха – сухо се изсмя Пелин – Ти и твоят страх от вода! На теб всички морета ти се струват ужасяващи! Още си спомням за оня път в Созопол, когато оная баба те бутна от кея и…
– Не, това е различно! – настойчиво го прекъсна помощникът – Просто усещам, че е много опасно…
– Хубаво де, ние не сме дошли на нощно къпане тука! Аз лично не бих тръгнал да се ципликам в море, намиращо се в свят, до който се стига с магически чайове! Имаме случай да разследваме! – ядно избоботи Пелин.
Думите му някак странно потънаха в нощта.
– Може би е по-добре да не викате, господине…
Силният глас на детектива сякаш бе събудил спящата планина. Все едно всичко около тях, целият този мистериозен свят, най-накрая забеляза присъствието им. Едно необяснимо и нежелано присъствие. Пелин вдигна рамене. На него не му минаваха тия. Беше ходил в къде-къде по-недружелюбни светове – от тези, дето си имат пълния пакет човекоядни петметрови стоножки и периодични дъждове от лава. Една скалиста планина и някакво си там море бяха просто смехотворни.
– Давай да мърдаме на някъде! Няма да кибича тука и да чакам нещо да ме очисти!
Пелин решително заслиза по стръмния склон и Тамалай покорно го последва. Каменистата пътека криволичеше и се виеше надолу по планината, като от двете й страни се извисяваха зловещо големи канари. На всичкото отгоре някаква лепкава мъгла се беше утаила и те се запрепъваха в разни невидими дупки и камъни. Изведнъж след рязък завой наклонът изчезна и мъжете се озоваха на едно огромно плато. Цялото бе плътно покрито с ниски храсти, а в най-далечния край се мержелееше някаква висока черна сянка. Но от мъглата нищо не се виждаше ясно.
– Накъде сега, господине? Към онова нещо в далечината или…
Но Пелин не го слушаше. Беше приклекнал до първия храст най-близо до тях.
– Господине?
Лицето на Пелин беше пребледняло. Ръцете му внимателно докоснаха листата на растението.
– Тамалай, знаеш ли какво е това? – детективът погледна помощника си и Тамалай неволно трепна.
Той добре познаваше този нервен блясък в очите на Пелин. Тази възбудена трескавост, която струеше от очите му сега, обикновено бе запазена само за безжизнени трупове, брутално убити при крайно заплетени и противоречиви обстоятелства.
– Храст, господине?
– Не.
Тамалай повдигна вежди неразбиращо.
– Добре де, храст е! Чаен храст между другото! – махна с ръка Пелин – Но какъв храст! Едно листо от него струва сто пъти повече от цялата Земя и всички хорица на нея… – детективът направи драматична пауза и после добави с крива усмивка – А това е цяло плато с него! Сега го втасахме, да знаеш…
Пелин с рязко движение откъсна листото. Чу се силно изсвистяване като срязана тръба с въздух под налягане. Ако беше само звука Тамалай би се справил, но листото лумна в ослепителен син пламък и асистентът се отдръпна уплашено. Детективът гледаше горящото листо и призрачната светлина огряваше острите му черти.
– ВАКУУМ и Омега трябва да знаят за това… – промърмори Пелин сякаш на себе си.
– Ама господине, те ви преследват. Едва ли е добра идея да се свързвате с тях…
Пелин го изпепели с поглед.
– Кой е казвал, че е добра идея? Да пътуваш с магически чайове също е лоша идея. – мъжът се усмихна накриво – Целият ми живот е една лоша идея…
Тамалай точно мислеше да изкоментира тази красива драматична фраза, когато един силен крясък като на умираща кукумявка разцепи мъртвата тишина на немите храсти. Двамата мъже се вцепениха. Крясъкът премина в стенание, изви се като зловещите плачове на банши и спря така рязко както беше започнал. Пелин пръв се съвзе.
– Тамалай – гласът му едва забележимо трепереше, но асистентът му знаеше, че това е от вълнение, а не от страх – Трябва да се свържем с Организациите. Иначе ще умрем тук… И ще сме късметлии, защото бъдещето на Вселената не изглежда много веселяшко!
Детективът без предупреждение се затича напред. Право към черната сянка в далечината. Откъдето бе дошъл писъкът… Тамалай затича мълчаливо след него. Вече не беше сигурен дали обича чай толкова много.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s