По покривите

toshimaya-rooftop-gardddden-japan-before

Вихрен обичаше Япония като своя родна страна, но разбира се, тя не му беше такава, и когато отиде да работи там, това му стана ясно. Едно беше да се радваш на екзотиката от далече, а съвсем друго да се натресеш право в нея. Или тя в тебе в случая с храната, която му причиняваше стомашни разстройства почти всеки божи ден. Даже в Макдоналдс, където се очаква да има успокояваща вредна храна, нещастният чужденец се сблъскваше челно с бургери с мастилено черен хляб, фрашкани с морски дарове. Вихрен подозираше, че японците го правят нарочно…
И все пак с малко повече изобретателност можеше да не се умре от глад. В края на краищата оризът си е ориз навсякъде. Но проклетият екипен дух и задружност на тая нация го докарваха до умопомрачение! Човек не можеше да отиде до кенефа даже на спокойствие! Хората навсякъде се чувстваха задължени да го заговарят и да издават удивени писукащи звуци при всяко негово изречение. Пълна лудница! И непресъкнато го канеха на общи събития – не минаваше и ден без колегите от фирмата да го замъкнат я на караоке, я да се любуват на есенните листа, я на кръчма… Вихрен сега повече от всякога оценяваше начумерения затворен в себе си балкански характер. Просто не можеше да свикне с цялият шум и дърдорене тука! Даже шофьорите в автобусите имаха микрофони и непрекъснато съобщаваха ненужна информация от типа на „Сега завиваме на ляво”, „Сега идва кръстовище”, „Сега спирам, защото баба пресича пешеходната пътека” и то с убийствено отегчен глас. В България шофьора просто прави сложен дрифт, разминавайки се на един сантиметър с кола от насрещното и заобикаля бабата. Хората сами виждат какво прави (или пък не – ако са си затворили очите от ужас).
Но ако трябваше да каже кое най-много го дразнеше, това беше манията на японците по клубове. Ако не си член поне на пет клуба и организации, ти си утайката на обществото и хич не си струва даже да се говори с теб. И всеки японец се опитваше да го привлече в своя клуб. Някои дейности бяха що годе нормални – спортните клубове например. Но го бяха канили и в клубове с наименования като „Клуб на любителите на ключалки”, „Клуб по рязане със скалпел” и „Клуб на анонимните убийци на вампири”. Беше много трудно да им откаже понякога. Тези с ключалките изглеждаха сякаш могат да му влязат в апартамента когато си поискат, а тези с вампирите си имаха колове и всичко…
Но Вихрен си беше намерил начин да се усамотява. Най-щастливият ден в живота му беше когато откри, че малкото му блокче си има покрив, на който може да се излиза. Естествено на вратата пишеше, че е забранено да се излиза, но хората забраняваха какви ли не неща. Местенцето се оказа много приятно. Даже си имаше телена ограда по ръба, така че нямаше опасност да паднеш. Разкриваше се гледка към хълмовете около града и към останалите покриви. Шахтата за асансьора си имаше малък навес и Вихрен сядаше там да си почине след дългия шумен ден.

Точно беше станало октомври, когато се случи немислимото. Времето беше топло и безоблачно, а Вихрен си седеше под навесчето и четеше книга. И тогава с периферното си зрение забеляза раздвижване на покрива от дясно. Когато вдигна поглед забеляза един японец да му се усмихва широко и да му маха. Определено не го познаваше. Онзи накрая спря да се лендзи и му подвикна:
– Здравейте!
Вихрен въздъхна. Трябваше да отговори. Японците държаха на учтивостта. Щеше да види какво иска и после да си се върне към книгата…
– Добър ден.
– Да, здравейте, здравейте! Аз се казвам Танака Ичиро и мен изпратиха да ви съобщя хубавата вест!
Вихрен се зачуди дали нещо не е доразбрал. Въпреки че знаеше японски, все пак си беше чужд език.
– Хубавата новина ли? Каква новина?
– Днес в три часа и половина на ежеседмичното събрание управителният съвет ви одобри! Ние ви наблюдавахме и сме много доволни от представянето ви! Доказахте, че сте сериозен и отдаден на дейността! Честито!
– Моля? Кой ме е одобрил? За какво?
Японецът го изгледа от учудено по-учудено.
– Членството ви е одобрено! – поясни той.
– Какво членство?
Господин Танака се усмихна по онзи специален начин запазен за малките деца и лудите.
– Членството ви в клуба, разбира се!
– Ама какъв клуб бе, човече! Аз никъде не съм кандидатсвал!
Непознатият извади някакви листа от куфарчето си и ги погледна.
– Вие сте Вихрен Зефиров, нали?
– Да, аз съм.
Японецът си отдъхна.
– Хаха, щеше да е смешно да объркам човека! Но за вас става дума, няма съмнение!
Вихрен щеше да го замери с книгата, но телената ограда беше висока и нямаше да успее.
– Какъв е тоя клуб? Какво правите там?
Онзи започна да го гледа объркано.
– Е, вие не знаете ли? Клуба на хората висящи по покривите!
Вихрен наистина не знаеше какво да каже и изпитваше силни негативни емоции. Японецът го зяпаше през дебелите стъкла на очилата си.
– Не ща да членувам в тъпия ви клуб! Оставете ме на мира! – това беше най-учтивото, което Вихрен успя да измисли.
Господин Танака залитна опасно. Добре че имаше парапет там.
– К-к-какво? Защо? Как така не искате?
– Просто не искам!
– Ама защо тогава седите по покривите?
– За да съм сам! И за да си почина от лудницата навсякъде!
Японецът явно се сблъска с някаква съвсем нова концепция. Наклони глава на една страна и започна да примигва.
– Значи… не идвате тук всеки ден, за да ви одобри клуба? И да можете да седите на покрива с други хора? И да си говорите за покриви?
Вихрен се хвана за главата. Това вече беше последната капка в чашата на неговото объркване от тая страна! Той скочи на крака.
– Приятен ден и дано метеорит ви удари кукувския клуб! – извика той и тръгна към вратата за надолу.
– Чакайте! Къде отивате?! – разпищя се оня.
– Отивам си вкъщи! В моята страна! Където хората понякога са тъпи и груби, ама не ти се врат в гъза поне!
И затръшна вратата след себе си. Стори му се, че чу нещо от типа на „Имаме и листовкииии!”, но можеше да е било и вятъра.

Advertisements

2 thoughts on “По покривите

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s