Твоят пъзел

ff8365dd80esss8f3b935e0274fb75f82fc
Сега не мога да пиша, защото съм болна, та изкопах нещо от архивите… Понякога имам евтини драматични настроения и тогава се раждат ей такива работи -.-

Тъмнина. Паникьосваш се, докато не осъзнаваш, че е мека тъмнина. Все едно си в много фин черен захарен памук.
Седиш. На стол, надяваш се. Някак си няма да е добре, ако е нещо друго.
Протягаш несигурно ръце. А! Пред теб има нещо. Прокарваш пръст по гладката повърхност. Д-а-а… Това е бюро.
Напипваш още нещо. Нещо мъничко. Парченце от…пъзел. Странно. С другата ръка намираш още едно. И после още едно.
Изведнъж те обзема дивото желание да подреждаш. В точно тази стая, точно този пъзел.
И ти не знаеш защо. Може би, защото това е единственото, което можеш да направиш. Ако беше светло и имаше други хора… Тогава щеше да е друго…
Но у теб винаги е тъмно. И винаги си сам.
И винаги, винаги има пъзели. Неподредени при това.
– Добре! – казваш си и потриваш ръце.
Докопваш всички разпилени по бюрото частички. И започваш пробите. От време на време някое парченце се захваща за друго. Но някак рехаво и несигурно. Как можеш да знаеш дали наистина тези двете са заедно? Та ти не можеш да ги видиш!
След известно време опипом «оглеждаш» какво си свършил. Имаш няколко малки подредени островчета, останалото е една жалка купчинка.
– Аз не съм добре! – поклащаш глава – Кой нормален се захваща с такова нещо?
И ти решаваш, при това твърдо: ще се откажеш от това безумство! Защо изобщо си започнал?
Тръгваш да ставаш от стола или там на каквото седиш.
Тогава, за една стотна от секундата, светлина обгръща теб и бюрцето ти.
И виждаш подредените части от картината – твоите малки островчета. Седят си там, толкова неземно красиви!
Край на светлината. Все едно нищо не е било. Но образите вече са в главата ти. И си мислиш:
– Видях съвсем малка част, а беше така прекрасно! Как ли ще изглежда цялото?
Направо не те свърта от ентусиазъм. И пак започваш.
Работа, работа… Съединяваш, добавяш, намираш…
И се мъчиш, и опитваш, и отчайваш.
Вече не знаеш откога редиш. Години ли, дни ли? Най-вероятно са месеци.
По едно време внимателно прокарваш пръсти по подреденото. Ей така, да видиш до къде си стигнал.
И се изненадваш! Ами че то… Почти цялото нещо е готово! Ха!
Тъкмода запееш от радост, когато светлината отново идва. И отново е кратка.
Но е съвсем достатъчна, за да видиш ужаса.
Какво е това безумие пред теб!? Нищо не е както трябва! Защо това е тук? Какви са онези неща там? Нима ти си сътворил това недоразумение?!
Край на светлината. Пак е тъмно, а ти си разтърсен из основи. Толкова време на вятъра! Всичко е грешно! Какво стана с чудните образи?
Може би си се заблудил. Да, такава ще да е работата! От този конкретен пъзел нищичко не може да излезе. Трябва да се отиде в друга стая, където се помещава нормален пъзел. Такъв, дето е с красива картинка.
Така… Но… Споменът от първата светлина е така ярък и ясен! Видя го! За миг, но го видя! Малкото чудо, което е скрито точно в този пъзел!
Тогава къде е проблемът? Защо не се е получило?
О-о. Ами да. Естествено. Как не се сети досега? Че то е очевидно.
Просто ти не ставаш. Не си достатъчно…нещо си. Просто нещо не ти достига. Или по-зле. Нещо направо ти липсва. Как изобщо си си помислил, че човек като теб може да го нареди?
Пак тръгваш да си ходиш. Не че знаеш дали има къде да отидеш. Ама въпреки това твърдо си решил да си ходиш.
Но някак си не можеш даже да станеш. Седиш си там в тъмното и се взираш в своя недореден пъзел.
Депресираш се. Отдаваш се на дълбоки размишления. Докато накрая бавно осъзнаваш нещо.
При втората светлина картината не беше толкова плачевна. Нещата не бяха толкова трагични. Д-а-а, попреувеличил си малко. След още малко моткане най-накрая събираш смелост и някаква крехка увереност. Ето – пак се захващаш. По спомен разваляш ужасните места и поправяш каквото можеш.
Но ръката ти трепери.
– Ами ако пак бъркам? Ако пак месеци и месеци редя една грозна е непотребна картина? Как мога да съм сигурен, че и този път не греша?
Няма как да си сигурен. Това е тъжната истина. Всъщност ти нищо не знаеш. Нито дали редиш правилно, нито какво редиш точно, нито дали изобщо трябва да редиш точно тоя пъзел, в тая стая…
Какво тогава? Защо изобщо редиш?
Ти се почесваш замислено. Вече не помниш защо си започнал.
Чудейки се така, стискаш едно парченце в дланта си. Брей, че интересно! Чувстваш го толкова близко, някак толкова…твое.
Пъзелът вече е част от теб. Дали пък винаги не е бил?
Значи редиш себе си?
Е, в такъв случай не можеш да се откажеш.
Стискаш зъби. Изправяш гръб. Изпукваш си пръстите.
Поемаш въздух и смело казваш:
– Ще наредя този пъзел!

Издишаш. Рязко.
Едва не се катурваш от стола.
Чакай, какво става?
Направо си объркан. Всичко ти е мъгла. Сякаш досега си бил в транс.
Чувстваш се някак глупаво. И си толкова невероятно изморен. Не знаеш докъде си стигнал с пъзела, но вече дори нямаш сили да ти пука. Отпускаш се и умът ти е просто едно бяло петно…
– Отказвам се… – прошепваш тихо.
Но усещаш, че стискаш нещо в дланта си. Оказва се поредната частичка.
– Добре, слагам тази някъде и после зарязвам всичко… – казваш ти и за милионен път прокарваш ръка по пъзела.
Ето едно празно местенце. Къде е това, май някъде в центъра? Пробваш дали ще стане там и за твое учудване перфектно пасва.
Ей така прощално, като за последен път, прокарваш ръка по целия пъзел.
И очите ти се ококорват в мекия мрак.
Няма повече празни места. Току що си сложил последната част.
Пъзелът е нареден.
Седиш вцепенен от щастие, а светлината спокойно светва.
И ти знаеш, че този път няма да изгасне.

Advertisements

2 thoughts on “Твоят пъзел

  1. Волен читател says:

    Тъжно е малко, а това не го очаквам от тебе. Смятам, че въображението ти е изпълнено с много слънце, смях и разни весели работи )))) Но иначе е добре разказано, не ще и дума!

  2. Tsveti Tsolova says:

    Според мен въображението ми е изпълнено с шарени глупости и тъпи шегички, но мерси все пак! 😀 Обикновено даже да се опитам да пиша нещо сериозно и тъжовно, то излиза крайно веселко, затова гледам да не се опитвам изобщо. 😄

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s