Хората в метрото

B_d59ddd8c96cdddd8c3743a302dc0a8f04fb6ad
Може би помните Силварион от “паркет и половина”. Този герой ми стана силно симпатичен. може да има и още разкази за него.

Беше някакъв безличен есенен ден, когато Силварион реши да се повози на метрото. Досега не се беше качвал, защото телепортацията не струваше левче билета, а истината е, че парите вечно не му достигаха. Ще се учудите, ако разберете колко много пари струва да изхранваш хрътка от Ада, а за консумативите за проклятия и отвари изобщо няма да отваряме дума… Но този ден Силварион беше напипал едно новичко метално левче в джоба си точно когато минаваше покрай станцията на метрото и това си беше чиста съдба. Той се гмурна в хладното подземие и любопитно се заоглежда насам-натам. Както и се очакваше – нямаше много за гледане. Три почти идентични една с друга баби, тътрещи колички пълни със зарзават, някакъв потен чичко с костюм, който не му ставаше на шкембето и едно младо момиче с твърде много бретон и огромни слушалки, което изглеждаше сърдито на света. Скука.
Станцията поне беше доста красива. Направо не приличаше на нещо, което е част от системата на градския транспорт, известна с острите си миризми и съмнителни лепкави повърхности. А тук имаше само блестящо ковано желязо и плочки от някакъв тъмен камък. Старинно изглеждащите фенери огряваха старинните пейки, а от стените гледаха релефни изображения на големи лъвове. Силварион, напълно омагьосан от гледката, неусетно отиде чак до края на перона и седна на последната пейка. Изминаха няколко минути, когато той изведнъж откри, че не е сам. До него бе седнал някой. Магьосникът му хвърли еднин дълъг и щателен поглед и приятелски рече:
– Не знам дали сте наясно, но над вас тегне проклятие.
Момчето до него бавно извърна глава и го изгледа. После каза твърдо:
– Мразя да ме заговарят луди в метрото, затова ако обичате спрете.
Силварион често получаваше такива отговори, затова невъзмутимо продължи:
– Стига, друже! Просто се опитвам да ви помогна! Трябва даже да се радвате, че ви диагностицирах безплатно!
– Ако не спрете да ми говорите, ще се преместя на друга пейка.
– О, ами късмет с това. Ще трябва да убиете някоя от бабите, за да се доберете до място.
Момчето подскочи като ужилено. Последните реплики бяха изкънтяли вътре в главата му. Силварион му се ухили доволно. Хората винаги реагираха забавно, когато им говореше в главите. После обикновено се паникьосваха и избягваха, но този тук явно нямаше такова намерение. Беше свил подозрително очи.
– Е, виждам, че вече ви привлякох вниманието – отбеляза магьосникът – Сега искате ли да поговорим за проклятието над следобедите ви? Мога да гарантирам, че тарифите ми са напълно поносими за един средностатистически…
Лицето на непознатия изведнъж пребледня.
– Следобеди ли казахте? – изхъхри той.
– М-да, точно следобеди. Нацелих правилно, а?
Потенциалният му клиент беше толкова шокиран, че от устата му излезе само твърдо мълчание.
– Всеки следобед се случва едно и също, нали? Времето ви сякаш спира. Изведнъж се оказва, че нямате нищо за вършене. Всичките ви приятели са заети. Просто седите и гледате как стрелките на часовника не се движат и ви се ще да се самоубиете от скука. И тогава изведнъж от нищото ви се случва нещо гадно. Бойлерът ви гръмва, уцелва ви саксия, гълъби се опитват да ви изкълват очите. Такива работи.
Непознатият още мълчеше в пълен потрес.
– При това е доста качествено проклятие, трябва да призная! – весело продължи Силварион – За мен би било истинско удоволствие да се запозная с човека, който ви го е лепнал!
– Е, това поне лесно може да се уреди. – изведнъж мрачно промърмори момчето.
– Наистина? Знаете кой е?
– Коя е. Да. Бившата ми приятелка. Мислех си, че само се преструва с тези окултни глупости, но явно е била сериозна, когато ме е заплашвала с проклятия. Знаех си, че нещо не е наред…
– Чудесно, чудес… Така де, много трагично и тъй нататък. Смъртта на младата любов и прочие. – Силварион не беше много на “ти” с емоционалната част от живота.
Предпочиташе да хвърля огнени топки по осмокраки паяци с размерите на гардероб пред това да утешава наранени души. Но в името на бизнеса си, той се опитваше да е мил по всякакви начини.
– Ще ви кажа какво, друже! Запознайте ме с нея и няма да ви взема нищо за развалянето на проклятието! Един истински вещер цени познанствата в бранша повече от материалните изгоди! А и вашата история ме трогна дълбоко!
– Вие даже не сте чули историята ми.
– О, още ли има? – малко разочаровано попита Силварион.
Вече му се щеше да премине на практическата част.
– Както и да е – нацупено пророни момчето – Едва ли ви се слуша за това колко я обичах. И колко много направих за нея. Нито пък за това как тя ми изневери с оня мускулест рокер. За безсънните ми нощи, изпълнени със съжаление и литрите горчиви сълзи, пролети…
– Да, прав сте, не ми се слуша. – сряза го вещерът – Само ще се разстроите, ако говорите за това, така че дайте ми направо координатите на тази млада опасна девойка и…
– Няма нужда да ви давам нищо – на свой ред се сопна момчето – Можете директно да отидете да се запознаете с нея. Тя е ей там, на другия край на перона и се прави, че не ме вижда.
Силварион от една страна се зарадва, че може така бързо да се уредят нещата, но от друга тази ситуация подозрително започваше да намирисва на латино сериал. Сега ако тия двамата решаха да направят и сълзлива сцена на ревност и болка…
– Хм, в такъв случай, ще ме извините ли за момент? – галантно попита магьосникът – Ще отида да разменя няколко думи с вашата… позната.
И той бързо изприпка до другия край на перона. Там имаше само едно единствено момиче и то беше онова, сърдитото, с бретона. Девойката се бе подпряла на една от лампите, а от слушалките й се чуваше оглушително крещене и поне две-три зле настроени китари. Силварион застана точно пред нея и учтиво я поздрави. Изчака няколко секунди, но реакция не последва. Бретонът и слушалките й явно успешно я изолираха от целия свят. Вещерът се зачуди как ли разбираше кога мотрисата на метрото пристига. Явно беше нужен по-решителен подход, за да привлече вниманието й. Силварион щракна с пръсти и музиката от слушалките секна. Вече сигурно щеше да го чуе, но той реши да не рискува и направо заговори в главата й.
Здравейте. Много се извинявам за натрапването, но ми се щеше да си поговорим за вашето превъзходно прокля…
Веднага се махни от главата ми, дъртофелник мазен, ако не искаш директно да те пратя в някое от Забранените измерения.
О, прощавайте, драга! Не исках да нарушавам спокойствието ви! Всъщност съм само на 32, благодаря. А относно Забранените измерения, не знам дали сте били в 7745А, но един приятел…
ВЪН. КАЗАХ.
– Хубаво де, няма нужда да крещим и да се заплашваме. Ние сме модерни и цивилизовани вещери, спокойно практикуващи в модерния 21 век!
Момичето най-накрая беше вдигнало глава и Силварион се зачуди кой ли би искал да е гадже с такова страшно същество. Очите й бяха зеленикаво-жълти, а цялото й лице сякаш беше направено от остри ъгли.
– Слушай какво, откачалнико, не ме интересува Добри какво ти е наговорил, няма да се събера отново с него!
– Не, не, спокойно! Идвам да говорим за проклятието! Дойдох по собствена воля, не мисля, че той иска да се събирате… – вещерът неволно потръпна при мисълта.
Познаваше само от пет минути така наречения Добри, но определено не му желаеше съвместно бъдеще с момиче, което си джитка из Забранените измерения.
– Не иска да се съберем ли?! – почти извика тя – Намерил си е друга, така ли?! Ах, това малко, гадно, подло псе!!
Силварион вече съжаляваше, че реши да се вози на метрото. В градския винаги е пълно с откачалки и за пръв път в живота си той беше от страната на нормалните хора.
– Драга, да оставим сърдечните ви проблеми настрана. Аз нямам никаква идея какво се е случило между вас и не искам да имам. Ще ми се просто да ми кажете как сте направили тройната координирана предпазна система на проклятието, а също и алгоритъма, който определя интензитета на лошите събития. Фиксираната точка на безвремие също е крайно интересна и не съм я виждал досега в подобен род проклятия… Слушате ли ме?
Момичето се беше втренчило в отсрещния край на перона, право в Добри. Сега пък той се правеше, че не я забелязва и чистеше несъществуващи прашинки от ръкава си. Силварион прокле наум младата хормоналност и на двамата.
– Той си мисли, че съм му изневерила с Донго… – изведнъж пророни момичето.
Вещерът стисна зъби. Този хленчещ сълзлив тон значеше само едно. Предстоеше тежък разговор за чувства, емоции, разбити сърца, надежди и чинии.
– Донго предполагам е мускулестият рокер? – примирено каза Силварион.
– Даже не го харесвам!! Та той прилича на буца сирене с коса! Влача се с него, защото сме приятели от детинство и се притеснявам за него! Горкият е тъп на галош и все се забърква в неприятности!
– И след като не си му изневерила защо изобщо се разделихте?
Тонът на вещера беше подчертано отегчен.
– Защото съм му обидена!! Как може даже да си помисли, че може да му изневеря! С Донго Сиренето!! Това показва, че ми няма даже базисно доверие! Мисли ме за някаква глупава, разхайтена…
– Само едно въпросче. Това “Донго” съкратено от какво е?
Момичето му метна един изгарящ поглед. Буквално. Един кичур от косата на Силварион започна леко да пуши.
– От Димитър.
– Аха, ясно. Добре, продължи си с драмата.
– Не искам! – ядосано му се озъби тя – Както и да е, ти пък от къде се взе?! Добри никога не ми е казвал за теб. Мисля, че щях да разбера, ако имаше приятели магьосници.
– О, ние току-що се запозахме. Просто забелязах проклятието му и го попитах дали не иска да го разваля. Срещу една съвсем благоразумна и поносима сума естествено.
Силварион чу силно неодобрително цъкане някъде до левия си лакът. Беше една от бабите, незнайно как материализирала се до тях.
– Това е много грешно, младежо! – започна да го хока тя – Човек трябва да прави добро без да изисква отплата! Особено пък когато имаш специални способности да помагаш!
– Благодаря ви много за наставляващата, но крайно ненужна забележка, госпожо. Бих се радвал обаче да не се намесвате в разговорите ми и в живота ми. – озъби се магьосникът.
– Тц-тц-тц, никакво уважение няма новото поколение! – чу се треперещ старчески глас, сега пък откъм десния му лакът.
„Бабите винаги нападат на глутници” – горчиво си помисли Силварион.
– Измамник! Само взима париците на бедните хора за някакви измислени шменти-капели! Фокус-мокус, дай ми пет лева! – третият бабешки глас се чу точно зад него.
„Нападат и в гръб значи…”
– Бас държа, че още живее с майка си! – обади се пак първата баба.
– Изнесох се миналия месец, ако искате да знаете!
Силварион се обърна пак към момичето, но тя вече не беше там. Наместила се беше на пейката на Добри и двамата оживено говореха.
– Ахъм-ахъм. – едно прокашляне спря злобната атака на бабите.
Беше чичкото с шкембето.
– Подочух вашия разговор с младата госпожица съвсем случайно и няма как да не отбележа, че нарушавате закона. Ако си спомняте, миналата година бе приета нова директива в Магьосническо-вещерския кодекс на труда, която изрично забранява да се изисква заплащане от лица под 18 години.
Силварион отново хвърли поглед на Добри и откаченото му бивше гадже. Прегръщаха се силно. Добри улови погледа му и благодарно му вдигна палци.
– …не съм от хората, които обичат да докладват за нередности, но този път просто не мога да си затворя очите, след като вие така публично…
Вещерът се зачуди какви са шансовете точно на неговата спирка на метрото да има момиче под 18, което прави по-хубави проклятия от него, унил младеж с тежко следобедно проклятие, чичко, който е запознат с трудовия кодекс на магьосниците, и три зли баби, които са проклятие сами по себе си.
– …предлагам да ме придружите дотам доброволно и да си платите глобата, която възлиза на…
Ключовата дума „глоба” иззвънтя в главата на Силварион. Той напипа пликчето с телепортиращата смес в джоба си и загреба пълна шепа. Звукът от мотрисата на метрото изпълни сводестия перон. След секунди и самата тя се появи – нова и блестяща. Точно като левчето, което даде за билета. Добри и гаджето му станаха от пейката, държейки се за ръка.
Магьосникът примирено вдигна рамене и изчезна в облак от розов дим.

Advertisements

3 thoughts on “Хората в метрото

  1. Развеселен says:

    ООО, пак се появи Силварион – любимият ми герой! Е, няма такъв смях….. И в Паркети и половина и тук. Много си добра, продължавай. Дано се намери някой да те издаде, защото си направо златна мина ))))) Мислила ли си да пишеш на английски? Може да удариш в земята разни “здрачни” автори. Успех!

  2. Tsveti Tsolova says:

    Искрени благодарности за милия коментар 😀 Пробвала съм доста издателства, но те не бяха на твоето мнение, за жалост. Никога не съм мислила да пиша на английски, защото не смятам, че мога да се изразявам така смешно и сочно на друг освен родния ми език… “Здрачните” автори засега са safe! 😉

  3. Lyuba Todorova says:

    сериозно ли не са искали да те издадат?! Пълно безобразие, от Силварион и Захарина може да излезнат страхотни герои на цели поредици, много готини и позитивни разказчета! Браво!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s