Рекс разследва

Untitlfffeeed
Приликите с реални пухкави лица и места са напълно случайни!

– Справедливостта отново победи! – доволно каза ченгето от телевизора и си сложи черните очила на фона на драматичната музика.
Поредният епизод на „Полицейски хрътки” свърши и Рекс въздъхна. Това беше най-най-най-любимия му сериал за всички времена!! А го даваха само веднъж в седмицата…
Изведнъж Рекс се разбърза. „Вече минава 11 часът! Време е да започне раздвижване на фронта!” помисли си той и ловко изключи телевизора като натисна дистанционното с лапа. След това скочи от дивана и отиде в кухнята. Чинно си изяде вечерята в купичката и след това скокна на един от столовете, за да гледа навън. Продължи с вътрешния си монолог – „Ден двайсет и пети от наблюдението на обект № 111. Добре, Старши, вече сме на позиция! Заподозрените трябва да се появят всеки момент!” Прозорецът на кухнята гледаше към малката градинка, сгушена между блока на Рекс и един голям ресторант за традиционна българска кухня. Градинката изобщо не бе поддържана и цялата тънеше в треволяци и разнебитени люлки, а пък отляво на ресторанта имаше някакви изоставени метални халета. „Идеалното място за нечисти сделки” мрачно отбеляза Рекс и едва си го бе помислил, когато зоркото му око долови движение. Две котки се промъкваха сред избуялата растителност. „Самоличността им е потвърдена! Това са Белоран и Мрак!” Рекс живееше на приземния етаж и всичко бе толкова близо, сякаш самия той бе отвън при тях. Едната котка, Белоран, бе голяма и проскубана. Вероятно някога е била бяла, сега по-скоро се усещаше намек за този цвят сред мърсотията и белезите по нея. Едното й ухо липсваше. Другата котка, Мрак, всъщност бе даже още по-голяма, но не създаваше такова впечатление, защото гладкатата й вчесана козина беше с цвят на катран и се сливаше с мекия мрак на юлската вечер. Грациозните й движения и острите зелени очи силно контрастираха с тътрещата се скучна котка до нея. Рекс изцъка удивено (доколкото могат кучетата да цъкат) и започна трескаво да обмисля ситуацията. „Белоран и Мрак никога не движат заедно! Това е абсурдно! Та Мрак даже не припарва до териториите на Белоран! Има нещо гнило, не ще и дума!!” Двете котки стигнаха до металните халета и се промушиха през една дупка в ламарината. Рекс погледа още малко, но нищо повече не се случи. „Явно няма да има повече екшън тази вечер, Старши…”
Старшият, за когото говореше Рекс и към когото винаги се обръщаше в мислите си, бе неговият стопанин, един мил кротичък дядка. Рекс си бе втълпил, че Старши е полицай в пенсия и на младини е бил във вихъра на екшъна, арестувайки престъпници наляво-надясно. Това естествено бяха пълни глупости. Стопанинът на Рекс цял живот бе работил като уредник на един музей и най-екстремната случка в живота му бе, когато веднъж за малко не катастрофира заради крава на пътя. Рекс обаче под влияние на полицейските сериали, които боготвореше, си бе измислил всичко това за Старши, защото горкия дядо имаше същите слънчеви очила като главния герой на „Полицейски хрътки”, а на стената в спалнята му имаше окачена значка, която Рекс определи като шерифска, защото приличаше на звезда. Това всъщност беше някакво комунистическо комсомолско отличие, което Старши беше получил в старите времена, но Рекс нямаше как да знае това. Той бе запознат само с американската култура, която го обливаше от телевизора.
Рекс беше живото доказателство какво се случва с кучета, които имат твърде много свободно време и много развинтено въображение. Последните няколко месеца Рекс бе посветил на усилен шпионаж на котките в квартала. Малко по малко бе разбрал на какви кланове се делят, докъде се простират териториите на всеки клан, кои са шефовете… И Рекс логично бе заключил, че щом има кланове, има и престъпления и нелегални дейности. И понеже който търси намира, Рекс един ден откри, че халето пред блока му е някаква мистериозна ничия земя, в която всички кланове имат право да ходят, но само по тъмна доба. Един-два пъти бе заварвал оттам да излизат котки, които влачеха някакви пакети, което веднага го наведе на мисълта за продажби на черно. Каквото и да се мътеше в халетата, Рекс възнамеряваше да разбере, а след това да заведе Старши там и той да арестува всички тия престъпни мачки! Дали подозренията на Рекс не се дължаха на вечната омраза между котки и кучета е тема, която няма да обсъждаме…
Рекс се върна в хола и уморено се тръшна в кучешкото си легълце. Това, което бе видял днес, потвърждаваше всичките му теории. Преди на няколко пъти бе виждал Белоран или Мрак по отделно да влизат в халето, но сега бяха заедно… Какъвто и да се случваше отвъд ламаринените стени, двете котки бяха съучастници. „Вече е време за истински екшън, Старши! Утре трябва да извършим оглед на място…” помисли си Рекс и след това заспа, като цала нощ сънува котки с белезници.

Следващия ден бе крайно скучен и отегчаващ, но вечерта късметът се усмихна на Рекс. Старши забрави вратата на балкона отворена и си легна без изобщо да забележи. Рекс прескочи ниския парапет на балкона и тупна долу в меката трева. Запромъква се към халетата, колкото може по-тихо. За жалост той не можеше да се мушне през отвора в ламарината, та трябваше да открие друг начин да влезе. Обиколи няколко пъти халето докато най-накрая не забеляза една купчина боклуци, удобно струпана до стената. Рекс чевръсто се изкачи по тях и се озова на покрива. Не измина и няколко метра, когато откри една огромна дупка на покрива и скочи през нея право вътре.
Рекс разтърси глава и се огледа. Мястото не беше много приветливо. Миришеше на мухъл и ръжда, а навсякъде се валяха разни обелки и опаковки. Точно щеше да започне по-подробен обиск, когато чу гласове. Котките идваха. Рекс панически се заоглежда са скривалище. Накрая колкото и да му беше неприятно се мушна в един влажен мухлясал кашон. Той слава богу имаше дупки, та щеше да види всяка подробност от нелегалните сделки. Първо се появиха Белоран и Ушко. Ушко беше най-големият син на Белоран и вероятно той щеше да наследи клана, когато Белоран врътнеше лапичките. Ушко бе мълчалива и много намусена котка. Ушите му бяха по-големи от нормалното и непрекъснато мърдаше с тях сякаш чуваше даже мравките под земята. Рекс се опита да диша възможно най-тихо.
След малко се появиха и още две котки – Мрак и Черепа. Всички котки от клана на Мрак бяха зловещи и заплашителни, но Черепа беше върхът. Този котарак беше напълно черен като само на лицето си имаше бяла козина, която по форма силно наподобяваше череп. Очите му също бяха напълно черни, което му даваше още по-притеснителен вид. Черепа беше нещо като личния бодигард на Мрак. Двамата безшумно се бяха вмъкнали вътре и Белоран трепна изненадано, когато най-накрая ги видя. Ушко изглежда ги беше чул, затова само ги изгледа спокойно. Череп беше захапал един малък пластмасов плик, който демонстративно остави на земята. Котките известно време се гледаха, когато най-накрая Белоран каза:
– Е, носите ли каквото искам или?
Черепа изсъска нещо, но Мрак го прекъсна:
– Носим всичко. Можеш сам да се увериш.
Белоран разтвори с лапа плика. Рекс едва не извика от удивление. В пликчето имаше малки бели таблетки. „Наркотици!! Тия котки са ударили дъното вече! За това ще лежат до живот!” Белоран понечи да вземе пликчето с уста, но Черепа отново изсъска и настръхна.
– А вашата част от сделката? – попита Мрак – Чакам си информацията!
Ушко погледна баща си и той му кимна. Младата котка си прочисти гърлото и каза:
– Бъбреци ще има в петък. Дроб в събота.
Рекс изпадна в недоумение. „Какво, какво?? Бъбреци ли? Дали е възможно… търговия с органи??” Това надминаваше даже най-смелите му предположения! Даже в „Полицейски хрътки” нямаше такива брутални престъпници… Гледаш го пухкаво котенце, а всъщност продава дробове на черния пазар!
– Сигурен ли си? – Мрак бе присвил подозрително зелените си очи.
– Абсолютно. – кимна Ушко.
– В колко часа се очаква да пристигнат?
– Някъде към осем вечерта.
Рекс съжали, че кучетата нямаха мобилни телефони. Сега можеше директно да напише СМС на Старши и той да влети в халето крещейки „Лапите горе!! Никой да не мърда!!”.
– Абе… – изведнъж избоботи Череп – Само на мен ли ми смърди на пес?
Другите котки го изгледаха стреснато.
„О, по дяволите, разкрит съм! Четири на един – превъзхождат ме! Време е за достойно бягство!”
Рекс изскочи от кутията. Последва дива какофония от лай и мяукане. Котките стреснато се изпокриха, а кучето изскочи като подивяло през дупката на тавана, който всъщност беше доста ниско.
Изминаха няколко минути в напрегната тишина.
– Махна ли се песа? – разнесе се ясния глас на Мрак.
– Мисля, че да… – промърмори Белоран.
Котките се показаха от скривалищата си.
– Това беше Рекс! – изръмжа Череп.
Мрак подбели очи.
– Това куче е пълно куку. Няма защо да се плашим от него. Мисли се за полицай, горкото. Виждам го всеки ден как ни зяпа от прозореца си. Смята, че въртим нечисти сделки или нещо от сорта.
Котките се засмяха задружно. Нищо не сближава както омразата към кучетата.
– Както и да е. – въздъхна Мрак – Та значи готвят дробчетата в събота?
– Да, чух със собствените си уши как готвача го каза – обади се Ушко – Към осем часа започват да изхвърлят остатъците от неизядените порции.
– Екстра. Ще дойдем тогава значи. – доволно каза Мрак – Умирам си за дробчета!
Мрак и Черепа се запътиха към дупката в ламарината.
– Винаги е удоволствие да се работи с вас! – подвикна им Белоран – И мерси за лекарствата! Пухкавелчо направо го побъркаха тия глисти!
Мрак им кимна за довиждане и с Черепа се изгубиха в тъмната нощ.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s