Кексът чудо

iitlefffd
Не, че ви предупреждавам, но… предупреждавам ви 😀

Силварион обожаваше Коледа. Но не защото си падаше по шарени и истерично блестящи украси или защото обичаше да получава подаръци. Коледа беше любимият му празник, защото както гласи най-известната фраза за този сезон – тогава стават чудеса. По-скоро ставаха спонтанни освобождавания на остатъчна магия, натрупвана през цялата година, но все тая. Да не навлизаме в подробности. Силварион през дългогодишната си практика бе забелязал, че тези изблици на произволна магия в повечето случаи водят до крайно комични резултати, затова всяка година не пропускаше да отиде на някое коледно събитие и да се позабавлява. Нищо не те настройва по-празнично, от злорадството и подигравките над чуждите проблеми, нали така?
Тази година шестото му чувство бе нашепнало да занесе скромната си особа до коледния базар с наименование „Зимна магия”, помещаващ се в парка зад Театъра. Магьосникът вече пресушаваше третата си чаша греяно малиново вино, но все още нищо даже бегло магичско не се бе случило. Той безцелно обикаляше насам-натам и зяпаше различните щандове, но най-интересното нещо засега беше как един грамаден гълъб открадна цяла наденица от някакъв нещастник. Силварион въздъхна и се загърна още повече с шала. Е, може би тази година щеше да е различна от другите… Той с носталгия си спомни как преди пет години на едно празненство някакво детенце си пожела човекоядна горила. После фалшивият Дядо Коледа с дни не искаше да слезе от полилея, а някои гости така и не ги намериха… Ах, какви хубави времена бяха…
Силварион точно минавеше покрай една влюбена двойка, ядяща геврек („Ядат един и същ, боже, любовта е отвратително нещо!”), когато ушите му изтръпнаха. Той се закова на място. Всеки магьосник по различен начин разбира, кога наоколо има магия, но Силварион специално получаваше странно изтръпване на ушите, сякаш малки мравчици си правеха парти на ушната му мида. Магьосникът впери поглед в двойката. Те изглежда не го забелязваха, защото от своя страна бяха вперили влюбен поглед един в друг и усилено дъвчеха геврека от двете страни. „Ако нещо забавно не стане веднага, ще повърна” помисли си Силварион, но точно в този момент коледната магия най-накрая се случи. Момчето и момичето се опитаха да оставят геврека за момент, вероятно за да си прошепнат красиви любовни слова, но геврекът не поиска да остави тях. Устните и пръстите им бяха залепнали за него. Двамата започнаха да издават нечленоразделни мучащи звуци и да се гледат паникьосано. Силварион пък започна да се смее от сърце. Влюбените най-накрая изглежда го забелязаха, защото започнаха да мучат към него.
– О, драги, много неприятна ситуация, признавам! – каза им магьосникът между две силни изхилвания – Колко захар слагат на тия гевреци, Боже!
– Пфумугнити! Пфумущ! Пфмуля пфи!! – дружно изфъфлиха залепналите нещастни души.
– Какво казахте, моля? Нищо не ви разбирам, за жалост. Е, бих се опитал да ви помогна, но едва ли ще успея! Затова пък съм сигурен, че силата на вашата любов рано или късно ще се справи с геврека!
Силварион с горчивина осъзна, че не си бе взел фотоапарата. Е, споменът за това сигурно щеше да е достатъчно ясен… Той реши да остави двойката насаме с проблемите й и кротко продължи нататък. Ето, коледната магия започваше най-накрая! С малко повечко късмет, щеше да види още някое мило коледно чудо!
Не бе изминал и десетина крачки, когато погледът му се спря на едно малко момченце, нагъващо курабийки с глазура. Майка му стоеше права до него и с отегчено изражение говореше по телефона. Силварион нямаше нужда да чака да му изтръпнат ушите. Детето точно си пъхаше в устата една едра курабийка с формата на елхичка, когато печивото спонтанно се превърна в истинско дръвченце. Магьосникът никога не бе пробвал да захапе ела, но по реакцията на момченцето прецени, че усещането не беше от най-върховните. Малкото нещо запчна да реве усилено и да плюе кора и иглички. Майка му даже не си направи труда да го погледне, само измърмори „Петре, стига си се лигавил” и продължи с важния телефонен разговор. Горкото дете какво да прави, избърса си сълзите и отново пъхна малката си ръчичка в торбата с курабийките. Извади оттам една, която имаше форма на снежен човек и красива бяла глазура. Слава Богу, тази се превърна преди да успее да я лапне. Мъничкият снежен човек се размърда неспокойно в ръчичката на детето.
– Мама му стара, ако се опиташ да ме изядеш, ще ти извадя очичките, кълна се! – изврещя коледната курабийка.
Момченцето с писък я хвърли по майка си и хукна с див рев нанякъде. Снежният човек се хвана за косата на жената и гневно започна да я скубе. Силварион вече едва си поемаше въздух от смях. Майката започна също да пищи като скъпото си чедо.
– Господи! Какво е това в косата ми! Махнете го, махнете го! – и тя се хвърли към Силварион.
Той учтиво я отлепи от себе си и каза:
– Скъпа, не се стресирайте! Това е само част от коледната магия! Сигурен съм, че ще изчезне след известно време. Най-много няколко дни да ви тормози!
Майката със сълзи на очи се гмурна в тълпата, за да търси детето си. Малкият снежен човек продължаваше да я дърпа за косата и да сипе обиди.
Силварион избърса сълзите си от смях и си продължи по пътя. От толкова забавление обаче явно бе огладнял, пък и три чаши вино на гладно не бяха най-добрата идея на света. За щастие точно пред него имаше един голям щанд за сладки неща, който даже си имаше малки масички отпред. Навсякъде в коледния базар беше пълна лудница, но тук цареше спокойствие. Само един дядо пиеше кафе на една странична маса и това беше. Магьосникът застана пред щанда и започна да оглежда стоката. Продавачката му се усмихна и мило го заговори:
– Добър ден, господине! Заповядайте, заповядайте! Всичко аз съм го пекла! По специални домашни рецепти!
– Мда, добре изглеждат. – измърмори й Силварион.
Той не си падаше по светските разговори с обслужващия персонал. Но тази жена очевидно беше в разговорливо настроение.
– Вземете си от кекса, моля ви! Всичките ми неща са вкусни, но мисля, че това е най-коледното от всички! Няма да ви издавам всички съставки, но канелата и джинджифилът няма как да не ви накарат да усетите коледния дух!
– Да, добре. Дайте ми от кекса. – магьосникът вече съжаляваше, че спря тук.
Жената започна да му реже от въпросния кекс, като не спираше да говори:
– Печенето ми е истинска страст! Откакто се помня, все това правя! Знаете ли, мисля че най-важното нещо е човек да прави нещата с любов! Ако не си обичате професията, нищо хубаво няма да излезе! И вие ще сте нещастен, и работата ви няма да е на ниво!
– Да, да… Колко ви дължа?
Захарина, защото точно това беше името на продавачката (беше написано на една весела значка на престилката й), го изгледа внимателно и каза:
– Знаете ли какво? Не ми дължите нищо! Изглеждате ми мършавичък, трябва да се храните повече! Весела Коледа!
И тя се усмихна толкова широко и щастливо, че Силварион направо почувства как получава диабет, толкова захарно мила и сладка беше цялата тая ситуация.
– Е, хубаво, щом така искате… – вдигна рамене той.
Изведнъж ушите му изтръпнаха. Ха, щеше да стане нещо магическо! Тази досадна жена щеше да си го получи! Направо си го заслужаваше! Да му казва, че е мършав и всичко! Той зачака да стане нещо, но продавачката само седеше и го гледаше умилено. Силварион въздъхна. Явно беше фалшива тревога… А колко хубаво щеше да е, тази глупава захаросана Захарина да стане на захарен трол…
– Знаете ли какво? Ще ви правя компания докато се храните! – изчурулика жената и докато той успее да се възпротиви, тя изскочи от щанда и го помъкна към една от масите.
Силварион си набута половината кекс в устата. Това трябваше да свърши бързо.
– Коледа не е ли най-хубавият празник, кажете ми? – дърдореше Захарина – Вдъхновява хората да са добри! Мен поне ме вдъхновява! Но то няма как да не помогнете на човек в нужда, нали така! Като видите как някой има нужда от вашата помощ и то просто естествено си ви идва!
– На мен не ми идва естествено. – отсече магьосникът, след като едвам преглътна – Идва ми естествено да се подигравам на хората и да им взимам парите!
Захарина го изгледа ококорено. Силварион се зачуди защо беше казал това. В края на краищата беше му неприятно да седи с тази жена, но никога не говореше груби неща на хората. Можеш да оставиш някого да го гони човекоядна горила, но да му казваш истинското си мнение по разни въпроси… Не може така. Има си етикет. Да не говорим, че виждаше всеки като потенциален клиент и не можеше да си позволи да е нетактичен.
– Но защо така, Бога ми! – започна да се възмущава тя – Не може да имате такова отношение към другите! Така ще ви намразят!
– Те ме мразят така или иначе. – избърбори Силварион.
– Как така ви мразят! – засмя се Захарина – Кого визирате по-точно?
– Всички, които познавам! Така наречените ми приятели и глупавото ми семейство!
Силварион се почувства объркан. Какво точно ставаше? Но той не можеше да спре да говори.
– Мислите ли, че щях да ходя по някакви глупави коледни базари, за да се подигравам на хората, ако имах с кого да си прекарвам времето? Но нямам! Никой не иска да е с мен на Коледа, защото съм алчен, груб и себичен кретен! Даже собствената ми майка каза, цитирам: ”Силварионе, и на Бъдни вечер по-добре не идвай, защото леля Петуния още изпитва панически страх от теб. Миналата Коледа беше пълна катастрофа! Така и не разбрах кое му е смешното на това да отвориш портал към Тъмничните измерения точно под коледната трапеза!”
Магьосникът уплашено скочи на крака. Беше покрил с ръце устата си, но тя не спираше да бълва още и още от най-съкровените му тайни.
– И въпреки това предпочитам да съм напълно сам, пред това да призная, че съм самотен! И нямам нито силите, нито смелостта да променя гадния си характер! Твърде страшно е да се изправя пред проблемите си сам, но не мога и да помоля никой да ми помогне, защото по-скоро ще си прережа гърлото отколкото да призная, че имам нужда от помощ!
Захарина досега го бе гледала с някакво странно застинало изражение, но погледът й изведнъж се проясни. Лицето й почервеня и тя доби засрамен вид.
– Божичко, толоква съжалявам! Простете ми! – извинително каза тя – Опитвам се да го контролирам, но е толкова трудно! Повечето пъти успявам, но сега около Коледа… Не знам на какво се дължи! Но поне мисля, че вие сте първият! Не съм забелязала на някой друг да му е станало нещо от храната!
Силварион най-накрая успя да спре словесните си излияния. Какво точно се случваше? Мозъкът му започна да работи на пълни обороти. Това, че изобщо не си чувстваше ушите не му помагаше да мисли, но изглежда най-накрая стигна до някакво заключение.
– Вие правите магическа храна. – каза той равно.
– Даа… Много е неприятно понякога. Но пък става само със сладките неща! И както казах, повечето пъти успявам да се контролирам! Засега не е имало някакви сериозни инциденти!
– Едно дете едва не умря от задавяне с кора на дърво. – мрачно отбеляза Силварион.
– О, не! – проплака Захарина – Значи не сте само вие?
– Не съм само аз, да. Много глупаво от ваша страна да готвите на коледен базар. Можете да умъртвите половината народ тука!
Жената не отговори нищо. Очите й се бяха насълзили.
– Недейте да се натъжавате, драга. Все пак не сте го направили нарочно. Докато аз съвсем целенасочено не помогнах на всички ваши жерт… ДОБРЕ, КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ИМАШЕ В ТОЯ КЕКС!!?
Захарина подскочи уплашено.
– А-ами, такова, кексът с канела обикновено така прави!
– Какво значи това!! – продължи да вика Силварион.
– Малко действа като серум на истината. Казвате нещата точно както ги мислите.
– По дяволите, щях да ви превърна в жаба, ако не ми бяхте толкова необяснимо симпатична, МАМКА МУ, КОГА ЩЕ МУ МИНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ТОВА??!
– По добре не псувайте, детската площадка е точно до нас! – с треперещ глас каза Захарина.
– Чувствам се объркан и разстроен! Ще си псувам колкото искам!
Жената се надигна от стола и нервно си изтупа престилката.
– Вижте, много съжалявам… Действието ще отмине след малко. Аз сега ще ви оставям, защото май е по-добре да затворя щанда преди още някой да е пострадал.
И тя бързо се шмугна обратно в злощастната будка. Силварион се строполи обратно на стола си. Е, това беше изтощително и унизително! Прекрасно, най-ужасната Коледа за всички времена…
И все пак… Магьосникът с нежелание призна, че малко или много си го заслужаваше. Онова детенце беше направо ужасено и плачеше много сърцераздирателно. А влюбената двойка сигурно никога повече нямаше да има смелостта да яде заедно каквото и да е… Пък що се отнася до пекарката Захарина… Горката жена изглеждаше много разстроена от цялата ситуация. Явно наистина искаше да радва хората с храната си, а не да създава неприятности…
Захарина точно заключваше вратата на щанда и въздишаше тежко. Силварион стана и отиде до нея. Добре, това щеше да е нещо ново в живота му.
– Извинете.
– Да? – тя се обърна към него – Надявам се, да се чувствате по-добре?
– Екстра съм си… Както и да е. Имам едно предложение за вас. Нали казахте, че не можете да я контролирате? Магията ви?
– Да… – тя за пореден път се изчерви – Просто не знам какво да направя… То си става от само себе си…
– Аз знам какво трябва да направите. Мога да ви науча.
В очите й блеснаха малки звездички.
– Да ме научите! Наистина ли?
– Да. И то напълно безплатно. – последната дума направо го прободе в сърцето.
– О, благодаря ви! Вие сте ангел!! – и тя се метна на врата му.
– Ох, само без такива изблици на чувства! Никакъв физически контакт! – скастри я той.
– Да, каквото кажете! Кога започваме?
– Вече съжалявам, че ви предложих… Тоя кекс е прокълнат…
И двамата тръгнаха по заснежената пътека, обсъждайки чиракуването на Захарина.

Advertisements

One thought on “Кексът чудо

  1. Доволен says:

    Аха, върна се в лоното на публикуващите! Силварион ми е симпатичен. Разказът е доста добър, забавлявах се, а това е съществено. Весели празници! Много творчески успехи ти желая.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s