Обучението на Захарина

Untitlehhhhd
Понякога просто трябва да вдигнете ръце и да приемете розовите паяци!

Магьосникът масажираше слепоочията си с такава настървеност, че щеше да си пробие дупки в главата. Тази ситуация беше непоносима! А се очертаваше това да се случва всеки неделен следобед… О, ужасът…
Силварион си заповяда да се стегне. Трябваше да внесе малко ред в морето от хаос, в което плуваше. Стана от стъпалата, на които се бе строполил в безсилието си преди малко и изкрещя колкото му глас държи:
– Захарина, спри се, за бога!!! Всички просто да млъкнат и да престанат да правят това, което правят!! И КОЙ СВИРИ НА ТОЯ СКАПАН АКОРДЕОН!?
Крясъците му явно имаха известен ефект, защото торнадото от цветове и форми пред очите му забави темп и накрая се укроти. В центъра му кротичко седеше Захарина.
– Какво има, Рони? – попита го тя невинно – Нали това ми каза да правя?
Торнадото от цветове сега започна да се формира на лицето на Силварион. Имаше мъртвешка бледност, гневни червени петна по врата и ярко лилави изпъкнали вени около вече споменатите слепоочия. Опита се да й говори със спокоен тон, но гласът му трепереше.
– Захарина, целта на цялото упражнение беше да се научиш да контролираш магията си. А ти правиш точно обратното на това. Научих те на една единствена магия и ти казах да я упражняваш докато не придобиеш пълен контрол над нея. Ти нямаш даже базисното ниво на сериозност и отговорност, нужно на всеки един магьосник, за да оцелее в… ДОБРЕ, КОЙ ПРОДЪЛЖАВА ДА СВИРИ?!
Звуците на акордеона умряха с един последен фалшив акорд.
– Прощавайте. – каза мъжът, който свиреше – Мислех, че създава приятна атмосфера.
Силварион започна да мига на парцали.
– Ти пък кой си, по дяволите! – магьосникът се обърна пак към Захарина – Жено, това е тайно обучение!! А ти си водиш разни зяпачи! За какво ти дадох да четеш тоя Кодекс на магьосническия труд! Ох, мисля, че съм на ръба на инфаркт или минимум нервна криза…
И той се строполи обратно на познатите стълби.
– Това е твой познат, а не мой. – каза му тя спокойно – Затова си помислих, че няма проблем да е тук.
Силварион се беше захлупил на колената си и дишаше участено. Е, поне сега доста ясно си припомни защо не бе имал приятели всичките тези години.
Мъжът с акордеона поседна до магьосника и го потупа по рамото. Силварион се надигна и му хвърли един убийствен поглед.
– Спокойно, няма проблеми – каза му с тъжна усмивка непознатият мъж – Хората никога не могат да ме запомнят. Предполагам, че съм твърде средностатистически.
Някакви проблясъци се появиха в спомените на Силварион и той каза немощно:
– Ти да не си оня с паркета, а?
Лицето на Иван Петров грейна.
– Даа, аз съм! Нали докато ни разменяха паркетите трябваше да дойда да си взема моя и ви научих адреса! И след това доста пъти наминавах при вас да си побъбрим, но вие повечето пъти имахте работа и разменяхме няколко думи само…
Магьосникът най-накрая получи нужното просветление. Последните два месеца някакви непознати нон-стоп го заговаряха пред дома му и той с досада ги отпращаше. Явно това е бил един и същ човек, но на него твърде малко му пукаше, че да забележи. И също така никога не слушаше какво му говорят тези непознати, тъй че… Е, този досаден факт поне се изясни…
– И защо, за Бога, идвате да си говорите с мен? – промърмори Силварион.
Иван Петров още повече се развълнува.
– Как защо! Ами че вие ми показахте цял един нов свят! Откакто ви срещнах, животът ми вече не е същият! Вече знам, че има магия и разни магически същества, и други измерения, и какво ли не!
Магьосникът изстена.
– Виж какво, човече! Това, магията, не е шега работа и ако смяташ да се пречкаш наоколо докато обучавам тази луда жена, мога само да ти гарантирам, че ще останеш без някой крайник…
Но това изявление само наля още огън в горящото сърце на Иван.
– Няма проблеми, приятелю! – каза му той приповдигнато – Вълнуващият живот изисква известни жертви! Аз няма да ви преча, обещавам! Само ме остави да гледам, моля те! Нали мога да ти говоря на ти?
– Все тая… Ох, давайте просто да продължаваме… Захарина, дай ми тоя жезъл.
Той отиде до нея като внимаваше да не стъпи в някоя от подозрителните шарени локви наоколо.
– Не, защо ми го взимаш! Нали трябва да се упражнявам!
– Стига си мрънкала! Ти изобщо не се упражняваш! Само създаваш хаос и пръскаш боя наоколо…
И Силварион решително измъкна жезъла от ръцете й. Тя се нацупи и демонстративно му скръсти ръце. Магьосникът въздъхна. Трябваше поне да си вземе нещо от мъжки пол за чирак. Неслучайно повечето магьосници бяха мъже…
На Силварион му се струваше, че Захарина има много потенциал, но сякаш не разбираше как точно да я накара да го развие. Беше й дал да чете разни книги и ѝ изнасяше лекции на какви ли не теми, но изглежда нищо не й влизаше в главата, затова днес бе решил да направят едно практическо упражнение. Научи я на едно съвсем простичко заклинание, което общо взето беше напълно безполезно. Когато бе направено като хората, от жезъла излизаше насочен заряд от боя, който беше напълно безвреден. Силварион бе ползвал тази магия да си пребоядиса гаража миналото лято. Целта на цялото упражнение беше Захарина да се опитва да уцели мишените, които Силварион бе сложил по стените, като по този начин се научи да контролира по-добре магията. Бяха се разположили в един изоставен подлез, където така или иначе целите стени бяха надраскани със спрейове или покрити с плакати и обяви. За жалост Захарина даже не можеше да направи насочен заряд. Когато кажеше заклинанието, от жезъла излизаха всякакви цветове и започваха да летят наоколо като някаква дъга с психически отклонения.
– Точно започвах да ставам добра! – започна да се инати Захарина.
– Не! Достатъчно с това! Очевидно е, че няма никакъв ефект! Ще направим нещо друго…
И той измърмори нещо под носа си, тропна два пъти по пода с жезъла и бързо отскочи настрани. На мястото, където бе седял допреди една секунда, зейна голяма черна дупка, която пушеше по ръбовете.
– Оу, какво е това? – весело каза Иван и надникна над рамото на Силварион.
– Ти стой назад! – изкомандва му магьосникът – Това е портал към друго измерение.
– Прекрасно! На екскурзия ли отиваме?
– Млъкни, моля те.
Силварион тикна обратно жезъла в ръцете на Захарина и ѝ каза:
– Прецених, че не можеш да се научиш, защото просто ти липсва стимул. Така че мисля, че този портал ще свърши работа. Очаквам някой стимул да изпълзи оттам всеки момент!
Точно казваше това и нещо започна да се измъква от портала. Захарина изпищя.
– Еха, а аз си мислех, че паяците у нас са големи! – възкликна Иван.
За пръв път този ден Силварион се усмихна. Наистина, беше злорада и гаднярска усмивка, но пак усмивка.
– Е, Захарина, целта ти е да боядисаш този паяк розов.
– Но той ме гони! И се опитва да ме изяде! – извика тя.
– Да, и ще продължи да се опитва, докато не го боядисаш! – каза Силварион доволно, хвана Иван за ръкава и го помъкна на безопасно разстояние.
Двамата седнаха пак на стълбите.
-О, от портала излизат и още! – отбеляза Иван – Дали не трябва да го затвориш вече, а?
Писъците на Захарина огласяха целия подлез.
– Хм, да… Сигурно трябва.
– Рони, махни тези паяци!! Ох, гадост, не ме пипай, гадино!!
– Сто пъти й казах да не ме нарича Рони. – процеди Силварион.
– Аз мисля, че това е доста мил прякор. – отбеляза Иван – Звучи все едно сте си близки.
– Именно.
Магьосникът извади някакъв пакет от джоба си и го отвори.
– Фъстъче? – и той учтиво поднесе пакета към Иван.
– Не виждам защо не…
Някъде след половин час или малко повече, когато вече привършваха втори пакет с фъстъци, Захарина най-накрая успя. Стовари един паяк точно пред краката на Силварион и го изгледа победоносно. Магьосникът побутна с крак безжизненото чудовище, цялото боядисано в розово.
– Защо не мърда? Какво си му направила?
– Треснах го с жезъла по главата.
Силварион продължи да го оглежда критично.
– Тук на третия крак отляво май виждам едно зелено петно…
– Така ли, Рони? Зелено петно казваш?
Захарина изкара едина силна розова струйка от жезъла, като не пропусна да уцели обувките на Силварион, преди да боядиса зеленото петно.
– Сега по-добре ли е? – попита тя.
– Екстра! – изръмжа Силварион – Чудесно, приключихме за днес. Само да върнем това в портала и да го затворим…
Тримата отидоха до черната дупка в пода.
– А къде са останалите паяци? – попита Силварион.
– Боята явно не им понася добре и доброволно си се върнаха обратно…
Изведнъж паякът се размърда.
– Майко, как ме цепи главата… – промърмори чудовището.
Захарина ахна.
– О, ама те говорят!
После изведнъж се ядоса.
– Защо не спря да ме гониш тогава бе, гадино!!
И тя го ритна в корема.
– Ау!! Ей! Това, че те разбирам не ми пречи да искам да те изям! – каза то пояснително – За какво ми е да си общуваме, като смятам да вечерям с теб?
– Млъквай, чудовище проклето!
Тя го хвана за един от всички крака и го завлачи към дупката.
– Не, спри, спри! – започна да вика то – Не ме връщай там!
– Нали там ти е домът? Какво се оплакваш!
– Абе ти мислиш ли, че ако светът ми беше хубав, щях да влизам в разни произволни магически портали? – отяде се паякът – Моето изобщо не е живот! Нямаме нищо за ядене там! Дъвча разни корени с месеци, докато някой балък не отвори портал към измерението ни!
Захарина спря и изгледа изпитателно чудовището.
– Ако те оставя в нашия свят, можеш ли да обещаеш, че няма да ядеш хора?
– Е, ако има нещо по-свестно за ядене, не виждам защо не.
Силварион реши, че е крайно време да се намеси.
– Захарина, това е чудовище от тъмничните измерения. Погледна ли изобщо тая книга по въпроса, която ти дадох?! „Правила и насоки за оцеляване в Тъмните пространства”? Едно маслиненозелено томче, с твърди корици.
– Да, прочетох една страница и го зарязах.
– Тази книга мисля, че леко пресилва нещата – обади се паякът – Освен това кой определя кое измерение е тъмнично и кое – не? Ако вие ме хванете и ме хвърлите в тъмница, това според мен прави вашето измерение бая тъмнично…
– Млъквай, ти там! – изръмжа му Силварион.
– Хей, този паяк е доста начетен! Ще ми се тези в нас да бяха такива…
– Иване, ти също замълчи, моля те.
– Прощавай…
– Ял ли си някога палачинки?
Захарина бе клекнала до паяка и го оглеждаше любопитно.
– М-не. Но веднъж изядох един плакат с нарисувана торта на него. Гадна работа. Корените са по-хубави.
– Добре. Решено е. Оставаш тук. Рони, можеш да затвориш портала.
– Това е пълна лудост! Нарушаваш всички основни правила за безопасност, а изобщо няма да споменавам Хартата за правилата на пространствата, която изрично забранява…
Но Захарина изобщо не го слушаше. Тя и розовият паяк се бяха запътили към изхода на подлеза, а Иван подтичваше до тях.
Това беше много важен момент в живота на Силварион. Той беше, така да се каже, на кръстопът. Инстинктивно усещаше, че ако сега остави нещата както са си, всичко ще се промени напълно и никога няма да може да се върне към старото си беметежно съществуване. Щеше да се наложи да прекарва време с тези хора (и паяци), да ходи на опасни приключения и като цяло всекидневно да поема голями дози шум, боя, луди идеи и фъстъци.
Магьосникът вдигна рамене, затвори портала и тръгна след новите си приятели.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s