Дяволът, Луната и Кулата

tumblr_nfax81gkkgJM1svrh8zo4_540
Тази история ще е в няколко части, но няма да е цял роман. Още три-четири глави максимум. Ако съдбата е рекла, ще ги пускам всяка седмица (^ᴗ^)

– А това тук какво е? – Григор посочи една къща с кокалести ръце и пилешки крака.
Анастас вдигна рамене.
– Убий ме, не знам. Я дай да погледна в учебника.
Двамата начинаещи парапсихолози лежаха в зелената новопоникнала трева, а навсякъде около тях имаше разхвърляни книги, листа с драскулки и изписани тетрадки. Григор се изтърколи по гръб и се прозина.
– При Омайников материала е много труден, но поне го схващам! При Тъмновска каквото и да правя все ми е мъгла… Тая Мозъчна инвазия ми бърка в здравето, казвам ти.
Анастас бе забучил нос в една огромна оръфана книга с червен отпечатък от ръка на корицата.
– Не ми говори… – изсумтя той – Това домашно ме кара да съжалявам, че съм мъртъв. Ако бях жив, можех да се самоубия поне…
– Даже и да не ни убие ще ни вкара в лудницата минимум… – въздъхна Григор и с нежелание се надигна, за да погледне пак огромният лист между тях.
Тъмновска им бе дала за домашно да направят карта на умовете си. На двамата им бе прозвучало забавно и лесничко докато професорката не бе обяснила как точно се прави. Човека трябваше да си представи, че влиза в собствената си глава и да изпадне в транс. След това автоматично трябваше да рисува каквото вижда и така накрая изпод зомбираната му ръка да се оформи всичко, което се мъдреше в тиквата му. Професорката жизнерадостно бе споделила как транса имал „минимални шансове от странични ефекти” и след това им разказа за един нейн бивш студент, който три месеца не можел да говори след това домашно и накрая развил фобия от пържени картофи.
Анастас и Григор решиха, че ще по-добре да са заедно докато правят домашното в случай, че някой от тях реши да изперка или се окаже, че не може да излезе от транса. Пролетта най-накрая беше дошла и решиха, че заданието ще е една идея по-ведро, ако го направят сред природата. Паркът в южната част на града беше гостоприемно изоставен и самотен, затова се бяха затътрили в най-затънтената му част, под едни цъфнали вишневи дръвчета. Розовите цветя над тях обаче не успяха да им вдъхнат нужния оптимизъм.
– Добре, поне да ни беше дала само да ги нарисуваме! – изведнъж започна да се възмущава Анастас – А тя не! Направете подробен анализ, като не пропускайте да отбележите всички важни символи! Жено, това е подсъзнанието ми! Как за бога се очаква да знам какво значи??
Анастас бе решил да е пръв и неговата карта сега седеше между тях – напълно объркваща и неразбираема.
– В учебника пише, че картината обикновено имала нива или „умствени слоеве” или квото е там! Демек нещата са разделени по някакви теми или има някаква логика в разположението им. Има логика дръжки! Само виж на какво прилича моето!
Григор за пореден път огледа плетеницата от драсканици.
– То едвам се различава кое какво е, камо ли да можеш да ги групираш по тема… – кимна той.
Колегата му отчаяно започна да върти големия лист.
– Е предполагам можеш да кажеш, че структурата е леко спираловидна..? – Анастас погледна умолително Григор.
– Да, да напиши това! – окуражи го приятелят му.
Анастас трескаво започна да записва в тетрадката си.
– „…следователно завихрянето може да се тълкува, като взаимосвързаност на всички идеи, с един общ център…” – мърмореше си той докато пишеше.
След малко свърши и мрачно погледна към зеления хоризонт пред тях.
– Ще имаме двойки, нали? – каза накрая.
– Най-вероятно.
Анастас се тръшна омаломощено до картата на ума си. Възцари се мълчание. Григор изглежда мислеше за нещо.
– Сега е мой ред… – накрая каза той.
Призрачният му колега изглежда улови нещо нередно в тона му.
– Притесняваш ли се? Спокойно, няма да те оставя да потънеш. Шамарите ми са доказано ефективни!
– Мда, още ме наболява от миналия път…
Анастас се обърна и погледна Григор. Това, което видя хич не му хареса.
– При мен всичко мина добре! Ако не броиш това дето се опитах да ти извадя окото с молива по едно време, цялата работа мина много чисто и бързо! Хайде, какво толкова може да стане?
Григор изглеждаше сякаш не го слуша изобщо.
– Пък и какво толкова може да имаш в ума си? Даже бих казал, че аз бях по-рисковия от двама ни! Веднъж човек като умре и почва да си мисли какви ли не шашовщини – продължи призрарът – Ако толкова държиш ще си извадя и шишето със събуждащата смес да ми е под ръка. Ама по-добре да не я ползваме, че Омайников само се цупи като му искаме още…
Анастас изведнъж замлъкна. Лицето на приятелят му се бе вкаменило, а пръстите му леко потрепваха. Призракът размаха ръка пред очите му. Никаква реакция.
– Поне предупреждавай като ще започваме егати… – измърмори Анастас и започна да рови из листата наоколо, търсейки къде се е дянал молива. Най-накрая го намери и го набута в ръката на Григор. Той обаче не го хвана както се очакваше. Пръстите му само се движеха като неспокойни буболечки.
– Това, приятелю, е транс за слаба оценка. – скастри го Анастас – Как се очаква да нарисуваш каквото и да е без молив… Да не говорим, че можеше поне да седнеш преди да…
Устните на Григор започнаха да се движат. Шептеше някакви неясни думи. Анастас потръпна. Наведе се и наостри уши.
– Дяволът… Луната… Кулата… – думите се сливаха с шумоленето на листата и тихото бръмчене на всички насекоми около тях – Дяволът… Луната… Кулата…
Григор повтаряше тези три думи отново и отново. Това не беше на добре. Анастас се опита да мисли рационално, но усещаше как някаква необяснима паника го залива. Бръкна в чантата си, но събуждащата смес я нямаше. Чудесно, точно днес я бе забравил! Григор шептеше и шептеше, а очите му се бяха изцъклили ненужно много. Без да се усеща Анастас стисна един от учебниците сякаш щеше да му се наложи да се отбранява. Трябваше да направи нещо. Прочисти гърлото си.
– Какво значи това, Григоре? Какво значат тези думи? – каза той бавно и с възможно най-ясния и спокоен глас, който успя да докара.
Омайников веднъж беше казал – „Ако някой или нещо ви кара да изпитвате страх – опитайте се да го разберете. Ако това не помогне – удряйте го с лопата докато спре да мърда.” Призракът хвана учебника още по-здраво и повтори:
– Какво значат тези думи?
Григор бе замълчал. Клепачите му бавно се притваряха. Пръстите му вече не мърдаха.
– Назови дяволът, скрий луната, падни от кулата! – каза той.
Гласът му беше напълно нормален – все едно току що беше съобщил какво смята да купи от магазина. След това изведнъж цялото му тяло се разтресе и той подскочи нагоре като хората, които се опитват да се удавят във ваната, но инстинктите им в последния момент ги карат да изплуват и да си поемат въздух.
Анастас извика уплашено и замахна с книгата. Другото момче хвана ръката му преди да успее да го удари.
– Какво по дяволите беше това? – задъхано каза Григор.
– Пусни ми ръката!
Призракът го ритна в корема и се претърколи назад.
– Сега ще развия фобия от пържени картофи! Усещам го просто! – почти проплака Анастас.
Григор се беше свил на топка и едвам си поемаше въздух. Приятелят му се прекръсти, въпреки че самото му съществуване беше леко в разрез с цялата религия.
– Тая Тъмновска ще я удуша като я видя! – процеди Григор.
Анастас се примъкна обратно до него.
– Ох, съжалявам, че те ритнах! Ама направо ми изкара акъла!
– Какво стана? Както си говорехме и изведнъж ми причерня и после започнах да се задушавам!
– Май изпадна в нещо като транс…
– Не беше това! Докато трае трансът човекът е в съзнание! Моето беше като припадък…
Призракът решително започна да набутва листата и книгите в чантата си. Лицето му беше по-пребледняло от нормалното за неговия вид.
– Отиваме при Омайников веднага!
– Не, ти луд ли си! Той ще ме убие, ако разбере, че не си владея трансовете! Нали ми писа петица на тях!
– Григоре, това беше някаво шантаво пророчество или каквото и да е и нямам намерение да се забърквам в неща, които не разбирам! Дигай се и да тръгваме!
Но колегата му само се засмя.
– Какви пророчества? Това пък откъде го измисли?
– Дяволът, луната, кулата? Не си ли спомняш какви ги плещеше? Назови дяволът, скрий луната, падни от кулата – така бълунаваше!
Усмивката на Григор повехна със светлинна скорост.
– Оо, нее… – простена той – Пак това…
– Аха, знаеш значи? – Анастас забучи обвинителен пръст в гърдите му – Защо не си ми казал, че си врачка досега! Можеше да ми спестиш травмата тоя следобед!
– Не съм пророкувал никога! Просто…тези три думи! Вчера като подреждах в кабинета след практикума и от шкафа изпадна едно тесте таро… И само тези три карти паднаха с лицето нагоре…
– Чакай! Това са карти таро? – Анастас го изгледа объркано.
– Да, не ги ли знаеш? От големите аркани. Карти 15, 16 и 18! Дяволът, Луната и Кулата…
Анастас гледаше напълно шашнато.
– Това беше. – каза немощно накрая – Сега ще се забъркаме в някое тъпо приключение и ще си изпусна сбирката на клуба вечерта…
– Какъв клуб?
– „Анонимните призраци”, както и да е няма значение! – избърбори припряно – Да отидем при Омайников преди да е станало нещо лошо… Щом има карти таро замесени, няма как работата да е на добре…
Двете момчета събраха каквото още бе останало от вещите им и почти се затичаха през поляната. Стъпките им се отпечатваха в още крехката новопоникнала трева. Тъй като бързаха много даже не хвърлиха поглед към мястото, където бяха лежали досега. Там тревата също се бе слегнала под тях и бе оформила следи. Ако човек имаше достатъчно развинтено въображение отпечатъкът можеше да му заприлича на нещо с крила, рога и дълга опашка…
От някъде се бе появил силен хладен вятър и цветчетата на вишната започнаха да се ронят като червен дъжд.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s