Дяволът, Луната и Кулата (2)

b424e5b0a5b7e50f88bfd3kkkc10791c8be

Момчетата задъхнано изкачваха стълбите към кабинет 666.
– Дали изобщо ще е там? – притеснено каза Григор.
– Сигурно. Дъртакът практически спи в тоя университет…
Стълбите свършиха и те тръгнаха по един дълъг коридор.
– Ама защо му е да седи тук? Какво толкова прави?
– Григоре, де да знам! Сигурно сваля разни нафталинени професорки или нещо…
Момчетата се засмяха. Вече бяха стигнали и Анастас се протегна да отвори вратата, но ръката му замръзна на бравата.
– Чуваш ли това? – каза той тихо.
– Кое? Какво?
– Някой се кикоти вътре.
Григор го изгледа критично.
– Оу, да сигурно Омайников седи и се кикоти сам в кабинета си! – момчето бутна уверено вратата.
Следващата картина беше меко казано сконфузна за гледане. Омайников и професорката по Мозъчна инвазия седяха опасно близко един до друг и атмосферата намирисваше на влюбени гълъби и феромони. На бюрото до тях се въргаляха обелки от шоколадови бонбони. Анастас не пропусна да забележи, че въпросните бонбони бяха с ликьор. Двамата старши преподаватели подскочиха доста високо за годините си.
– Какво за бога има!? – викна Омайников разярено – Вие двамата не стига, че не пропускате лекции като нормалните хора, ами се влачите тука и в свободното си време!
– Ъм… това е спешно! – изхълца Григор.
Още се бореше с отвращението от видяното. Анастас имаше по-силно сърце (и стомах) и реши да поеме нещата.
– Професоре, Григор имаше пророчество! Докато пишехме домашното по Мозъчна инвазия. Решихме, че трябва да ви кажем веднага.
Лицето на Омайников имаше красиви морави отенъци в същата гама като дългата рокля на Тъмновска. Двамата определено бяха в унисон един с друг.
– Какви ги говорите! – продължи да вика старецът – Това е невъзможно!
Григор реши да се отдръпне на безопасно разстояние.
– Беше пророчество, абсолютно сме сигурни! – настоя Анастас – Изпадна в спонтанен транс с блокирани сензорни реакции!
Термините изглежда действаха успокояващо на Омайников.
– Ето, вземете си бонбони! – помиряващо каза Тъмновска и поднесе кутията към двамата.
Професорът лапна един и кимна на Анастас да продължи.
– Повтаряше едни и същи думи! Когато се събуди нямаше спомен какво е говорил!
– Може просто да е бълнувал! – изсумтя Омайников – Чувал съм го предостатъчно пъти на сутрешните лекции докато си доспива!
– Не беше това, професоре… – най-накрая се обади Григор.
Беше се подпрял на катедрата, сякаш му беше лошо. Омайников си извади очилата от джоба на вехтото сако и го изгледа през тях.
– Разкажи ми какво стана, момче. – каза му накрая.
Гласът му вече звучеше нормално. Григор му разказа подробно за картите таро от вчерашния ден и какво точно бе казал в парка под вишневите дървета. Професорът бе скръстил ръце и отвреме-навреме поклащаше глава. Момчето свърши да говори и се взцари тежка тишина.
Тъмновска я наруши.
– Пророчествата са нещо много рядко, даже при парапсихолозите. – каза тя многозначително.
– Лена, не им пълни главите с глупости! Сега ще вземат да си помислят, че са много готини и специални! Няма такова нещо! – отсече Омайников и тръгна към дъното на кабинета.
Извади един ключ и го пъхна в ръждясалата ключалка на грохналия шкаф в ъгъла.
– Значи наистина е пророчество? – попита внимателно Григор.
Професорът ровеше в гълбините на шкафа и се чуваха разни странни подрънквания.
– Нищо не можем да кажем със сигурност! – дочу се заглушения му глас – Парапсихологията не е точна наука!
Той най-накрая се подаде обратно. Беше нарамил някакви странни неща, които двете момчета никога не бяха виждали в лекциите и практикумите. Омайников внимателно заключи шкафа обратно и пъхна ключето във вътрешния джоб на сакото си. Върна се при останалите и стовари предметите на чина пред тях.
– Каквото и да е имал Григор, длъжни сте да го изследвате. – каза Омайников – Един парапсихолог никога не игнорира такива сигнали. А повтарящи се – още по-малко! Григор е видял картите наживо, после ги е назовал в транса си – това значи нещо. Какво точно обаче – не мога да кажа.
Момчетата се спогледаха объркано. Надяваха се Омайников просто да им каже какво става и нещата да се изяснят. А сега изглеждаше сякаш той се кани да ги натовари с някакво задание.
– Вижте тези неща – той посочи това, което бе изровил.
Тъмновска се надигна да погледне и ахна.
– Ама Обри не можеш да им даваш…
Той я изгледа предупредително и тя замлъкна.
– Момчета, преди да ви обясня как да ползвате оборудването искам да се изясним. – Омайников говореше с много равен и някак студен глас.
Анастас хвърли един поглед на приятеля си тип „Е, сега го втасахме наистина”. Григор му отговори с присвиване на устните и виновно свиване на веждите, което значеше „Съжалявам, че ще си пропуснеш сбирката на клуба тази вечер”.
– Това пророчество или каквото е си е ваша работа. Григор го е получил и то пред Анастас, което значи, че е било определено само и единствено за вас. Ние можем само да ви насочим и подпомогнем, но в никакъв случай не можем да се забъркваме в това.
Григор преглътна на сухо. Звучеше като нещо доста сериозно.
– Професоре, не може ли просто да оставим нещата така? – попита той – В края на краищата аз само получих пророчеството – не е нужно да правя каквото и да е… нали?
– Естествено, че не е нужно, скъпи! – усмихна му се Тъмновска и си взе един бонбон – Но това е нож с две остриета. Такива предзнаменования обикновено се появяват, когато нещо лошо ще се случи с цел то да се предотврати. Ако игнорираш сигнала, оставаш извън събитията и си в безопасност, но не знаеш какви ще са последствията…
– Ох, Лана, винаги много драматизираш нещата! – Омайников подбели очи – Вижте какво! Не е казано, че това е нещо много важно! Може да е някаква безобидна работа, която болният мозък на Григор е прихванал и отразил!
– Ей!
– Но трябва да проверите сигнала! Иначе не сте никакви парапсихолози! Хайде стига празни приказки сега! – той вдигна едно от нещата на масата.
Беше дървена статуетка на бухал, около педя голяма. Човката й беше разтворена и в нея зееше отвор.
– Това е Отразител на реалността. ОР на кратко. Тези неща са много редки и за жалост твърде малко се знае за това как работят.
Омайников подаде бухала на Григор.
– Намерих го преди много много години и досега само веднъж съм успявал да го активирам. Пилето си прави каквото си иска.
– Ама за какво точно служи? – Анастас любопитно надничаше над рамото на Григор – Това нещо като сензорите за реалност ли е?
– Нещо подобно да, но доста по-прецизно. – кимна Омайников – Бухалът оживява и можете да му задавате въпроси, на които той отговаря винаги правилно. Затова се нарича така – отразява реалността напълно точно. Например можете да го попитате къде сте си оставили ключовете или на колко години е някой човек и той ще ви каже. Но въпросите трябва да са само за настоящето. ОР не може да прави предсказания. Ако го питате какво ще закусвате вдругиден, ще се опита да ви изкълве очите.
– Как да го активираме обаче? – Григор въртеше статуетката и я оглеждаше.
– Трябва да пуснете нещо в човката. И трябва да бъде нещо, което да го убеди, че каузта ви си заслужава. Нещо символично за намеренията ви, един вид. Бухала не дава информация за щяло и нещяло! Трябва да е нещо важно!
Момчетата го гледаха празно.
– Това… не го разбирам. – каза Анастас – Какво по дяволите можем да му пуснем в човката?
– Никой не го разбира, момче! – скара му се Омайников – Както и да е, вземете го!
Григор внимателно го напъха в чантата си. После отправи поглед към другите две неща на масата.
Едното беше тънка черна стрела, а другото – колан със стъкленици закрепени за него. Омайников взе стрелата.
– Това ви го давам за самозащита. Надявам се да не се наложи да го използвате.
– Няма ли и лък да ни дадете? – каза Анастас и протегна ръка да вземе стрелата.
Професорът го перна.
– За бога, не я пипай! – скара му се той – Това е оръжие срещу призраци и разни подобни нечисти сили! Ако я докоснеш, ще ти разтопи ръката!
– Как тогава се очаква да я ползвам!? – изръмжа Анастас.
– Григор ще я ползва.
И той му я подаде.
– Ти можеш да вземеш колана. Би трябвало да разпознавате повечето неща в стъклениците.
– Нечисти сили… колко мило… – измърмори Анастас, но все пак взе колана.
Наистина някои от нещата в бурканчетата им бяха познати – събуждаща смес за трансовете, пречистени соли за невидими силови бариери и слънчева пепел, с която се посипваха прокълнати хора и предмети.
– А това за какво е? – той измъкна едно съвсем миниатюрно шишенце.
На дъното му имаше няколко капки прозрачна течност като вода.
За миг чиста изненада се изписа по лицето на Омайников.
– Това може да ми го дадете! Не знаех, че изобщо има нещо останало вътре!
– Аа, не! Вече ми дадохте колана! – заинати се Анастас.
– Даже и да ви го дам шанса да го ползвате е минимален! А да си навлечете неприятности – огромен!
– Щом е толкова опасно, няма да го ползваме! – каза Григор помирително – Но можете поне да ни кажете за какво е.
Омайников въздъхна.
– Това е разделител на души. Дава се на обладани хора, за да изкара каквото там се е намърдало в тях.
– Оу, полезничко! – Анастас въртеше стъкленицата на светлината – Но не разбирам как може да си навлечем неприятности с това.
– Можете да го дадете на човек, който не е обладан или пък без да искате да изкарате и двете души от тялото. Също така по погрешка можете да извадите грешната душа. Да не говорим, че не знаете какво да правите с душата-паразит! Да продължавам ли?
– Ясно…
– Това е висок клас отвара и се изисква специално обучение, за да я ползва човек.
– Разбрахме, професоре.
Преподавателят скръсти ръце.
– Чудесно. Хайде махайте се оттук тогава! Утре сутринта ви чакам на лекции, така че гледайте да не се умъртвите някъде днес.
– Всичко ще бъде наред, момчета! – весело каза Тъмновска, ставайки – Наистина това вероятно е нещо маловажно! Важни пророчества не се спускат на произволни студенти, хаха!
Двамата професори почти ги изтикаха навън.
– Добре, благодаря ви за нещата! – каза Григор точно преди вратата да се хлопне под носа му.
Омайников и Тъмновска се разположиха обратно на местата си.
– Добре, че успях да мушна бърбъна под катедрата! – засмя се професорката и го измъкна пак навън.
Омайников си сипа мълчаливо. Изглеждаше сякаш нещо го човърка.
– Какво мислиш за цялата работа? – попита тя – Няма как да е нещо сериозно, нали? Имам предвид… Аз за цялата си кариера съм имала само едно пророчество… Момчетата вероятно са се объркали.
– Нали чу, когато Григор разказа за картите таро, които е бутнал от шкафа? – бавно каза професорът.
– Да, какво за тях?
Той я погледна начумерено.
– Лена, много добре знаеш какво имаме като наличност в кабинета по практики. Замисли се малко!
Изведнъж лицето й пребледня.
– Нямаме карти таро там. – каза тя тихо.
– Именно! Чак сега го осъзнах. Григор е имал видение и тогава! Имал е пророчество докато е бил в будно състояние.
– Будно пророчество… – тя прехапа устни.
– Да. – кимна Омайников – И освен това две пророчества в рамките на два дни.
Тъмновска стана рязко.
– Трябва да ги намерим! Те не могат да се оправят с това сами!
Професорът сви рамене.
– Всъщност най-вероятно могат. Григор има повече талант от нас двамата взети заедно, а с призрак, който да му помага, няма много какво да му се опъне. Съмнявам се двама пияни старци да са им особено от помощ.
Преподавателката помисли малко и след това бавно си седна на мястото.
– В такъв случай – бог да ги пази! – промълви тя и пресуши чашата на колегата си.

Advertisements

2 thoughts on “Дяволът, Луната и Кулата (2)

  1. гергана says:

    Цвети, толкова хубаво и живо разказваш, че догато четох историята си мислех, че се случва с мен. Истинско удоволствие е да те чета!!!
    Гергана

  2. Доволен says:

    О, супер продължение! Историята се заплита…. Невероятна разказвачка си!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s