Дяволът, Луната и Кулата (3)

55865e6b3b5c5a25e1c0d0624jjd55fdb9

– Григоре, събуди се! Телефонът ти звъни! – сънено измрънка Анастас – Григоре бе!
Но приятелят му само се обърна на другата страна и не даде никакви признаци на събуждане. Двамата се намираха в хола на Григор. Предния ден след като си тръгнаха от университета бяха решили да разберат какво значи пророчеството и четоха книги за таро до сто часа по нощите. Григор изпада в трансове докато не му изтръпна главата, но не успяха да научат нищо. В края на краищата бяха заспали някъде по изгрев слънце само за да ги събуди пронизително звънящия телефон на Григор. Поне Анастас се събуди – състудентът му спеше блажено на килима сред дебелите прашлясали томове литература. Призракът се надигна от дивана и разтърка очи. Погледна часовника – седем сутринта. Кой за бога звънеше на Григор в седем сутринта! И то три пъти подред на пожар! Призракът се протегна и докопа телефона. Присви очи срещу блестящия дисплей. „Три пропуснати повиквания от Ирена”.
– Григоре, бившата ти звъни.
Колегата му с такава бързина и жизненост се надигна от книгите, че Анастас леко подскочи.
– Дай ми телефона. – каза доскоро спящият и то с напълно свеж и събуден глас.
Всички бивши имат този отрезвителен ефект, способен да те вдигне от мъртвите.
– Ей, обещай ми каквото и да иска тая овца да не го правиш! – изсумтя Анастас и със залитане стана от дивана – Честно ти казвам, не мога да търпя повече събирания и раздели от вас! Женката е зла и луда и ти го знаеш!
– Ало, здравей. Да, естествено че съм буден. Не, не, моля те, няма проблем. Удобно е, споко.
Призракът подбели очи и се понесе към кухнята. Мина направо през стената. Не му беше до човешко поведение толкова рано сутринта. Когато се върна с огромна чаша кафе в ръка, Григор точно привършваше разговора.
– Да, веднага тръгвам. Да, спокойно. Да, знам. Да, чао.
– Да, аз съм мъж под чехъл. – изимитира го Анастас и се тръшна обратно на дивана.
Приятелят му го изгледа намръщено.
– Какво те принуди да направиш тоя път? – подигравателно каза призракът.
– Нищо не ме е изнудила! Стига си говорил глупости!
– Току що й каза, че тръгваш веднага. Къде по-точно?
– Ще отида до нейния факултет да й дам едни неща. – измърмори Григор.
– Това ми звучи бая все едно те е изнудила да направиш нещо.
– Отивам по свое собствено желание, ако искаш да знаеш! – заинати се мъжът под чехъл.
– Тая те върти на малкия си пръст. Жал ми е за теб. – Анастас отпи от кафето си и се загледа в жалната физиономия на колегата си.
– Иска да й върна някакво червило дето била забравила тук.
– Вие скъсахте преди два месеца. Как пък точно сега се сети за тъпото червило? И то в тоя безбожно ранен час?
– Просто… й трябва днес, ок? Жените са такива.
– Мне. Изтезава те. Тества доколко може да те унижи преди тотално да изперкаш и да си теглиш ножа.
Григор нададе едно дълго „Офф” и излезе от стаята гневно. Анастас сви рамене.
– Хора. – промърмори си философски – Не можеш ги разбереш…
Но приятелят му след малко подаде глава през вратата. Една много начумерена глава, но все пак глава, искаща помирение.
– Наско, искаш ли да дойдеш с мен до факултета? – попита той.
– Григоре, не че искам да ти развалям цялата унизителна ситуация с бившата, но май забравяш нещо! Имаме пророчество да разнищваме тука! Хора могат да умрат ти докато си играеш на послушно кученце с оня изверг, наричащ се скромно Ирена!
– Добре, това беше! Просто прекаляваш вече! – викна му Григор ядосано и тръшна вратата.
Анастас постоя малко, накрая си изпи кафето на екс и мина през затръшнатата врата. Григор точно си обуваше обувките.
– Махни се, сърдит съм ти. – каза той.
– Прецених отново нещата и май имаш известно право. Трябва да отидеш във факултета.
– Оо, наистина? – изръмжа Григор – Мисля, че и едно съжалявам ми дължиш! Да наричаш Ирена по този начин…
– Не, не, тя си е изверг. – бързо каза Анастас – Но мисля, че ходенето във факултета може и да е свързано с пророчеството! Да е част от линията на събитията, сещаш ли се? Изглежда сякаш няма нищо общо с разследването, но точно затова сигурно е събовно! Какви са шансовете точно днес да ти се обади бившата, която те мрази и да те помоли да отидеш да я видиш! Замисли се само!
– Замислям се защо сме приятели! Както и да е. Вече не ти говоря!
Григор демонстранитво загаси лампата в коридора, излезе и заключи входната врата. Анастас въздъхна, взе раницата с екипировката от Омайников и мина право през бронираната срещу крадци врата.
– Трябва да се радваш, че съм призрак! И че имам висок праг на поносимост към простотии!
Той летеше до приятеля си, който слизаше по витите стълби.
– Хм, чувам някакви неща, но сигурно е вятърът. – каза безчувствено Григор.
– Ей, това с вятъра е гадно! Знаеш, че призраците мразят тая шега!
Анастас продължи да бърбори, а Григор да се прави, че не го слуша чак до входа на Физическия факултет.
– Мисля, че ще е добра идея да си невидим. – каза рязко Григор – И нито гък! Давам й глупавото червило и си тръгваме!
– Ако си мислиш, че изгарям от желание да си говоря с нея…
Анастас се разтвори във въздуха.
– Оу, ето я идва. Носи си и двете феминистки приятелки, обучени да сриват самочувствието на мъжете.
– Наско, ще те очистя, кълна се… – изсъска Григор – Оо, здравейтеее, добро утро!
Григор се наведе да прегърне Ирена, но тя усмихнато се отдръпна назад. Двете й приятелки си размениха погледи тип „Тоя е толкоз жалък, горкия”
– Здрасти, Гиги. – каза Ирена – Носиш ли ми червилото?
– Да, да, ето го. Заповядай.
– Мерси, зайче. Ти си злато, честно! – каза тя с разтапящо мил тон.
След това си извади малко огледалце и почна да се плеска с въпросното червило.
– Добре, знам, че не разбирам от мода, но мога да се закълна, че лилаво червило не отива на блуза с леопардов принт. – прошушна Анасастас.
Слава богу, че само Григор можеше да го чуе. Призраците можеха да контролират тия работи.
– Уу, Ири, екстра ти ее! – изкряка приятелка номер едно.
– Муцка си! Ще ми се на мен да ми отиваше тоя цвят! – добави номер две.
– Ох, Мимче, не теб пък ти отива оранежево! – сладко-сладко отговори Ирена.
– Отивам да повърна в лехата ей там. – обяви „вятърът”.
– Е, радвам се, че се видяхме! – каза Григор, като се опитваше да запази самообладание – Аз ще тръгвам вече.
– Оо, Гиги толкова бързо! – гримираните очи на Ирена го изгледаха умолително – Ела с нас да хапнеш по една кифла в столовата! Правят ги страхотно там!
– Направо си отхапи от Мимчето или другата и да ходим! – изстена Анастас – Сгреших. Няма нищо свързано с пророчеството тука.
– Ъм, Ири, много ми се иска, но имам работа сега… – започна да увърта Григор – Може би някой друг път!
– Глууупости, имаш работа! – изгука тя и го хвана под ръка – Каква работа можеш да имаш ти, Гиги? И тая измислена специалност дето учиш!
– Край. Убих я тая. – процеди призрака – Григоре, шибни й един в русата глава и да се махаме!
Но Ирена вече влачеше Григор нагоре по стълбите на сградата. Двете й приятелки стояха зад тях като бодигарди в случай, че Григор успее да се отскубне. Анастас ги последва чак до студентската столова на последния етаж. Щастливата групичка се разположи на една маса до прозореца и започна да нагъва тестени изделия. Поне женоята нагъваха – Григор просто зяпаше депресирано в пространството.
– След петнайсет минути ни почва лекцията. – каза Ирена с пълна уста – Искаш ли да дойдеш? Ще е само един час!
– Ще те убия, ако кажеш да. – чу Григор в ухото си – Ще ти забия кол в сърцето, Григоре. Докато спиш.
– Ири, не мога сериозно! И защо за бога да ви седя на лекцията!
– Ама зайче от два месеца не сме се виждали! Пък и мисля, че ще ти е много интересна! Доцентът говори много увлекателно!
– Ама аз няма да разбирам нищо! Ти учиш ядрена физика!
– Абе то всичко се разбира! Спокойно! Я си хапни от кифлата ми!
И тя му я набута в устата преди той да може да се възпротиви. Една дълбока и тежка въздишка се откърти от въздуха до лявото ухо на Григор.
– Ти си срам за всички мъже по света, Григоре. – обяви Анастас – Остави ми от кифлата, моля те. Подай ми я под масата. А така.
– Къде е тази лекция? – попита Григор след като едвам-едвам преглътна сухото тесто.
– Нали си идвал и преди бе, глупчо! – умилително каза Ирена – По ядрена винаги сме в Кулата.
И тя кимна към прозореца. Сградата на факултета беше п-образна и лявото крило завършваше с малка кула.
Анастас се задави с кифлата и бутна бозата на приятелка номер две.
– Казах ти, че всичко е взаимосвързано! – изхриптя той – Намерихме Кулата! Това е, Григоре! Боже, поне веднъж да ни свърши работа, че си малодушен и имаш страх от жени!
След малко групата от четирима плюс един невидим член заеха местата си в аудиторията във така наречената Кула. Всъщност аудитория беше доста силна дума за тази сбутана стаичка с мухъл по стените и счупени прозорци със залепени пликове по тях, за да не духа. Бюждетът на факултета главно отиваше за болнични разноски на взривили се студенти, та не оставаше много за взривените стаи. Даже самата стая леко миришеше на изгоряла коса. Григор и останалите седнаха на последните чинове, въпреки че имаше предостатъчно място навсякъде. Освен тях в стаята имаше само още четрима-петима човека, двама от които с бинтовани крайници. Анастас ентусиазирано започна да лети насам-натам и да оглежда, като дърдореше непрекъснато.
– Добре, спомни си какво четохме снощи! – каза надъхно Анастас и кацна на един чин – За символното значение на трите карти! Дяволът е заробване, невежество и материализъм. Луната е страхове, илюзии и обърканост. Кулата е криза, катастрофа и освобождение. Какво трябва да направим? Какво значат?
Григор само му вдигна рамене. Ирена също му говореше нещо и му обясняваше по някакъв учебник. Не можеше да ги слуша и двамата едновременно. Анастас въпреки това продължи да разсъждава гласно.
– Хм, добре какво ще кажеш за това тълкуване? Ирена е дяволът. Идеално отговаря на описанието. Луната символизира твоите тъпи илюзии и страхове свързани с нея! Значи трябва да се стигне до някаква криза в отношенията ви? Но пък Кулата може би е изпозвана с буквално значение… Все пак сме в нея в момента… Хъм, хъм… Може би трябва да бутнем Ирена през прозореца?
– Ири, извини ме за момент! Отивам до тоалетната! – каза силно Григор и стана.
– Само побързай, че почваме всеки момент! – подхвърли тя и си почука часовника.
Естествено Григор не отиде в тоалетната. Намери едно закътано място в ъгъла на коридора до някакъв шкаф, застана там и скръсти ръце. Анастас се материализира до него.
– Ох, какво има? – попита го той.
– Престани да дуднеш! – кресна му Григор – Ако си мислиш, че мога да изтърпя да ми плямпате ти и Ирена едновременно жестоко се лъжеш! Ушите ми пулсират вече!
– Добре, добре, съжалявам! – вдигна ръце отбранително призрака – Ама трябва да разнищим тая работа! Пророчествата са важно нещо!
– Оф, стига с това пророчество! Най-вероятно всичко е било грешка!
Григор наистина беше стигнал точката на кипене. Юмруците му бяха стиснати, а очите му мятаха гневни искрички.
– Абе според мен Ирена е Сатаната. – каза Анастас без изобщо да долавя колко е наелектризирана обстановката – Викам да я полеем със светената вода докато не гледа.
В обикновени условия Григор беше кротка душа. Ама наистина. Всички винаги му се качваха на главата и го тормозеха. Той мълчаливо търпеше и не казваше нищо. Два месеца беше скърбил за Ирена. Беше се надявал днес да се сдобрят и се заблуждаваше, че тя е добър човек и са предопределени един за друг. И въпреки това някъде дълбоко в себе си знаеше, че не е така. Точно затова думите на приятеля му го изкарваха извън кожата му от гняв. Истината боли.
Григор заби едно круше право в носа на Анастас. Той падна на земята. Горкият беше толкова изненадан, че само се хвана за удареното място и зяпна. Тялото му стана бяло със зеленикав отенък и леко прозрачно каквото е натуралното състояние на повечето призраци. Анастас обикновено се преструваше на нормален човек, но сега изгуби контрол. От носа му потече струйка черна кръв.
– Тръгвай си. – каза му Григор студено и се върна обратно в аудиторията.
Анастас след няколко секунди най-накрая се опомни. Беше шокиран, че го удари приятелят му, но много по-шокиран беше от това, че изобщо го удари. Ако ударите призрак, ръката ви ще мине през него. Погледна нацапаната си с кръв ръка. Не разбираше какво става. Това не беше възможно. Призраците не кървяха. Духовете са само души в края на краищата. Естествено могат да ядат, но храната просто изчезва някак си. Те нямаха реални органи. Когато беше гневен или уплашен Анастас усещаше как пулса му се ускорява, но не защото реално имаше сърце. По-скоро усещаше спомена за това какво беше, като още имаше живо тяло. Никога, нито веднъж откакто бе станал призрак не бе изпитвал реална болка и не се беше наранявал. Какво за бога ставаше сега?
– Това… не е добре. – прошепна Анастас.
Изправи се с мъка. Главата му леко се въртеше. Видя, че като беше паднал от удара раницата му се беше отворила и някои неща се бяха разпиляли. Взе отразителя на реалност и понечи да го пъхне в раницата. Дървената статуя обаче потрепери няколко пъти и изведнъж нададе крясък досущ като на живите сови. Анастас я изпусна. Днес просто беше много стресиращ ден.
– Какво е това? Какво е? – закряка птицата – Това е призрачна кръв, драги. Призрачна кръв и нищо друго!
Статуята беше оживяла и запърха във въздуха.
– Ние одобряваме. – каза тя – И искаме да знаем повече! Искаме да отговаряме на въпроси!
Анастас я зяпаше объркано. Как се активира от нищото?
– Проблема е голям. Проблема съществува. – изкряка отново бухалът – Задай въпросите си!
– Трябва да отидем при Омайников веднага! – простена призракът сам на себе си и паникьосано започна да набутва другите изпаднали неща в чантата си.
– Задай въпрос, глупако! – пак врясна съществото – Задай въпрос преди да е твърде късно!
Момчето наистина не знаеше какво да прави. Спомни си какво им беше казал професора. Трябва да питат за нещо реално от настоящето.
– Охх, добре! Ето питам те! Къде е Омайников в момента?
– Той е в апартамента на Елеонора Тъмновска. Двамата се намират в спалнята и…
– Стига, стига, ясно! – извика момчето и потръпна отвратено.
– Завай въпроси! Важни въпроси! Въпроси свързани с проблема!
Отразителя на реалност беше страшно досаден, нямаше спор по въпроса. Анастас затвори очи. Трябваше да се съсредоточи.
– Има ли нещо опасно тук? – попита бавно той – Има ли нещо опасно във факултета?
Бухалът кацна отгоре на стария шкаф. Тази част на коридора нямаше прозорци, а лапмата беше счупена и жално висеше на една страна. Червените стъклени очи на бухала светеха зловещо.
– Да, о, да! – каза птицата – Има нещо твърде опасно!
Анастас преглътна. Значи наистина беше нещо сериозно…
– Как да го намерим? Къде е? – попита той бързо.
Птицата започна да върти глава докато не я обърна на 180 градуса, така че очите й бяха отдолу, а човката отгоре. Изглеждаше като нещо, което сънуваш, когато си гледал твърде много хорър филми.
– Няма нужда да търсиш. Не, няма. Защото е точно зад теб.
Анастас се опита да се обърне, но почувства пронизителна изгаряща болка в рамото си. Изгуби съзнание преди даже да успее да извика.

Advertisements

One thought on “Дяволът, Луната и Кулата (3)

  1. Ел says:

    Вълнувaщооооо…. Много якa история и чудничко нaписaнa!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s