Повече от сив

2dab9a16af24109ss5f7f9ff1415ad7844
Добре че имаше буря снощи, та да ми дойде малко вдъхновение! 😀

Баба Латинка седеше на пейката пред малката си къщичка и посръбваше билков чай. Къщичката й също бе поседнала внимателно, свила пилешките си крака отдолу. Двете си почиваха в тишината на есенния късен следобед и всяка от тях бе потънала в мисли. Латинка лениво гледаше сивите облаци, надвиснали над нея, и се чудеше какво ги бе докарало. Всъщност цветът им беше повече от сив – като че ли в гълбините им се криеше нещо много по-тъмно… Времето трябваше да е слънчево цялата седмица, и тя недоумяваше отъкде се бе взела тази буреносна атмосфера. Хммм, ти да видиш… А и еднорозите преди малко. Когато бе отишла да ги нахрани бяха много нервни – риеха с копито и в края на краищата отказаха да ядат.
– Нещо май смущава нашето спокойно местенце… Нещо се просмуква под листата, тихо стъпва по горските пътеки и чупи сухите клони… Нещо, което си търси белята… Ти как мислиш, къщичке?
Едно прозорче на къщата се отвори и затвори. Тя бе съгласна.
– Но ние не приемаме неканени гости, нали драга?
Зловещо скърцане и тракане се разнесе някъде от дълбините на постройката. Тя сякаш скърцаше със зъби.
– О, да, точно така. – прошепна баба Латинка.
Една дъждовна капка я перна по носа. Пороят започна без предупреждение и гората изведнъж напълно изчезна зад завеса от яростна сива вода. Баба Латинка бързо се шмугна вътре, преди да се намокри. Къщата бавно се изправи и се вцепени в новата си позиция.
Латинка отиде до мивката в кухнята и започна да мие чинии. Така де – по-точно там имаше една чиния. Останалото бяха шишенца, гърненца и един малък котел. Отварата бе загоряла по дъното му и бабата започна да я стърже с едно телче. Стаята бе напълно притихнала, само шумът от дъжда се опитваше да влезе, но къщата отказваше да го пусне. Латинка внимателно остави котела да съхне и започна да подрежда стъклениците на рафта до нея.
– Е, младежо, ще ми кажеш ли какво искаш или смяташ цял ден да мълчиш като пукел? – рязко каза тя.
– Първо бих пийнал нещо – отвърна Алистър Крейн.
Баба Латинка знаеше, че е там, и въпреки това студени тръпки я побиха, когато чу гласа му. Обърна се да види къде е. Седеше на фотьойла в ъгъла до прозореца и мъртвата светлина от бурята навън огряваше лицето му. Беше усмихнат.
– Имам само билков чай.
– Сигурна ли си?
Тя се направи, че не вижда бутилката, която се материализира на плота до нея.
– Имам само билков чай. – натъртено повтори тя.
– Е, хубаво тогава…
Вратичката на шкафа сама се отвори и Латинка извади две чаши и чайник. Печката също се включи без да е докосната. Къщата винаги слушаше… След малко чаят беше готов и Латинка седна срещу неканения си гост.
– С две захарчета, мерси. – каза той.
Тя му подаде чашата. Алистър Крейн я пое без да поглежда. Очите му шареха из стаята и сякаш докосваха всяко едно нещо – окачените билки по стените, метлата подпряна до вратата, прашните картини, непочистеното огнище…
– Мислех, че само злите вещици имат къщи на крака. – и той погледна Латинка почти укорително – Не е ли това лош вкус?
– Твърде много приказки си чел, драги. В истинският живот нещата се преплитат и преливат.
– О, това, виж, ми е напълно ясно! Затова съм тук! – усмихна й се Алистър.
Много чаровно се усмихваше. Само че очите му си оставаха студени като януарска виелица.
– Дошъл съм за съвет. – спокойно каза той и си сръбна от чая.
Латинка се опитваше да е сдържана, но очите й се разшириха.
– Съвет ли? Не си тук да пакостиш значи?
– Изкушавам се, но няма! – изкикоти се гостът – Стига да ми помогнеш няма защо да се закачам!
Бабата скръсти ръце.
– Е? Казвай какво искаш!
Той внимателно остави чашата си.
– Ще ми се да поговорим за почерняването на душите.
Латинка се смръщи. Къщата неспокойно изскърца.
– Защо си дошъл мен да ме питаш за това? Ходи си го обсъждай с някой зъл магьосник като тебе!
– Имам си своите причини. Просто ми кажи какво знаеш по въпроса.
– Аз, моето момче, не се занимавам с този род неща. Моята магия е друга. Как изобщо очакваш бял магьосник да ти помогне за черна магия? Що за глупост!
Тъмните очи на Алистър рязко изпъкваха на фона на бледото му лице.
– Ти сама го каза преди малко. Нещата се преплитат и преливат. Всеки, даже най-начинаещия и некадърен магьосник, знае, че всичко е в дозите. Заклинанията са едни, съставките са едни… От човека зависи дали магията му ще е отрова или противоотрова.
Латинка започна бавно да разбърква втората си чаша чай за днес. Това момче беше много, много хитро. И ужасно добро в промъкването.
– Знаеш ли изобщо какво значи да си добър магьосник? Значи да ползваш магиите си за добро, да, но също и знанието си. Което ще рече да не даваш информация, която може да навреди някому.
Алистър я гледаше втренчено.
– На колко години си? – попита я той – Осемдесет? Деветдесет може би?
– Деведесет и пет.
Магьосникът кимна към кухнята й.
– Много добре си се устроила тук. Приятно местенце. И конюшнята видях. Еднорозите са прекрасни.
Тя усещаше накъде бие.
– Би било ужасно нещо да се случи с това идилично място! – въздъхна Крейн – Трябва всеки ден да се поливат цветята, да се хранят еднорозите… Толкова много работа. Сигурно едвам насмогваш да направиш всичко.
– Целия си живот съм останала вярна на принципите си. Не мисля точно накрая да ги оставям. – твърдо каза Латинка.
– Тук няма никаква морална дилема! Повярвай ми! Искам само да ми кажеш какви са известните методи за почерняне на душата. Никой не може да пострада от това!
Бабата го гледаше невярващо.
– Момче, чуваш ли се какви ги говориш! За да си почерни душата човек трябва да прави ужасни неща! Това е единствения начин!
– Да, знам.
Тя поклати глава.
– Тогава как може никой да не пострада? Честно да си кажа не знам защо изобщо питаш. Мисля, че е напълно ясно какво трябва да направиш.
Алистър Крейн тихо потракваше с пръсти по облегалката на фотьойла. Погледът му сега витаеше някъде отвън при мокрите дървета и капещия улук.
– Не искам да убивам никого. – почти нечуто каза Алистър.
Бабата изглежда не го разбра.
– Как така?
– Просто не искам. Знам, че това е най-бързия начин.
– Значи…не искаш да вършиш истинско зло, но искаш черна душа? Не те разбирам, момко.
– Кажи ми други начини. Нещо, което не включва човешка смърт.
Латинка наистина бе на деветдесет и пет и бая свят бе видяла. Също така бе видяла много хора и един сериозен процент от тях бяха зли магьосници, които обикновено се опитваха да я очистят. Сега тя гледаше Алистър Крейн и се чудеше какво е той. Че бе лош – в това съмнение нямаше. Момчето имаше аурата на самотно гробище и поглед, безчувствен като надгробна плоча.
– Що за зъл магьосник си, ако не убиваш хора? – попита го тя бавно – Такова нещо не съм чувала досега.
Той не й отговори. Явно нямаше намерение да казва нищо. Погледът му още се луташе навън.
– Черната душа обикновено сама си става такава – каза тя – Това си е съвсем нормален страничен ефект от практикуването на черна магия. Ако наистина си зъл магьосник, то и душата ти ще бъде в унисон с теб.
– Върша предостатъчно зли неща. – каза той студено – Но нищо не става. Душата ми е сива и това е.
Най-накрая изглежда нещата се разбулваха. В началото Латинка бе ядосана на този натрапник и даже леко притеснена за безопасността си, но сега бе просто любопитна.
– Момко… Ти очевидно не практикуваш черна магия заради самата нея и не извличаш истинско удоволствие от страданието. Ясно е щом не искаш да убиваш никого… Пък и да пакостиш явно не те влече – досега можеше сто пъти да направиш някоя беля, за да ме изплашиш вместо да ме убеждаваш да ти помогна толкова време… Но искаш черна душа? Значи ти трябва черна душа за нещо?
Колбите по рафта се пръснаха като малки стъклени фойерверки. Цялата къща сякаш изтръпна и прозорците потрепериха. „Уцелих значи.” помисли си Латинка „Ударих право по болното място.”
– Ако искаш да подпаля пилешката ти къща заедно с цялата тая мизерна гора, нямаш проблеми – спокойно каза Алистър.
Но беше вече твърде късно. Баба Латинка не я беше страх.
– Има много магии, които могат да се правят само с черна душа. – каза тя – За коя по-точно ти трябва?
Дъждът блъскаше по прозореца. Къщата трепереше от студ, но не заради вятърът отвън. Недопитият чай на Алистър се бе вледенил в чашата.
– Правене на чудовища-слуги? Едва ли… Контрол над ума, върколашки серум, алхимия…
Тя изброяваше и гледаше реакцията му. Лицето му бе безчувствено като маска.
– …смъртна зараза, четене на мисли, инкарнация…
Едно мускулче точно до окото му трепна.
– Искаш да съживиш някого значи? Кого? Роднина ли?
Алистър Крейн завъртя очи отегчено.
– Ах, момиче значи. – засмя се бабата – Какво ли не правим за любовта!
Магьосникът най-накрая наруши мълчанието си.
– Не правя нищо от любов. Поправям своя собствена грешка. Сега ми кажи има ли начин душата ми да е черна без да убивам или да паля всичко и да си тръгвам. Вече е шест без четвърт.
Латинка понечи да си пийне от чая, но и нейният вече бе вледенен.
– Убий надеждите на дете, разбий сърцето на момиче и докажи на старец, че животът му е бил напразен. Друго не мога да се сетя.
Алистър се изправи.
– Виждам, че само си изгубих времето. Лека вечер.
Той тръгна към вратата.
– Според мен каквото и да направиш няма да успееш… – въздъхна Латинка – Искаш черна душа, но за да направиш нещо добро. Би трябвало и сам да осъзнаваш, че е невъзможно.
Входната врата се хлопна. Баба Латинка поседя известно време, потънала в мисли. След това въздъхна и стана. Продължи да върши домакинската си работа. Изми чашите за чай, премете стаята. После започна да бърше прахта. Стигна до портретите над камината. Ръката й се движеше автоматично, защото знаеше точно къде се намира всичко. Но на едно място зееше празнина. Един портрет липсваше – този точно в центъра.
– О, не… – прошепна старата жена.

Advertisements

3 thoughts on “Повече от сив

  1. Боби says:

    Много съм впечатлена! Наистина имаш невероятна фантазия и разказваческа дарба. С нетърпение чакам продължението на историята. Измисляш почти като Роулинг!

  2. Почитател) says:

    Чета си и си се кефя. От това може да излезе грандиозна история за магии, магьосници и загадки. Понякога ми се иска да надникна в ума ти – сигурно е страшно забавно и пълно с истории и герои))))
    Поздрави и творчески хъс ти желая, че времето е много жежко!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s