Тихите води

f2c81f6bf50a800209e9e8efb232a7f966
Добри новини, това ще е в няколко глави! :Д Осени ме вдъхновението at last!

Розовият паяк скочи на дивана и каза весело:
– Ей, дай дистанционното! Моето шоу почва по Втора!
Силварион едва сподави хлъцването си. Още не можеше да свикне с новия си любимец и май не се очертаваше да свикне в близкото хилядолетие. Освен розовия му цвят, нищо в паяка не бе очарователно. Характерът му беше нещо средно между обсесивна приятелка и мързелив 40-годишен ерген. Ако Силварион знаеше, че ще го натресат на него, щеше да го набута обратно в портала веднага, без да се церемони. Но Захарина чак на края на деня съвсем небрежно беше казала: „О, аз, за жалост, не мога да го взема у нас! Хазяинът ми не дава даже хамстер да си гледам! Ще трябва да го вземеш ти, Рони! Малко компания добре ще ти се отрази!”.
Паякът започна да пее песничката от шоуто. Добре, че някой звънна на вратата, защото магьосникът опасно се приближаваше до точката си на кипене. Той отиде да отвори, като се молеше да е някой масов убиец. Оказаха се Захарина и Иван.
– Рониии! Дойдохме да те видим! – изписка весело жената.
– Защо? Аз не искам да ви виждам. – отряза я Силварион и ловко избегна прегръдката й.
– Ех, друже, недей така! – потупа го Иван – Виж, донесохме лазаня!
– Някой лазаня ли каза? – паякът се провря между краката на магьосника и докопа торбите на гостите – Ейй, а това какво е? Ууу, от тия новите бисквитки с пълнежа! Видях им рекламата по телевизията!
– Виждам, че Флами вече свиква с тукашния живот! – доволно каза Захарина и потупа огромния паяк по главата, точно между двата остри отровни шипа.
– Флами ли? Нали решихме да го кръстим Шаро! – измрънка Иван.
– Нее, Флами му отива повече! От фламинго, защото е розовичък, нали се сещаш?
Силварион ги гледаше и просто не можеше да повярва. От всички най-дебилни хора, които припкат по планетата Земя, точно тези двамата ли трябваше да му станат приятели?
– Защо някой би кръстил огромен човекояден паяк Шаро? – немощно попита магьосникът.
– Звучи като име на домашен любимец, не знам!
– Да ме изфиняфате, ама пърфо – не съм домасен любимец – изфъфли с пълна уста паякът – И фторо аз си имам име и то е Кррръмнгх!
– Това никой не може да го произнесе без да му махнат няколко зъба, миличък! – усмихна се Захарина и му измъкна лазанята, преди да я е изял цялата – Аз предлагам да отидем в кухнята да ядем. Тук на изтривалката някак не е много уютно!
Всички се отправиха към кухничката на магьосника. Понеже там имаше само един стол (Силварион държеше да е само един, за да не се насърчават неканените гости), той се падна на Захарина, като единствената госпожица и тя взе Флами в скута си. Иван си дотътри табуретка от хола, а Силварион застана да стърчи сърдито до мивката. Разпределиха лазанята по равно доколкото можаха – Флами получи две парчета, защото по негово твърдение имаше два стомаха. Не, че някой можеше да провери.
– Ммм, толкова хубаво! Ринче, винаги готвиш изумително! – похвали я Иван.
– Да, изумително опасно! – изръмжа Силварион – Нали ти забраних да готвиш докато не свършим с обучението!
– Спокоооойно, Рони! Такъв си параноик! Само като готвя сладки неща стават инциденти!
– Ха, ама това го нацели в десетката! Наистина е параноик! – изхили се паякът – По цял ден се озърта през прозорците и слухти насам-натам. А пък снощи през нощта ми беше студено, влязох в неговата стая да търся одеало и какво мислите стана? Изпрати огнено кълбо по мен!
– Когато регулярно те нападат през нощта, си изграждаш рефлекси… – промърмори магьосникът.
– Ама това не беше нападение! Пък и кой би те ял тебе, когато има лазаня и бисквити с пълнеж, и пица, и млечни шейкове, и от ония малките кексчета, дето…
– Боже, Рони! Да знаеш, трябва да медитираш! На мен много ми помага!
Силварион стисна уста и не каза нищо. Имаше си причина да е с толкова опънати нерви и се чудеше дали трябва да я сподели на приятелите си… Последната седмица и половина ушите му нонстоп изтръпваха и шестото му магическо чувство нашепваше, че има нещо да се случи. Беше пробвал няколко метода да разбере какво не е наред, но нищо не даде резултати. В пророческото огледало нямаше образи, руническите камъни падаха с лицето надолу…
Иван и Захарина очевидно бяха започнали някакво състезание, защото хвърляха бонбони в устата на Флами и си записваха кой вкарва повече. Нямаше смисъл да им казва…
Сливарион тихо си излезе и отиде в гаража, който бе пристроил към малката си къща. Там вареше разни отвари, тестваше нови магии, понякога затваряше чудовища в клетки и държеше колекцията си от говорещи цветя. Вчера беше започнал да прави усилвателен серум, който бе оставил да къкри цяла нощ на сини пламъци и сега беше време да го довърши.
Вдигна капачето на котлето и вдиша дълбоко. Силен мирис на виолетки и изгоряла козина. Екстра, беше станал силничък! Оставаше само да му капне малко сълзи от щастие и готово…
– Ей, тъпчо, дай вода! – изцвърча едно мушкато от прозореца.
– Даа, тъпчо, тъпчо! Ти си тъп тъпчо! – започнаха да подвикват и другите растения.
Те можеха да говорят, да, но за жалост имаха интелигентността на средностатистичеки ученик от селска гимназия и общо взето бяха много досадни. Силварион главно ги учеше да псуват и после ги подаряваше на разни хора. Наля една лейка и отиде до тях.
– Ммм, водичка! Мерси, мизернико!
– Благодарско, дъртак!
– Я да мълчите! – скастри ги той.
Стигна до кръглия кактус в ъгъла. Той беше единственият му провал… Говорната магия работеше на всички растения, но кактусите по някаква причина не ги ловеше. Така де, когато го съживи каза „Екзистенцията ми е безмислена и ме очаква бавна агонизираща смърт”, но оттогава и дума не беше обелвал.
– Хм, на тебе да ти сипна ли? Май скоро не съм те поливал…
Ливна му мъничко и разсеяно метна празната лейка на земята. Сега обратно към отварата…
– Кажи на жената, тя ще знае. Трябва да заминете още тази нощ.
Къдриците на Силварион почти се изправиха от уплах. Дрезгави шептящи гласове в полутъмния му гараж… Чакай, чакай! Кактусът ли го каза това?!
– Хей, какво? – магьосникът вдигна саксията и се взря в тумбестото зелено нещо – Я повтори!
Но растението не каза нищо. Само въздъхна много тежко и покъртително. Силварион го върна обратно на перваза.
– Да заминем тази нощ ли? Ама къде? – промълви магьосникът объркано.
Някой почука на вратата.
– Да, какво? – сприхаво викна Силварион.
Захарина подаде глава през вратата.
– Ъм, донесох ти чинията с лазанята. Понеже я остави там… Флами малко я нахапа от едната страна, ама го спрях преди да я изгълта цялата…
Тя внимателно влезе.
– Тук ли да я оставя? Малко мръсно ми се вижда… Това мухлясал сандвич ли е? – попита Захарина, сочейки работния плот.
– О, да. Не го бях забелязал. Все тая, остави го там.
Магьосникът демонстративно се обърна с гръб и старателно започна да оглежда листата на едно мушкато. Надяваше се Захарина да схване намека и да си тръгне.
– Ей, брат, да не съм ти гадже да ме пипаш там! – извряка цветето.
– Това мушкато проговори ли?
– Да, да… Говорна магия. Ако се учиш добре, може да ти я кажа…
Силварион продължаваше да седи с гръб.
– Аха, ясно… Е, ами изглежда сякаш имаш работа…
– Пипач! Ти си долен пипач! Полиция! – пискаха дружно всички саксии.
– Добре, лека нощ, Рони. И не забравяй да се нахраниш, нали?
Чинията леко тракна, когато Захарина я остави на плота. Стъпките й отекнаха глухо в претъпкания гараж. Силварион се обърна към ъгъла на прозореца. Можеше да се закълне, че кактусът го гледаше укорително.
– Ей, ъм, такова… Захарина?
Тя вече бе на прага и я осветяваше силната светлина от коридора.
– Да?
Беше облякла някаква много шарена пола, а тениската й имаше надпис, избродиран с пайети „Еднорозите са истински”.
– Измийте чиниите.
Тя отвори уста, но после сякаш размисли и я затвори. Кимна му и изчезна по коридора.
– Ти си много глупав пипач… – промърмори мушкатото.
Силварион му скръцна със зъби и се върна към работата си. Довърши серума, после започна друг. Той експлодира, но пък експлозията остави много интересен зеленикав облак, който отказваше да помръдне. Магьосникът започна да го изследва, проклиня и боцка. Когато след известно време погледна часовника си, с изненада установи, че е три часа през нощта. Разтърка очи и когато ги отвори те попаднаха на вкочанената лазаня. Където бе нахапана от Флами, се бяха образували подозрителни черни петна. Силварион внимателно, без да я докосва, я хвърли в кофата.
Заключи гаража и се вмъкна в притихналата къща. Флами беше заспал на дивана, като едното му пипало беше все още в плика от чипс. Егати, как го беше открил! Силварион си беше скътал един пакет зад възглавницата на фотьойла, че паякът овършаваше де що храна види даже да не беше гладен. Пост травматичен стрес от дългото гладуване в неговия свят, вероятно… Като внимаваше да не стъпи на другите празни пликове по пода, Силварион зави косматото чудовище с едно одеало и след това се качи горе в стаята си.
Сънят както никога го обори много бързо и магьосникът тихо захърка. Един интересен факт – магьосниците винаги знаят, когато сънуват. И винаги могат да контролират сънищата си. Което значи, че можеш цяла нощ кротко да си се печеш на Бахамите, ако не друго… Силварион обаче не беше фен на сънуването и предпочиташе нощ, прекарана в тъмнина и тишина.
Но не и тази нощ. Мъжът бълнуваше и крайниците му нервно потрепваха. Ако някой се приближеше, щеше да види, че по челото му е избила пот.
Първо сънищата му бяха хаотични и объркани. Бягаше по ръба на чиния, пълна с лазаня, след това падна в тъмна бездна, само за да се озове на кактуса, който пееше песента от шоуто на Флами… Цветовете от роклята на Захарина хвърчаха около него, а лицето на Иван повтаряше „Шаро е бял! Шаро ще хапе! Шаро е много, много лош…”.
И после изведнъж нищо. Силварион най-накрая успя да си събере ума. Седеше на някакво напълно бяло място. Усети, че джапаше във вода и погледна надолу. Изглежда бе по средата на някаква река… Усещаше как водата течеше покрай краката му, но… Нямаше никакъв звук. Реката течеше без съмнение, но сякаш бе направена от въздух. Магьосникът тръгна през безплътната вода напред. Камъните по дъното бяха напълно бели. Както и тревата по брега, и кората на дърветата, а също и небето… Нещо мръдна точно в периферията на погледа му. Силварион отскочи в последния момент. Оглушителен плясък разтърси всичко и водата започна да се пени. Изведнъж реката се оказа много по-пълноводна. Силварион се затича към брега, но точно преди да го стигне нещо го дръпна за крака и той падна. Водата го заливаше, пяната влизаше в устата му, а той се опитваше да глътне въздух… Нещо сякаш го затискаше и не му даваше да изплува. Мъжът започна да се мята и да удря с безсилните си крайници. Усещаше как водата влиза в дробовете му. Искаше да изкрещи някоя магия, но не можеше. Гърдите му сякаш горяха отвътре и съзнанието му започна да се изплъзва… Изведнъж нещо сякаш го хвана отпред за дрехата и силно го дръпна.
Силварион отвори очи.
– Ей, пич, добре ли си? Ама ти целият си в пот!
Флами го бе хванал за пижамата и го гледаше притеснено.
– Мене ми стана горещо, щото бях завит с няква отвратителна вълна и дойдох да си взема тънка завивка! Та взех си я и точно се изнизвах, ама… Такова… Ти не дишаше. Ъм, аз имам много добър слух, защото нали като убивам хора и ги дебна и… Но това в миналото, де! Та значи…
Магьосникът го избута от себе си и трескаво започна да търси телефона. Бутна една книга от шкафчето и го намери отдолу.
– Ноо явно си добре, де. – почеса се паякът – Може би ми се е сторило. Обаждаш ли се на някого?
– Захарина, чуваш ли ме? – изхриптя Силварион – Трябва да дойдеш тук веднага! Да, спешно е! Абе, жено, не ме интересува, че си с ролки! Току що за малко не умрях! Идвай ти казвам!
И той затвори. След това се срина на леглото. Цялото тяло го болеше. Флами се надвеси над него.
– Значи все пак ти е имало нещо, а? Ама какво ти беше?
Силварион бе затворил очи. Белотата още трептеше под тях.
– А защо викна момичето, бе? Тоя, другия, е долу и спи в кухнята… Ако толкова ти трябва някой човек.
– Чакай, кой е в кухнята? Боже махни си лицето от мен! – магьосникът избута многооката физиономия.
– Тоз бе… Как се казваше. Нещо много скучно беше…
– Иван ли?
– Да, да, този с грозния пуловер и нервния смях.
– Защо спи в кухнята ми?
– Ами играеха на някаква игра или нещо. Не я разбрах много, но голям смях падна! Всеки казваше някаква обида, която е получавал от теб и после, ако на другия си му казвал същото, той казва друга обида, а първият трябва да пие… Но ако не си го обиждал тоя втория, той пие… Абе човешките игри са сложни.
Цяла игра си бяха измислили на негов гръб… Хм, значи все пак обръщаха внимание какво им казва… Силварион изведнъж осъзна, че стиска нещо в едната си ръка. Запали нощната лампа и погледна какво е. Беше искрящо бяла люспа.
– Слизаме долу. – рязко каза магьосникът.
Иван се беше проснал на масата сред мръсни чинии и чаши. Изглежда спеше много блажено, въпреки неудобната позиция. Силварион го сръга.
– Иване, събуди се!
Спящият само измърмори нещо и се обърна на другата страна.
– Май добре се е почерпил! Даже не ме питаха дали могат да ми пият от запасите…
– Всъщност жената пи доста повече. Но на нея хич нищо й нямаше, пък този взе да пелтечи след третата чаша…
Някой потропа по прозореца и на Силварион му слезе сърцето в петите. Захарина му помаха отвън. Паякът й отвори и тя се намъкна вътре.
– За теб входна врата няма ли? – излая магьосникът.
– Е, приземих се от тая страна…
Силварион й метна един от тия погледи, дето могат да вкиснат прясното мляко.
– Нарочно го правиш, нали! Нарочно правиш всичко, което ти забранявам!
– Ама добре де, аз отлично си летя с метлата! Няма логика да не я ползвам, след като съм напълно способна да я управлявам!
– Докладът е готов, писах го цяла нощ! Всички таблици, всички! – изпищя Иван и падна от стола.
– Днес явно никой не спи добре… – отбеляза Флами и взе един пакет от бисквити да види дали няма нещо останало вътре.
– За какво ме извика? – обърна се Захарина към магьосника – Звучеше много зле по телефона!
– Сънувах нещо много странно. И за малко не се удавих в съня си. Ако паякът не ме беше събудил, щяхте да ядете жито утре…
Иван разтъркваше очи и търсеше чиста чаша за вода.
– Ох, за какво говорите… – промърмори той.
– Вижте това! Беше ми в ръката, когато се събудих. Каквото и да ме давеше в оная река, явно е люспесто…
И магьосникът им показа искрящото парченце.
– Уу, прелива се като перла… Красивичко! – одобрително кимна Флами.
Захарина гледаше втренчено люспата. Изведнъж стана много сериозна и веждите й се сключиха. Силварион досега бе предполагал, че лицето й просто не може да прави други гримаси освен злорадо любопитсво и весел хилеж.
– Исках да ти кажа днес, но просто… Предположих, че само ще ми се скараш. А и не вярвах, че е нещо важно.
Тя бръкна в джоба си и извади същата люспа.
– Не знам дали е добра идея да си взимаме змия… Вече имаме човекояден паяк и всичко… – промрънка Иван – Някой да има аналгин?
Силварион хвана Захарина за раменете. Беше направо бесен.
– Как може да не ми кажеш! Същия сън ли сънува! Боже, взела си предмет от сън и не си ми казала! Знаеш ли изобщо какво значи това! – пенеше се магьосникът – Толкова следобеди, толкова уроци! Говоря и говоря за какво ли не! И за безопасността! Какви са сигналите, че нещо не е наред! Но кой да ме слуша! Няма кой! Защото е много по-важно да се прехласваме по малки кученца, да се правим на красиви вещици и да се лигавим, нали!!
Захарина бутна ръцете му, изгледа го студено и после каза бавно и спокойно:
– Може би ако не беше такъв зъл заядлив изкуфелник, щях. Освен това ти също не ми каза нищо. Тръгна да ми казваш в гаража и спря. Защото ме смяташ за глупава и ми нямаш доверие. Така че си спести обвиненията, моля те.
Възцари се тишина. Силварион беше забил поглед в пода. Захарина пък беше скръстила ръце и го гледаше очаквателно. Но магьосникът мълчеше.
– И… ще си лягаме ли сега или? – внимателно попита Флами.
– Кактусът каза, че трябва да тръгнем още тази вечер. Трябва да разберем за къде.
Силварион излезе от кухнята.
– Леле, ама аз май съм много пиян… – въздъхна Иван – Или пък вие всички говорите луди неща… Не знам…
Захарина стисна устни и тръгна след учителя си. Флами изпълзя след нея. Иван се хвана за цепещата глава.
– Дано това приключение да е минимум на ниво блокбастър или бестселър… – измърмори той и се повлече след тях.

Advertisements

2 thoughts on “Тихите води

  1. Hexa Gon says:

    Браво, кефи ме, тоя псевдочерен магьосник много ми е готин! Айде, давай продължението.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s