Още тази нощ

deedf9eb2d7d2b874a233ce6ac269fa255

Кактусът мълчеше. Силварион за сметка на това издаваше разнообразни гневни пуфтящи звуци.
– Сигурен ли си, че е говорил изобщо? – усъмнено попита Иван – Тоя гараж ми се струва доста задушен и пълен с какви ли не подозрителни изпарения… Най-вероятно си се надишал с нещо и…
– Говори, естествено, чумата да го тръшне! – избълва магьосника, хвана саксията и взе да я друса.
– Значи това е някакъв… пророчески кактус? Нещо като оня храст от Библията, дето говори с Моисей? – Иван изобщо не звучеше убеден – А тези другите цветя нали и те говорят? Защо не казват нищо?
На Силварион изглежда това му даде някаква идея, защото остави кактуса и се обърна към останалите саксии.
– Ей, вие! Какво му става на кактуса? Как да го накараме да говори?
Но всички растения бяха потънали в мълчание.
– Може да спят? – обади се Флами.
– Майка ти спи… – измърмори една теменужка.
– Аха! Правите се само значи! – победносно каза Силварион и награби теменужката – Кажи ми какво му има на проклетия кактус, иначе отиваш право в кофата!
– Виж кво, пич! Кактуса е чалнат, окей? Не знаем кво му има! – кисело каза цветето – Така си е бил винаги. Разкарайте се сега и ни оставете да спим!
– Каква отворена теменужка! Искам да имам такава! – възхити се Иван.
Силварион се тръшна на работния си стол и вдигна раце.
– Това е! Нямам повече идеи! Освен да изтезаваме кактуса, както и да се прави това…
– Какво точно ти каза той?
Захарина досега беше седяла настрани в пълно мълчание. Силварион я погледна изпод вежди.
– Каза, че трябва да тръгнем още тази нощ.
– Само това? – жената го гледаше изпитателно.
Магьосникът вътрешно се прокле наум. Щеше да изглежда още по-голям гадняр и тъпак, ако й кажеше, че е станало дума и за нея…
– Само това! – твърдо каза той.
Даже малко прекалено твърдо. Захарина го изгледа много особено и след това се извърна настрани.
– Значи сме в пълна безизходица! – прозя се Флами – В такъв случай аз предлагам да си лягаме…
– Да бе, щото не ми стигна веднъж да ме давят тая вечер!
– Не може ли да използваме локаторна магия? – попита бавно Захарина.
Силварион повдигна вежди. Странно, не си спомняше да й е говорил за тази магия…
– Няма да успеем. – вдигна рамене той – За да проработи трябва да си виждал това, което търсиш. Трябва да си го представиш много ясно иначе не става.
– Аз го видях… отчасти. Нещо бяло, голямо и люспесто…
Той поклати глава.
– Магията няма да хване. Частичният образ е твърде слаб.
Иван бе започнал да задрямва както си седеше прав.
– Мисля, че всички имаме нужда от едно кафе. – каза Флами – И евентуално една карамелена бисквита с него. Евентуално.
Магьосникът погледна часовника на стената. Веднъж го беше хвърлил по някакъв гремлин, който се бе измъкнал от клетката си, та сега стъкления циферблат беше строшен наполовина. Но въпреки това стрелките се виждаха достатъчно добре – в момента беше пет и петнайсет сутринта. А кактусът беше казал, че трябва да тръгнат още тази нощ…
Флами вече избутваше полу-заспалия Иван през вратата.
– Оф, хубаво, все тая… Какво като имах зловещо кошмарно преживяване! Дайте да пием кафенце и да хрупаме вафлички! – измърмори Силварион и тръгна след тях, като взе и кактуса за всеки случай.
– Какво ще стане, ако сипем усилвателен серум в кафето?
Магьосника се обърна. Захарина надничаше в малкото котле с готовия серум. Как изобщо беше разпознала какво е това? За отвари даже не бяха отваряли дума досега!
– Ще стане много силно кафе – каза Силварион и изведнъж се изхили – Ха, трябва да го дадем на Иван това! Да видим дали ще стане хипер-хипер активен!
Захарина взе котлето без да казва нищо и двамата отидоха в кухнята. Флами ровеше из шкафовете и гузно се обърна като се появиха.
– Ами… явно няма карамелени вафли.
– Няма естествено! Нали изяде и трите пакета още като ги купих!
Иван отново се беше проснал на масата и дремеше. След малко Захарина бе готова с кафето и поднесе на всеки по една чашка. Оставиха тази на Иван до главата му и изглежда мириса му подейства добре, защото се размърда.
– Това кафе има странен вкус… – оплака се Флами – И никаква захар!
Всички очевидно бяха потънали в някакви размисли и никой не го отрази, затова паякът само се нацупи и тайно изсипа кафето си в кактуса. Захарина захлупи своята чаша върху чинийката.
Силварион повдигна една вежда.
– О, на кафе ли ще гледаш? – подсмихна се той – Само да ти кажа – вече пробвах с гадателски руни и каквито други методи се сетиш и нищо не проработи.
Иван вече пиеше своето кафе в някаква странна полу-легнала поза.
– Има вкус на виолетки това… – каза той и се прозина.
Флами също бе захлупил своята чаша като Захарина и сега надникна в нея да види има ли нещо интересно. Имаше.
– Гледайте тва бе! – възбудено изписка паякът – В чашата ми пише „АД”!
– Нее… Не ми се ходи в ада! – проплака Иван – Аз съм на работа в понеделник!
Силварион взе чашата му и се ококори. Буквите бяха толкова ясни, че сякаш бяха изписани, а не формирани от кафе.
– Това сигурно е от усилвателния серум. Направил е гаданието много ясно. Обикновено образите са неясни и се поддават на интерпретации, но това е хм… доста недвусмислено. – каза магьосникът.
Захарина вече гледаше своята.
– В моята пише „РОГ”…
– Ами в Ада има рогати неща… Логично. – Иван също захлупи чашата си – Винаги съм навит за приключения, но Пъклото мога да пропусна, много благодаря!
– Ей, кактуса трепери ли или на мен така ми се струва? – попита Захарина.
Магьосникът се надвеси над него. Саксийката наистина се тресеше. Флами силно се изчерви и започна нервно да си подсвирква.
– Аааъааъммааъъ… – изгъгна кактуса.
– Боже, какво му стана от нищото!
Растението пелтечеше някакви нечленоразделни неща.
– Еее! – разочаровано каза Иван – В моята чаша пише само „Р”. Поне сигурно няма да идвам в Ада с вас! Може да е Р като работа… Нископлатената ми скучна работа…
– Бррррзззз! Брррзззз!
– Опитва ли се да говори с нас или просто получава гърч? – изпуфтя Силварион – Къса ми нервичките тоя кактус!
– Пдрррр! Бррзо!
– Това прозвуча като „Бързо!” – каза Захарина.
– Ннмммвррр! Пдррр!
– Ей, вещера! Само твоята чаша не сме видели още! – каза Флами и се пресегна с пипало – Хмм, това е малко безмислено… Пише „Среб” или нещо такова…
– Подддрредд!
– Подред? Това ли каза?
– Пддредчшшите!
– Подредете чашите?
– Ддддаа!
– Ох, най-накрая! Всички да си сложат чашите в центъра на масата! Трябва да ги подредим! Сигурно ще формират някаква дума! – победоносно викна Силварион.
Захарина отвори прозореца и остави кактуса да диша свеж утринен въздух. Това май му помогна, защото затихна.
Започнаха да разместват чашите.
– Ъм… Рогадрсреб? Сребадрогр?
– Никаква дума не става с тях!
– Адррогсреб? Окей, това е напълно безмислено! Кактуса верно е изперкал!
Захарина леко избута ръката на Силварион и тя подреди чашите.
– Оо! – възкликна Иван.
– Ахаа! – каза Флами.
Чашата на Силварион, чашата на Захарина, след това тази на Иван и най-накрая на Флами.
– Среброград… – прошепна Силварион.
– Никога не съм го чувал… – поклати глава Иван.
– Аз го знам. – каза Захарина – Едната ми рода е оттам…
Слънчевите лъчи изведнъж обляха стаята. Утринния ветрец разклати пердетата.
– Тръгвайте веднага! – немощно каза кактуса – Веднага!
Ушите на Силварион така го заболяха, че той изскимтя. Някакво ужасно чувство на паника го заля. Коремът му се сви на топка. Това чувство, когато задъхано се появяваш на перона, трескаво поглеждаш към влака, но той вече се плъзга по релсите… Затичваш се, но машината вече набира скорост…
Магьосникът сграбчи Захарина за ръката.
– Захарина, трябва да…
– Знам, Рони. Просто кажи магията.
Очите й бяха пълни с решителност, а гласът й бе спокоен и уверен. Точно в този момент Силварион разбра. Всички тези следобеди, в които тренираха и учеха – това не беше време хвърлено на вятъра. Те не си играеха на обучение. Захарина не беше някаква отнесена лигла, която трови хората с кекс и се прехласва по феички. Тя беше неговия чирак и единствен помощник.
Захарина хвана Флами за пипалото, а Силварион сграбчи Иван.
– Дименциус сменимум порте! – извика магьосника и кухнята изчезна.
Измина една дълга секунда, в която всички се рееха в голямото черно Нищо. Иван безгласно пищеше, Флами се чувстваше почти у дома, а Захарина бе стиснала очи и държеше здраво един образ. Образът на къщата на баба й. Малка схлупена постройка на края на града. От едната страна реката – прозрачна и шептяща, от другата страна Среброград – обвит в мъгли и дим.
– Оле, право в бъбрека! – изохка Иван.
Всички се бяха строполили един върху друг. Силварион внимателно отстрани задните части на Иван от лицето си и се огледа. Бяха паднали на брега на някаква река. Магьосникът се опита да стане, но нямаше сили. Току-що беше телепортирал себе си, още двама и един възтежичък паяк на огромно разстояние. Трябваше да е благодарен, че изобщо беше в съзнание.
– Поне можехте да кажете, че тръгваме… – промърмори Флами и започна да си разтърква натъртеното пипало – И между другото под онова дърво има труп.
Поради силната емоция (и болка от приземяването) никой не бе обърнал внимание, но сега го видяха.
На няколко метра от тях лежеше напълно безжизнено едно момче, наполовина потопено във водата. Буйната река го обливаше и сякаш бързаше да заличи какво бе станало. Но надолу по течението реката розовееше, а камъчетата под тялото бяха обагрени в червено.

Advertisements

3 thoughts on “Още тази нощ

  1. Боби says:

    Отново една хубаво завъртяна история. Благодаря за удоволствието.

  2. Hexa Gon says:

    Нещо се закучи тая история… Силварион ми е от любимите, но напоследък нищо не пускаш, защо? Пролетна умора?

    • Tsveti Tsolova says:

      Новата работа доста ми гризе от времето за писане :ДД Но съм започнала да пиша следващата глава за Силварион! Ще се напъна да я довърша тия дни 😉

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s