Бермудският парти триъгълник

e30290774398dd920a96345a443cdfa0%d1%8f%d1%8f%d1%8f

Моти хлъцна щастливо.
– Може би ще стана парти човек! След тая вечер наистина го обмислям! Бива си ме, признай! Направо ги сразих на денсинга тия дърва!
Аз внимателно хванах пияния си приятел, който опасно започваше да залита към канавката.
– Трябва по-често да ме взимаш с теб като излизаш! – продължи щастливо да бърбори той, като изобщо не забелязваше как се клатушка като махало – Не знам защо досега не съм идвал! Мислех, че по тия партита не е забавно! А всички бяха толкова мили! И интересни!
– Това е защото си пиян, Моти… – промърморих.
– Какви чудесни познати имаш! И какъв хубав бар беше това! И музиката беше страхотна! Тази вечер е просто страхотна, Върби!
Приятелят ми беше дребничък и слаб, така че вече започвах да обмислям дали директно да не го метна на гръб, вместо постоянно да се чудя в коя от четирите посоки на света ще залитне.
– Ама ти не ми изглеждаш весел, Върби! – сръчка ме той силно в ребрата – Защо не си весел? На мене можеш да кажеш!
– Добре съм си, Моти, просто не съм на върха на алкохолното опиянение като тебе!
Той започна да клати глава и да ми маха с показалец в знак на отрицание, като едва не се блъсна в една улична лампа.
– Аз изобщо не съм пиян! Никога не съм се чувствал по-трезвен в живота си даже!
Стигнахме до ъгъла на улицата и аз спрях, за да се ориентирам къде сме. Моите познати ни бяха довели до бара и не обърнах много внимание къде точно се намираше. Някъде по малките улички в центъра, но къде точно… Огледах се за табела с името на улицата, но нямаше. Моти продължаваше да дърдори приповдигнато.
– …та като се замислиш партитата са велико човешко откритие! Имат си всичко! Общуването като за начало! Човекът е социално животно! Има нужда да бъде в стадо! После следващото – вълнението от любовните авантюри! И това го има! Какви прекрасни госпожици имаше в нашия бар… А също и всяко парти крие в себе си някакъв прикрит риск, елементът на изненадата! Никога не знаеш какво ще ти се случи! Може да стане сбиване, може да срещнеш стар познат, може да получиш просветление за живота, както правиш последния пирует на денсинга! Не е ли така?
– Знаеш, че не съм фен на нощния живот – изпуфтях – Излизам, защото трябва! Иначе изглеждам като асоциален темерут…
Моти ме изгледа все едно съм му нанесал лична обида.
– Значи днес се преструва, че се забавляваш? Не те е срам!
– Ох, забавлявах се… Просто… Някаква част от мен винаги ще мрази партитата. Има нещо много сбъркано и странно в тях… Не мога да ти го обясня!
Моти тръгна да ми отвръща, но хлъцна силно и не можа. Аз извадих телефона си.
– По дяволите! Батерията ми е паднала… Не мога да видя в картата на телефона къде сме!
Моти присви очи и се опита да разбере какво му казвам.
– Не знаеш къде сме ли? Изгубихме се?
– Да.
Тази новина докара широка доволна усмивка на лицето му.
– Ама това е идеално! Аз не искам да се прибирам и без това! Искам да отидем на друго парти! Чувствам се пълен с енергия!
– Стига глупости, Моти… Утре и двамата сме на работа.
– Не ми пука! Искам да купонясвам сега!
– Ох, казах ти да не ги пиеш ония шотове…
Моти се хвана с една ръка за уличната лампа и се завъртя с красиво въртеливо движение.
– Днес е нашата нощ, Върби! – почти се провикна той – Да се веселим и да празнуваме! Какво по-хубаво? Ако можех, щях само това да правя! Да купонясвам безспир! Ден и нощ! Един безкраен празник, както е написал Хемингуей!
Точно щях решително да отлепя Моти от лампата, когато силна неонова светлина блесна право срещу нас и напълно ме заслепи. Все едно нощно Токио бе решило за секунда да се телепортира на нашата улица и да ни залелее в розово, синьо и зелено. Аз се хванах за очите, а Моти с кратък писък се друсна в канавката. Внезнапно всичко отново стана тъмно. Вртенчих се объркано в мястото, от където бе дошло неоновото цунами, за да видя източника. Там обаче нямаше прожектор както очаквах, а само един странно стърчащ човек.
– Оо, не, гащите ми са мокри! – простена Моти – Тъпа канавка!
Игнорирах приятеля си и се приближих до непознатия. Очите ми вече се бяха оправили от рязката смяна тъмно – убийствено светло – пак тъмно и успях да разгледам лицето му. Поне се надявах да е лицето му. Повече приличаше на маска от японски театър, застинала в момент на върховен шок и ужас.
– Уф, Върби, не мога да купонясвам с мокри гащи! Ще трябва да ми дадеш твоите!
Човекът от неоновата светлина просто седеше и се дзвереше в нас. Забелязах, че в дългата му спластена коса имаше заплетени конфети, а на кръста си имаше завързана боа от пера в ярко розово. С една дума – приличаше на клошар, блъснал се в щанд за парти реквизит.
– Тишина… Тук е тихо… – прошепна той и примига.
Моти се доклатушка до нас и заинтригувано огледа клошаря.
– Кой е този? Изглежда сякаш е излязъл от най-якото парти в града! Готини дрехи, приятелче! Сакото е трепач!
Въпросното сако беше от някакъв блестящ плат и беше поръбено с пайети. От джобчето на ревера стърчаха две чадърчета от коктейл.
– Благодаря ви! – задавено каза непознатия – Толкова ви благодаря!
– Аа, няма проблем! – махна с ръка Моти – Добрата мода заслужава комплименти!
Странния човек ни хвана за ръцете и ги разклати силно. Една сълза се стече по бузата му.
– Това даже не е толкова мил комплимент! – неловко промърмори приятелят ми – Не реагирайте така бурно…
– Вие не разбирате! Най-накрая съм свободен!
Този очевидно беше някакъв невменяем. Около врата му имаше нещо като огърлица от парти свирки – тези, които се развиват като ги надуеш. Бяха във всякакви цветове.
– Три години търся проход да се върна! Три години в този прокълнат триъгълник! – гласът му трепереше от вълнение.
– Какви ги говори тоя бе, Върби?
Аз вдигнах рамене.
– Сигурно по някакъв начин сте активирали пространствения ключ! Казали сте правилните думи в правилното време!
Не ми се слушаха повече пиянски брътвежи, така че измъкнах ръката си.
– Вижте, ние с моя приятел бързаме, така че лека вечер! – казах учтиво, но твърдо и повлякох Моти след мен.
– Не, стой! – възпротиви се приятелят ми – Искам да питам този от кое парти идва!
– Стига глупости! – скастрих го – Прибираме се!
– Почакайте, моля ви! – извика непознатия и тръгна след нас – Тук още е опасно! Една стъпка накриво и триъгълника ще ви погълне!
– Господине, оставете ни на мира! – викнах му ядосано.
– Спрете и ме изслушайте!
Той отново ни хвана за ръцете и леко ни дръпна. Обърнах се да му кажа, че ще му прасна един, ако още веднъж ни хване, но нещо в погледа му ме накара да замлъкна. Очите му гледаха съвсем ясно и интелигентно. Нямаше и следа от пелената на алкохола или пък блясъкът на лудостта. Погледът му имаше трескава бдителност, все едно очакваше нещо лошо да се случи.
– Видяхте светлините, нали? – каза той.
– Да. – кимнах бавно.
– Това са светлините от другата страна! От триъгълника!
– Какъв триъгълник, човече? – попитах уморено.
Може би все пак този си беше куку. Но исках да чуя за странното явление с неоновите светлини.
– Преди си мислех, че е само градска легенда! – въздъхна мъжът – Докато не попаднах там!
Той направи пауза и ме погледна втренчено.
– Бермудският парти триъгълник! – прошепна той все едно произнася име на нещо магическо и забранено.
За жалост, на мен ми прозвуча крайно глупаво. Моти също беше слушал внимателно и сега прихна да се смее.
– Окей, тръгваме си! Няма да слушам глупости! – изръмжах.
– Върби, стой бе! – приятелят ми още се хилеше – Искам да чуя тази история! Звучи като нещо много забавно!
Непознатият поклати ужасено глава.
– Не е забавно, не! Това място е кошмар!
– Бермудски парти триъгълник, викаш? – започна да го бъзика Моти – Да не би това да е някаква като паралелна вселена, където винаги е купон? Губиш се тук и изведнъж попадаш там?
Този срещу нас разшири очи.
– Значи знаете! Чували сте легендата!
– Нищо не съм чувал, просто предположих!
От съседната улица започнаха да долитат гласове и силен смях. Някаква пияна компания приближаваше. Новият ни познайник наостри уши и пребледня.
– О, не, не! Ще отворят пак портал! Ще ни погълне всички!
Компанията зави иззад ъгъла на няколко крачки от нас. Бяха започнали да пеят песен. Нашият парти човек ги видя и съвсем се паникьоса. Хвана мен и Моти за яките и ни бутна право в лехата с цветята на къщата до нас. Оградата беше съвсем ниска и ни катурна вътре като кегли. После скочи чевръсто при нас и ни шътна да мълчим. Моти тихичко се кискаше.
– …спиш ли добре? Завиват ли те? – деряха се от компанията, като даже не се стараеха да пеят в синхнон – Храниш ли се? Защото аз нееее! По дяволитеее, обичам те беее!
Потръпнах. Мразех тази песен.
– Не можем да ги спасим… – прошепна ми лудият в ухото – Порталите винаги се редуват! Този ще е всмукващ, а не изхвърлящ като моя! Ще ни придърпа и нас!
Изведнъж забелязах, че из улицата започваха да плуват странни светлинки. Като лампички за коледна елха, но доста по-ярки и големи. Пияната група изобщо не ги забелязваше.
– Върби, вече си признавам, че съм пиян! – кротко ми прошепна Моти на другото ухо – Щом взех да виждам светлинки… Ще трябва да ме носиш до нас.
Чу се звук като от изгаряне на бушон, нещо като светкавица свърза всички светлинки една с друга и неоновата светлина избухна в очите ми за втори път тази вечер.
– Може пък да им хареса там… – промълви лудият – На мен не ми понесе. Аз съм интроверт.
Присвих очи към улицата. Нямаше и следа от компанията.
– Господи, къде отидоха?! – ахнах.
– В триъгълника…
Погледнах го невярващо.
– Стига! Това не може да е истина!
Мъжът въздъхна дълбоко и внимателно започна да маха конфетите от косата си.
– Преди три години си тръгвах от партито за рождения ден на един приятел. Бях доста пиян. И много щастлив! Пеех си и врясках някакви неща как обожавам партита. Тогава даже не забелязах светлините! – в гласът му имаше горчиво съжаление – Ако само си бях държал устата затворена…
– Но какво има там? – недоумявах – Място, където винаги е празник?
– Да… Мрежа от безкрайни улици само с барове и дискотеки. Винаги е нощ и където и да влезеш купона е в разгара си! Бумти музика, от която не можеш да си чуеш мислите! Всички са като в транс и само се наливат с алкохол! Жени ти се мятат на врата… За няколко часа изобщо не знаех, че съм попаднал в друг свят. Но когато така и не стана сутрин…
Мъжът потрепери.
– Хората там не спят! Има нещо в напитките, което ги държи будни и свежи. Може би е магия… Ако изпиеш повече от няколко чаши, ставаш напълно зомбиран и забравяш целия си живот. Опитвах се да спася разни други хора, които порталите захвърляха, но те не ме слушаха и бавно ставаха парти роби на триъгълника…
Слушах с отворена уста и не знаех какво да кажа. Обърнах се към Моти, но той вече спеше, гушнал една фигурка на градинко джудже.
– Каза, че си бил три години там, нали? – попитах – Как си издържал?
– Бавно се научих как да оцелявам… Спях в тоалетните кабинки на баровете, където музиката е поносимо силна, хранех се с каквато оскъдна храна намерех… Мини сандвичи, скариди на клечка… И толкова много бирен фъстък! – той изстена – Не искам да виждам повече ядка през живота си!
– Значи те е нямало три години тук? Близките ти сигурно те мислят за мъртъв…
– Мисълта за тях ме крепеше! Някъде на третия месец започнах да правя проучвания как мога да се измъкна. Изследвах мястото и накрая открих къде са слабите точки между пространствата! Там се отваряха порталите! Лошото обаче беше, че могат да се отворят само оттук, от нашия реален свят! Трябваше да седя там и да чакам! Да съм на точното място в точното време, когато се отвори портал… Отне ми три години да ме споходи този късмет…
Поседяхме няколко минути в мълчание, нарушавано само от мелодичното хъркане на Моти. Накрая станах прав, изтупах се от пръстта и казах:
– Хайде, сигурно си умрял от глад! Ще те черпя едно китайско, до нас го правят страхотно. И после ще ти дам някакви нормални дрехи. Ако се появиш така пред семейството ти, ще получат удар…
Парти ветеранът ми кимна и също стана прав. Небето вече изсветляваше откъм изток и сенките бавно изчезваха. Изведнъж осъзнах, че знам точно къде се намираме. Странно как се бях объркал през нощта! Метнах Моти на гръб.
– Майната му на този парти живот! – казах повече на себе си, отколкото на новия си познат – Да се прибираме!

Advertisements

3 thoughts on “Бермудският парти триъгълник

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s