Марсианецът – Част 1

34e16d1a6a3f9ef1408986c1c9b63b7effff

Очаквахте разказ, ама не 😀 Това е пиеса в едно действие, която написах нейде януари, но чак сега се сетих да публикувам. Ще я кача на части, да не си затормозявате очичките ^^

Даже си има нещо като саундтрак: Песен от радиото

Събитията се развиват на Марс, в закусвалня, която се намира на края на един от човешките градове.

Действащи лица:

Рей – учен от лабораториите в планините

Мери – съдържателката на закусвалнята

Кларк – старец, който има ферма наблизо

Урсула – полицайка от града

Айзък – мъж с не много чисто минало

Роби – роботът на Айзък

Стийв – държавен служител


Закусвалнята „При Мери”. Съдържателката, Мери, седи зад бара и бърше чаша, а срещу нея е седнал Кларк, миловиден старец, който си пийва. На маса в ъгъла седи сгърбен Айзък и се храни.

Кларк. Ах, още една кротка вечер на Марс, а Мери?

Мери. Да, господин Кларк. И днес е много спокойно.

Кларк. Но на Земята хич не е така… Казват, че се готвели за нова война…

Мери. Всяка вечер се моля всичко да е наред! Земята няма да издържи още една война…

Кларк. Знаеш ли, Мери? Понякога си мисля, че Марс е виновен за всичко! Ако я нямаше тази проклета планета… щяхме да ценим повече нашата! Ако знаехме, че няма къде да отидем…

Мери. О, аз не мисля тъй. Винаги е имало войни, още преди да можем да летим в Космоса. Хората просто са такива…

Карк. Значи проблемът е в хората? В нашата природа…

Мери. Може би…

Рей влиза.

Мери (много изненадана, но очевидно се радва да го види). О, боже, Рей! Не мога да повярвам на очите си!

Рей (звучи изтощено). Здравейте…

Кларк. Виж ти, виж ти! Младият Рей!

Мери отива до Рей и го прегръща.

Мери. От толкова време не си идвал! Хайде, сядай!

Кларк. Какво те води насам? Вие почти не излизате от тая ваша лаборатория в планините! Последната година да съм те видял максимум три пъти долу в града при нас!

Рей. Сипи ми нещо силно, Мери…

Мери. Оо! Мислех, че не пиеш, Рей!

Кларк. Охоо, някакъв повод ли имаш?

Рей. Да… Пия в памет на кариерата си…

Кларк. Как така? Нещо станало ли е?

Рей. Нещо напълно ужасно стана, старче… Не мисля, че трябва да го споделям с теб. Или с когото и да е…

Урсула влиза.

Урсула (говори много силно). Здравейте, дружинааа!

Мери. Урсулаа!

Двете се прегръщат през бара.

Урсула. Какъв глупав ден беше днес! Пълна скука, казвам ви! Никакви размирици, никакви боеве!

Мери. Скъпа, та това е хубаво нещо!

Урсула. Как ще е хубаво! Два пъти заспах в патрулната кола! Принудих се да отида на магистралата и да чакам някой да превиши скоростта! Но даже и това не стана! Най-дългата, най-правата магистрала в целия Марс! И всички карат бавно като костенурки! Ще повърна! Сипни ми нещо силно…

Мери. Урсула, понякога се чудя как си станала полицай, сериозно! Та ти си най-голямата беда от всички!

Урсула. Хаха, трябва да си малко чалнат за тази професия! Особено тук … Спомням си в началото какво беше! Преди години. Тогава градът беше само десет къщи. Скриеше ли се слънцето, всички се изпокриваха… А задухаха ли ветровете, чак мен ме побиваха тръпки! Руините горе в планината започваха да свирят…

Мери. Никога не съм ги чувала!

Урсула. Ха, има си хас! Сега всичко е толкова оживено и шумно! Градът е като зле настроен оркестър!

Мери. Но нашата закусвалня е почти извън града! Би трябвало да се чува!

Урсула. Не, не… Вече е невъзможно. Тракането и бръмченето са ужасно силни.

Урсула вижда Рей.

Урсула. Но нашият малък учен сигурно ги чува! Вие живеете в планината! Пък и нали се завирате из руините непрекъснато!

Мери отива при Рей.

Мери. Чувал ли си ги, Рей? Руините?

Рей. О, да…

Мери. Може ли някой път да дойда при вас и да ги чуя?

Рей. Не мисля, че ще може, Мери…

Мери. Но защо?

Рей (шепти). Лабораторията ни ще бъде затворена. (изпива на един дъх чашата) А всички ние сигурно ще бъдем уволнени… Ако не и по-лошо…

Всички го гледат странно.

Мери (шеговито). Стига, Рей! Какви ги говориш!

Рей. Говоря истината…

Кларк. Хайде, кажи ни какво е станало! Да не би да е заради положението на Земята? Сигурно вече нямат пари да ви плащат? Започват да събират за войната…

Рей. Не е това…

Изведнъж мъжът в ъгъла, Айзък, звънка на звънчето за викане на сервитьорката.

Айзък (провиква се).  Още една порция палачинки!

Мери (също се провиква). Веднагаа!

Урсула. А! Този глас!

Става и отива до него.

Урсула. Знаех си! Айзък Тенекето! Ти не беше ли в затвора?

Айзък. Пуснаха ме преди повече от половин година, госпожо полицай!

Урсула. Как не съм разбрала! Време е да те вкарам пак значи!

Айзък. Моля ви, вече съм честен гражданин, госпожо полицай!

Урсула. О, така ли? Значи вече не крадеш части от разни машини?

Айзък. Не, госпожо.

Урсула. И в никакъв случай не сглобяваш роботи и не ги продаваш на черния пазар?

Айзък. Не, госпожо.

Вратата се отваря и влиза робот.

Роби. Здравейте всички. (Отива до Айзък) Смених гумата, господарю Айзък. Можем да тръгнем когато кажете. Оо, взели сте ми смазочно масло! Толкова сте мил! (Сяда срещу него и отпива от една чаша с масло на масата)

Урсула гледа Айзък на кръв.

Урсула. Ти идваш с мен в участъка! Веднага!

Мери се притичва на помощ. Роби я разглежда и накланя глава ту на ляво, ту на дясно.

Мери. Урсула, престани, моля те! Не можеш просто да арестуваш клиентите ми!

Урсула. Знеш ли кой е това изобщо!

Мери. Да, знам! Мъж, който си поръча три порции бекон, две порции палачинки, три мелби и едно смазочно масло от най-хубавите! И още не си е платил сметката! Ако ще се разправяш с някого, направи го извън моето заведение!

Айзък. Дами, моля ви, моля ви! Няма нужда да се караме. (Вади документ от якето си). Ето го разрешителното за моя робот! Всичко е напълно изрядно и легално!

Урсула го оглежда подозрително.

Урсула. Тези неща се фалшифицират много лесно!

Айзък. Кълна се в милата ни родна Земя, това разрешително е напълно истинско!

Урсула. Искам да отидем в участъка и да го проверим!

Мери. Скъпа, остави човека да се нахрани! (хваща я за ръката и я дърпа) Хайде, ще ти направя и на теб едни палачинки! Почерпка от заведението!

Урсула (размахва разрешителното към Айзък). Взимам това с мен! Имай щастието да е фалшиво, негоднико!

Урсула и Мери тръгват обратно към бара.

Роби. Господарю, искате ли да ви кажа нещо интересно?

Айзък (процежда). Не, Роби. Мълчи, моля те.

Роби. Добре, господарю. Но е много интересно, вие губите!

Урсула си сяда обратно на бара, а Мери се изгубва във вратата към кухнята.

Урсула. А как върви при тебе, Кларк? Как е фермата?

Кларк. Ами как да върви! Трудно! Сума ти пари отиват за напояване, а накрая класовете едни такива, хилави… Земята тук е друга. (обръща се към Рей) А от вашта лаборатория ми ги дадоха семената! Казаха, че са специално пригодени за тукашната почва! Дрънци! Вече пета година ги садя и просто не е същото!

Рей. Професор Бристън ще се разочарова, ако му го кажете… Той смята тази пшеница за най-доброто си постижение.

Кларк. Та то изобщо не е пшеница! Има вкус на пластмаса! (въздъхва) Ех, да не беше такова положението на Земята! Веднага бих се върнал… Каква пшеница отглеждахме в родния ми Уинчър! Нивите блестяха като златни! А домашният хляб… Няма вече такова нещо! (изпива чашата си на един дъх)

Урсула. Не знаех, че си от Уинчър, старче. Това не е ли в някой от унищожените щати?

Кларк (живо кима). Оо, да! Ние бяхме точно в епицентъра. Сега няма да намериш и тухла от добрия стар Уинчър…

Урсула. Чух, че имало някакви възстановителни програми за тези щати… Пречиствали почвата, садели дървета…

Кларк. Ха, и какъв е смисълът? Сега ще почне нова война и пак ще ги бомбардират! Ще видиш, същото ще е! Първо биологичните оръжия, после бомбите…

Настава мълчание.

Мери (излиза от кухненската врата). Две порции палачинки, с екстра кленов сироп! (вижда как всички са провесили нос) Ама какво сте оклюмали всички! (слага ръце на кръста си) За войната ли говорите?

Кларк. За войните (натъртва на множественото число)! Безкрайните войни!

Мери (отива да даде палачинките на Айзък). Може би този път ще се размине! Само се замислете! Кой ще тръгне да прави война сега? Та всички още се възстановяват от миналата! Няма нито човешки ресурс, нито пари…

Урсула. А, пари ще се намерят! Пари за война винаги има…

Мери (връща се при бара). Стига сме говорили за това! И без това отвсякъде ни заливат с пропаганда…

Кларк. Ти имай едно на ум, Рей! Възможно е да пратят призовки и на момчетата тук! Чуват се слухове…

Рей (мрачно). Нямат право. Ние сме граждани на Марс.

Урсула. О, миличък! Даже и хиляда години да живеем тук, няма да станем марсианци! Земята е нашият дом! Каквото става там, винаги ще ни засяга!

Рей (вдига рамене). За мен не е дом. Аз съм роден и съм израснал тук. Семейството ми е дошло още с първите експедиции, когато са били само учени и изследователи… Бил съм на Земята само веднъж и то едва за няколко дни…

Урсула (накланя глава на една страна). На колко години си, Рей?

Рей. На 31.

Урсула (кима сякаш на себе си). Ти си изключение! Няма да намериш хора на твоята възраст, родени тук. Марс започна да се заселва повече едва последните пет-шест години… След войната хората се уплашиха. Оранжевите пустини тук станаха по-гостоприемни от унищожението на Земята…

Мери (отива до Рей). Рей, никога преди не си споменавал, че си роден тук. Защо не си ни казвал?

Рей. Има ли значение наистина?

Мери (става замислена). Да, има… Мисля, че има. (обръща се към Урсула) Ти си тук от седем-осем години, нали?

Урсула. Десет. Но ми се струват много повече…

Кларк. И аз съм от толкова някъде.

Урсула (засмива се). Мери, ти имаш най-малко марсиански години! Никога няма да забравя деня, когато пристигна! Тогава бях на патрул при пистите! Бяхте с една от онези новите огледални ракети, които са напълно тихи! За пръв път виждах такава, направо ми останаха очите в нея! Ако не знаех, че се очаква ракета, изобщо нямаше да я забележа! Помагахме ви с багажа и ти през цялото време ронеше сълзи…

Мери. Повече никакво пиене за теб, Урсула! Ставаш сантиментална, като пиеш… (взима й празната чаша)

Урсула. Имам право да съм сантиментална! На ръба на нова война човек започва да се замисля за нещата!

Мери (побутва към нея чинията). Хайде, яж си палачинките, че ще изстинат!

Урсула прави физиономия и започва да се храни.

Кларк. Я кажи как върви при баща ти, Мери? Потръгнала ли е новата закусвалня в Питсбърг?

Мери (за миг се замисля). Не сме се чували тази седмица, но мисля, че всичко е наред. Той беше абсолютно сигурен, че ще е голям успех. Питсбърг е на малко забутано място, но пък населението е доста. Една закусвалня няма как да остане празна!

Кларк. Така е, така е…

Мери. Рей, ти няма ли да хапнеш нещо? Да знаеш, отслабнал ми се струваш… И имаш черни кръгове под очите! (хока го) Изобщо не се грижиш за себе си!

Рей. Последните седмици бяха доста тежки…

Урсула (с пълна уста). Какво толкоз вършите пък вие! Само седите в лабораториите и пишете по компютрите! Ела един ден на мойта работа да видиш какво е!

Кларк. Рей, нали каза, че нещо се е случило! Така и не ни обясни!

Рей. Честно, не искам да говоря за това… А и не мога. Това е секретна информация.

Урсула. Аз съм полицай! На мен можеш да кажеш! (поглежда към ъгъла) Само онзи вагабонтин да не чуе! По-добре изчакай да тръгне и тогава разказвай!

Мери. Сигурна съм, че каквото и да е станало, нещата не са чак толкова страшни! Ти все гледаш много черногледо, Рей!

Рей. Мери… Ти не разбираш. Това засяга всички ни. Всички на Марс и всички на Земята…

Урсула. Брей! Да не би някое революционно откритие да сте направили, а?

Рей (тихо). Открихме нещо, да. Но не това е проблемът…

Мери. А какво?

Рей. Че го загубихме…

Роботът се мърда неспокойно.

Роби. Господарю Айзък, мисля, че все пак трябва да ви кажа интересното нещо!

Айзък. Ще ми кажеш, като тръгнем, Роби.

Роби. Но аз мисля, че сега…

Айзък. Роби, ще те мютна, ако продължаваш да досаждаш!

Айзък отново удря звънеца.

Айзък (провиква се). Едно кафе, моля! Късо! И три канелени бисквити!

Мери. Веднага! (отива в кухнята)

Урсула. Ама този бездънен ли е! Сега пък кафе и бисквити… И вече не е ли късничко за кафе!

Кларк. Рей, я ми припомни – ти с какво точно се занимаваше? Знам, че събирате разни неща от руините…

Урсула. Беше биолог, нали така?

Рей. Антрополог съм.

Урсула. Знам, че беше нещо на –лог…

Рей. И лингвист.

Урсула. Ние знаем само каквото Мери ни е разказвала. Теб като те види човек все бързаш за някъде…

Кларк. Аз пък мислех, че си някакъв археолог или нещо такова.

Рей. Да, донякъде… Изследвам културата на марсианците. Превеждам книгите им, доколкото мога… Паметниците…

Урсула. И има ли нещо интересно? Някой криминален роман да си превел? (изсмива се)

Рей. Не. Повечето са трактати и философски разсъждения, научни книги… Марсианците са били много по-развити от нас…

Урсула (язвително). Явно не достатъчно! Щом са умрели от нашите болести… Честно да си кажа – заслужили са си го! Нали теорията е, че те са убили първите две експедиции, от които всъщност са се заразили!

Рей. Това са само теории…

Мери излиза от кухнята и отива до Айзък да занесе поръчката му.

Урсула. А бе аз съм абсолютно сигурна, че е така! Убили са ги като едното нищо! А ние сме идвали с мир!

Рей. Да, колкото и Кортез е идвал с мир… Целта на хората винаги е била да колонизарат Марс и да използват ресурсите му.

Урсула. И в края на краищата – защо не! Щом нашата планета става необитаема… Ресурсите свършват, има свръх популация…

Рей. Не можеш просто да отидеш на едно място, да унищожиш всичко и да обявиш, че е твое. Това е варварско!

Урсула. Ние не сме го направили нарочно! Нямало е как да знаем, че ще се заразят!

Рей. Незнанието също е престъпление… Убили сме ги със своята глупост!

Урсула. О, я стига! Всичко е било един голям инцидент!

Рей. Да, доста голям! Една свръхразвита мирна цивилизация е загинала, защото някакви глупаци от Земята са дошли тук и са решили да им кихат в лицата, докато тайно проучват дали могат да превземат планетата!

Мери се връща при тях.

Мери. Ей, я да престанете веднага! Никакви караници в моята закусвалня!

Рей. Не се карам с никого. Просто казвам истината.

Кларк. Момче, нещата са много по-сложни от това! Ти си посветил живота си да проучваш марсианската култура и си развил сантимент към тях. Но замисли се! Какво е животът? Оцеляване! Хората просто се опитваме да оцелеем… Не можеш да ни виниш за това.

Рей. Нямаше да имаме нужда да ходим по други планети, ако знаехме как да се грижим за нашата! Цивилизацията на марсианците е много по-стара от човешката, но те никога не са напуснали своя дом! Пътували са, изследвали са, но са останали тук! И никога, никога не са воювали! Нито помежду си, нито с други раси!

Мери (слага ръка на рамото му). Рей… Аз те разбирам. Хората сме глупави. Наистина е така. Но стореното, сторено. Всичко е в миналото. Единственото, което можем да направим, е да се погрижим в бъдещето нещата да са различни…

Рей (горчиво). Как? Всичко ще се повтаря… Отново войни, отново смърт. Ще унищожим и Марс и после ще си намерим някоя друга планета…

Мери (гледа го в очите). Няма да стане така. Ще има промяна. Ще видиш! (изведнъж пляска с ръце) Достатъчно сериозни теми днес! Хайде, време е да се позабавляваме малко! Обожавам тази песен!

Мери отива при радиото и го усилва. Започва да танцува и вика с жестове останалите. Урсула я гледа критично, а Рей клати глава. Кларк става и отива при Мери.

Кларк. Хайде, не ви ли е срам! Един стар човек танцува по-добре от вас!

Урсула. Ще видиш ти, старче! (става и отива при тях) Не можеха да ме спрат като бях на 20!

Рей въздъхва и също се присъединява. Подава ръка на Мери, тя я поема и двамата започват да танцуват заедно.

(следва продължение)

 

Advertisements

2 thoughts on “Марсианецът – Част 1

  1. Hexa Gon says:

    О, Бредбъри! Хареса ми, обичам фантастиката. Имаш добри находки. Кога е продължението?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s