Марсианецът – Част 3

 

Музика и Още музика (ако искате фон, докато четете) ♬

Чува се звук, когато роботът се изключва. Всички седят в тишина няколко секунди. После се гледат един друг шокирано.

Урсула (говори бавно и ясно). Извънземното е в стаята и се прави на човек. Това каза роботът. Рей, възможно ли е?

Рей (отнесено). Да… Марсианците имат тази способност. Могат да променят външния си вид.

Урсула скача права и вади пистолета си.

Урсула. По дяволите, Рей! Защо не ни каза това още в началото!

Рей. Защото не ви засяга.

Урсула. О, ами честито! Сега ни засяга, защото един от нас е проклетият марсианец!

Мери. Урсула, успокой се, моля те! Прибери този пистолет преди някой да е пострадал!

Урсула. Нищо няма да прибирам! Тука има марсианец и ако ни нападне аз трябва да съм готова!

Кларк. Ние дори не сме сигурни, че наистина има марсианец! (обръща се към Айзък) Възможно ли е роботът да се бърка?

Айзък (клати глава). Боя се, че не. Това е последен модел C34. Те имат най-прецизните скенери, които изобщо съществуват.

Рей. С34? Новият модел на специалните части?

Айзък (поема си въздух и гледа неловко към Урсула). Да, същият… Само че съм сменил външния панел с такъв на обикновен робот…

Урсула (маха гневно). Добре, достатъчно! Кой от вас е марсианецът! Да се предаде веднага!

Рей. Урсула, едва ли ще се предаде, ако крещиш и го заплашваш с пистолет! Освен това мисля, че можем и сами да разберем кой е, ако се замислим малко…

Урсула. Добре! Давай, замисли се и ми кажи кой е!

Рей. Като за начало не е Айзък.

Урсула. Защо да не е той?

Рей. Защото роботът му каза, цитирам: „господарю, това няма общо с вас”, а този робот не може да лъже. Не е Айзък.

Урсула (процежда). Жалко! Е, това оставя един от вас значи!

Мери. А откъде да знаем, че не си ти, Урсула?

Урсула. Защото не съм аз!

Рей. Наистина не е тя…

Кларк. Защо пък?

Рей. Защото тя помоли Айзък да поправи радиото. Ако действително марсианецът е сложил тези части там, а аз мисля че е точно така, не би искал някой да бърника в него!

Айзък. Да, това има доста логика… Но пък може да не ги е сложил той там!

Рей. Марсиански части в старо радио и по една случайност марсианец в същата стая с радиото? Съмнявам се да няма връзка.

Кларк. Добре, значи оставаме аз, Мери и Рей?

Рей. Не съм аз. Защо бих ви казвал всичко за марсианеца, ако съм аз? Защо да се издавам сам?

Урсула. Може би точно това ти е планът! Никой не би те заподозрял, защото ти даваш цялата информация! Аз смятам, че е напълно възможно да си ти!

Кларк. Да… И всичко това, което знаеш за марсианците! Подозрително е!

Мери (вади носителя с информация). Рей и тази карта с памет, която ми даде…

Урсула. Какво е това?

Рей. Това са всичките ми изследвания за марсианците. Дадох ги на Мери да ги пази, ако нещо се случи с мен.

Мери. Ако аз бях марсианец и усещах, че има опасност за живота ми, бих се постарала да запиша някъде знанията си…

Рей. Защо да ги давам на теб? Мога просто да скрия флашката някъде!

Урсула. А ти всъщност защо ги даваш на Мери?

Рей. Защото… тя е човекът, на когото се доверявам най-много. Знам, че ще ги пази.

Кларк. Рей, според мен наистина има шанс ти да си марсианецът. Защото, замислете се! Това е най-доброто прикритие! Никой не би се усъмнил в учен! И вие сте тези, които търсите марсианеца, така че един вид няма как да уловиш себе си, нали така?

Айзък. Възможно е наистина. Но на мен ми се струва твърде рисковано…

Кларк. Напротив! Няма никакъв риск за него! Точно защото си мислим, че марсианецът не би се издал сам!

Урсула. Ти ли си, Рей? Хайде, казвай!

Рей. Не съм аз. Признавам, че доводите, които имате, са доста добри, но да погледнем другите! Кларк например! Той живее съвсем сам във фермата си извън града. Това би било много удобно за марсианеца, защото няма да има почти никакъв контакт с хора! Каквото и да е наумил да прави, ще има нужното усамотение и цяла къща на свое разположение!

Мери. Да, но когато го търсите, първо ще проверите точно този тип места! Хората, които живеят сами и изолирано! Защото е лесно марсианецът да се направи на тях!

Урсула. Точно така! Твърде очевидно ще е! А и, Кларк, фермата ти се намираше точно в подножието на планината, нали?

Кларк. Да! И то откъм страната на лабораториите! Това е първото място, което ще проверят!

Айзък. Според мен марсианецът не е толкова глупав…

Рей. Ох, да… Бях забравил къде е фермата ти, Кларк. Наистина е доста близко. Но пък зависи каква точно е целта на марсианеца. Ние не знаем какво точно иска да направи, защо е избягал…

Айзък. Избягал е, защото сте го затворили в някаква лаборатория и сте се готвили да му ровите във вътрешностите!

Рей. Глупости! Щяхме да му направим само нормални изследвания и да се погрижим за него! Марсианецът е болен и има нужда от лечение! Лекарите казаха, че положението му е много тежко! Когато го намерихме беше напълно изнемощял!

Урсула. Може би просто се е изплашил и затова е избягал!

Рей. Когато дойде в съзнание, аз му говорих на неговия език. Казах му, че искаме да го излекуваме и че няма да му сторим нищо лошо.

Айзък. Даже и да си му казал това… Едва ли ти е повярвал. Ако мен ме хванат някакви марсианци, не бих им вярвал изобщо!

Рей. Така е, но все пак… Марсианецът е много болен! И го знае! Видял е как всички останали са умрели от тази болест! Без нашата помощ това ще стане и с него! За да избяга, според мен трябва да има някаква сериозна причина!

Айзък. Ами възможно е да е нещо свързано с това радио? Може би иска да изпрати някакви съобщения?

Урсула. Да се свърже с други оцелели марсианци! И да организират бунт!

Айзък. Айде пак бунтове…

Урсула. Ама какво! Това е съвсем нормално! Искат да изгонят нашествениците!

Рей. Съмнявам се да е това…

Урсула. Добре! Да се върнем обратно на разследването! Засега Рей е главният заподозрян! Изяснихме, че е много по-малко вероятно да е Кларк…

Кларк. Ами Мери? Да помислим и за нея.

Рей. Колкото и да ми е неприятно… (обръща се към нея) Мери, според мен ти си марсианецът. Още в момента, когато разбрах, че е един от нас, си помислих, че си ти.

Мери. Но Рей…защо?

Рей. Просто имам такова чувство, но… Има и логични доводи. Закусвалнята е твоя. Ти имаш неограничен достъп до радиото. Истината е, че за теб би било най-лесно да работиш по него.

Урсула. Това не е достатъчно основание да я обвиним!

Айзък. И когато се уговаряхме да поправя радиото! Тя не искаше да го поправям!

Кларк. Но това може да е просто защото е скромна! Мери си е такава!

Урсула. Охх, Рей, защо просто не се обадиш на колегите ти и на специалните части или който се занимава с този случай и не им кажеш да дойдат! Те ще донесат техника, с която да разпознаят кой е марсианецът!

Айзък. Наистина! Даже е малко странно, че още не си им се обадил!

Рей мълчи.

Урсула. Хайде, какво чакаш! Обади им се!

Рей. Не.

Урсула. Ха! Ето! Значи наистина ти си марсианецът!

Рей. Не съм. Имам други причини… Когато колегите ми хванат марсианеца сега, нещата ще са съвсем различни! Вече знаят, че иска да избяга и е потвърдено, че може да приема човешки облик. Досега беше само теория… За тях марсианецът вече е лош и опасен! Затова когато го хванат ще го държат при максимум мерки за сигурност! Вероятно няма да допускат хора до него, когато е в съзнание. Вече няма да го третират… като човек.

Урсула. Е? И какво от това?

Рей. Аз искам да говоря с него. Искам да знам защо е избягал, какво иска да направи с това радио… Искам да го питам за толкова много неща от културата им, от науката им!

Когато го хванат, най-вероятно ще уволнят мен и колегите, които сме го намерили… Никога няма да имам шанса да разговарям с него! Още от детството ми, от когато бях съвсем малък и ходех с баща ми по разкопките, винаги съм мечтал да срещна жив марсианец!

Айзък. Хмм, това звучи като чудесно оправдание! Но много по-вероятно е просто да не искаш да ги повикаш, защото ти си марсианецът!

Урсула. Така е, Рей. Не можем да ти вярваме. Извади телефона и им се обади!

Рей (става прав и отстъпва назад). Не! Те ще се отнасят с него като с лабораторна мишка! Хуманното отношение беше дотук! В момента, в който хората се почувстват застрашени, стават напълно жестоки! Вече никой няма да ми повярва, че е разумен и миролюбив!

Урсула (върви към него и крещи). Защото не е, Рей! Защото не си!

Момент, в който се гледат напрегнато.

Урсула. Дай ми телефона, Рей! Извади го и ми го подай бавно!

Рей. Урсула, моля те, недей! Той е само едно самотно и болно същество! Те ще го затворят! Ще го третират като парче месо!

Урсула (крещи). Дай ми телефона! Веднага!

Рей го вади. Урсула подава едната си ръка. Рей замахва във въздуха с намерението да удари телефона в земята и да го счупи. Точно в същия момент някой влиза през вратата. Влезлият е Стийв.

Стийв (вижда Мери и я гледа изненадано). О, боже! Мери! Но какво правиш тук, скъпа! (смее се) Нали току що говорих с теб по телефона! Каза, че си пристигнала в Питсбърг и си пътувала добре!

Мери не знае какво да каже.

Рей. Казах ви, че е тя…

Стийв. Това е някаква изненада, нали миличка! (мята си куфарчето на един стол) Искаш да си мисля, че си там, да се прибера у нас, а ти да ми закриеш очите с ръце… Ах, тиии! (прегръща я и я целува) Обаче аз реших да мина оттук и те разкрих!

Рей. Стийв! Не я докосвай! Отдръпни се веднага от нея!

Стийв (много студено). О, Рей, не те забелязах! Виж, всички знаем за тъжните ти несподелени чувства към  Мери, но, приятелю! Време е да забравиш за тези неща! Може би Мери не ви е съобщила, но… Ние ще се женим! Нали, бебчо?

Рей. Стийв, глупак такъв, това изобщо не е Мери.

Урсула насочва пистолета към Мери.

Стийв. Уоу, уоу, уоу! Какви са тези оръжия! Какво става тук?!

Рей. Стийв, това до теб не е Мери. Това е марсианец, който се преструва на нея!

Стийв (изобщо не вярва и говори язвително). Мда. Мисля, че точно това е причината тя да се жени за мен, а не за теб. Май си си изтървал мозъка някъде сред любимите ти руини!

Урсула. Рей говори истината. Отдръпни се от нея, Стийв.

Стийв (театрално). Оо, господи. Не мога да повярвам! Промил ви е мозъците и на вас, така ли?  Урсула, точно от теб не го очаквах! Ти винаги си била жена на място! Е, явно полицейската работа все пак не е подходяща за жени! Напрежението си е казало думата!

Айзък. Ей, кретен такъв, я да си мериш приказките! Тя е най-добрата полицайка в града!

Стийв. Да, както и да е. (обръща се към Мери) Скъпа, защо не им кажеш да престанат с тези глупости! Сега щом си тук, мисля заедно да отидем на вечеря, харесал съм един ресторант в центъра!

Стийв очаква от Мери да каже нещо, но тя само гледа в земята.

Рей. Стийв, сега ще ти докажа, че това не е Мери. Ето, обаждам й се!

Рей набира Мери. Тя вдига и той включва на високоговорител.

Рей. Мери?

Мери. Оо, Рей! Здравей! Какво става? Как си? От толкова време не сме се чували!

Всички мълчат. Стийв изглежда шокиран.

Стийв. Това някакъв трик ли е?

Мери. Ало..? Рей?

Рей. Мери, къде се намираш в момента?

Мери. В Питсбърг съм. Дойдох да видя татко. Рей, добре ли си? Звучиш ми малко странно…

Рей. Кога замина за Питсбърг?

Мери. Още снощи, но… Защо ме питаш тези неща? Всичко наред ли е?

Стийв отива до Рей и му взима телефона.

Стийв. Ало, скъпа, Стийв е! Защо не си ми казала, че имаш сестра-близначка! Сега заради теб съм в много неловка ситуация!

Мери. Стийв? Какви ги говориш? Нямам никаква сестра! Какво става? Не разбирам нищо!

Рей (взима обратно телефона). Мери, трябва да затварям. Чао. И честито за сватбата.

Рей затваря.

Рей. Няма никаква сестра-близначка! Това е марсианец!

Стийв. Добре, Рей, достатъчно с тези глупости! Винаги съм мислел, че си луд, но вече прекаляваш!

Кларк. Знам, че е трудно да повярваш, но това е истината!

Стийв. Ох, ама вие всички сте изперкали! Да не сте гледали някакви фантастични филми заедно, а? Признавам, че всичко е много странно, но съм сигурен, че има някакво напълно логично обяснение!

Урсула. Да, има! Ето го – вчера вечерта Рей и колегите му са намерили полумъртъв марсианец в руините. Взели са го в лабораторията, но е избягал. Роботът на Айзък, мъжът ей там, е оборудван с много добри скенери и ни каза, че марсианецът е един от нас и се прави на човек!

Стийв. О, стига, моля ви! Марсианците са изчезнали още преди много години! Заразили са се след първата човешка експедиция и са измрели всички! До един!

Рей. Да, Стийв, наистина смятахме така… до снощи.

Стийв. Не. Не вярвам!

Урсула. Никой не го интересува дали вярваш, господинчо! (посочва му с пистолета) Седни сега ей там и мълчи!

Стийв с мърморене сяда на един стол. Кларк и Айзък са се отдръпнали на безопасно разстояние от Мери. Рей бавно се приближава до нея.

Рей. Виж…всичко е наред. Вече знаем, че си ти, така че няма причина да се криеш повече.

Мери мълчи.

Рей. Обещавам ти, че няма да позволя да те наранят!

Урсула. Не можеш да му обещаеш такова нещо…

Рей. Не, сигурен съм, че с правилния подход останалите учени и хората от управата, правителството изобщо… Ще разберат, че няма причина да се държим нецивилизовано! (към Мери) Просто трябва да си поговориш с тях и да им обясниш за себе си! Хайде, кажи ни защо избяга. И за какво ти е предавателят в радиото.

Мери продължава да мълчи.

Рей. Виж… трябва да говориш. Само така можем да оправим нещата! Всички трябва да разберат, че не си опасен и нямаш лоши намерения!

Урсула. Ох, Рей, може би не ти говори, защото има лоши намерения! Това минавало ли ти е през ума? Че може би мрази всички ни!

Рей. Не, сигурен съм, че не е така! Разбирам тъгата и гнева, но… Те не са насочени към нас конкретно! Хората са виновни за тази трагедия, за това, че сме ги заразили, да! Но станалото е станало! Единственото, което можем да направим, е да се погрижим за бъдещето! Ако има други оцелели марсианци, можем да им помогнем! Да поправим грешката си и да възродим това, което сме унищожили!

Айзък. Съжалявам, че трябва да ти спукам розовия балон, но това няма да стане! Мислиш, че правителството ще дондурка разни марсианци докато станат достатъчно силни, че да си върнат властта? Друг път!

Урсула. Рей, така е! Ако марсианците се завърнат, ще ни изгонят оттук! И ти сам каза, че притежават сили и оръжия, които хората нямат! (сочи Мери) Виж само! Могат да си сменят външния вид! Могат да се внедрят в обществото ни и да го превземат отвътре!

Рей. Не! Сигурен съм, че ще измислим някакъв компромис!

Айзък. Да бе, какъв компромис! Ние сме нашественици! Мястото ни не е тук! Честно да си кажа… марсианците са напълно в правото си да искат да ни изгонят!

Рей. Да, но хората вече няма къде да се върнат! Земята умира! 2/3 от нея вече са напълно необитаеми! А сега се готвим за нова война! Ако обясним на марсианците, те ще ни разберат…

Урсула. Ще ти кажа какво ще разберат! Ще разберат, че хората сме пълни идиоти! Защо да даваш собствената си планета на някой, който е затрил своята собствена! Мислиш, че ще им стане жал за нас ли? Напълно ясно е, че щом приключим със Земята, войните ще се преместят тук!

Рей. Урсула, марсианците могат да ни помогнат за това! Могат да ни научат как да живеем без войни! Както те са живели!

Айзък. Проблемът е, че не искаме да се учим! Хората искат да водят войни! Това е в природата ни!

Рей. Не на всички! Повечето хора са миролюбиви!

Айзък. Няма значение какви са повечето хора. Важно е какви са тези, които управляват! А те винаги са едни и същи!

Рей. Аз вярвам, че нещата могат да са други! Всичко може да се промени, но… (обръща се към Мери) ще ни трябва малко помощ. От вас, марсианците. Моля те, нека поговорим.

Мери (тихо). Рей и да говорим… какъв е смисълът? След това твоите хора ще дойдат и ще ме приберат.

Рей. Няма!

Урсула. Чакай, няма ли?

Рей. Ти си свободен гражданин на Марс! Имаш правото сам да решаваш съдбата си!

Но трябва да ни кажеш защо избяга и за какво ти е радиото! И също как така идеално си успял да изкопираш Мери. Даже се движиш по същия начин като нея!

Мери. Снощи, когато избягах от лабораторията и се чудех къде да се скрия, видях през витрините, че тук има радио, което ще ми свърши работа. В същия момент една жена излезе от входната врата и я заключи, така че предположих, че е съдържателката. Говореше по телефона и каза, че утре сутринта заминава, което беше идеално за мен. Нужно ми е само да докосна човек, за да преточа цялата информация от ума му. Всички спомени, всички навици и начини на поведение. Престорих се на минувач, който се блъска в нея и докоснах ръката й. Това ми беше достатъчно.

Рей. Само с едно докосване! Вие наистина сте невероятни същества!

Мери. Не е толкова лесно колкото звучи. Такъв тип прехвърляне на информация изисква много жизнена енергия и е изключително рисковано да се практикува често…

Урсула. Ох, хубаво, хубаво! Кажи ни за какво ти е радиото сега!

Мери (за миг замълчава). Искам да се свържа с други оцелели марсианци.