Марсианецът – Част 4

e11a110d1f2bc57a2a780459d9b3fe04ggg

Мери (за миг замълчава). Искам да се свържа с други оцелели марсианци.

Урсула. Ха, ето! Искат да организират бунт!

Рей. Ох, Урсула, замълчи, моля те! (към Мери) Защо не си се свързал досега с тях? Защо точно сега?

Мери. Нямаше как. Виждате ли… аз още от раждането си съм болен. Имам по-силен имунитет от повечето марсианци и не умирам, но въпреки това съм заразен. Всеки мой ден е борба за живот. Обикновено силите ми стигат колкото да се нахраня и да свърша нещо малко. Преди имаше още двама, които живееха с мен, но те умряха. Оттогава съм напълно сам. Горе в светилището имаме един предавател, но счупен. За да се свържа с други ми трябваха части… А за тях щеше да се наложи да сляза във вашия град. Едно пътуване би било твърде много за мен, щях да умра от изтощение.

Урсула. А как си успял сега?

Рей. В лабораторията се погрижихме за него. Дадохме му лекарства, сложихме го на системи…

Мери. Когато се почувствах достатъчно силен, избягах. Никога не бях чувствал толкова енергия и сила! И просто… реших да направя това, което мечтаех цял живот! Да се свържа с други оцелели, други като мен.

Рей. Виж, ти все още си болен! Имаш нужда от лечение! Това, което си направил, е много рисковано!

Мери. Знам. Но… Може би няма да имам друг шанс! Предпочитам да направя това и да умра, отколкото да седя като затворник цял живот!

Рей се обръща да погледне радиото.

Рей. Значи с радито можеш да се свържеш с други? Как точно работи това?

Мери. Малко е сложно за обяснение, но… използва мозъчните ми сигнали. На вашия език го наричате телепатия. Предавателят ще усили сигналите и ще ме свърже с всички останали марсианци, където и да са.

Айзък. Оо, познал съм значи! И ще обхване цялата планета, така ли?

Мери. Да.

Айзък. Това са доста силни сигнали значи! И ще успееш с тази малка машинка?

Мери. Ще успея, но ще изразходвам много сили…

Рей. Чакай, това опасно ли е за теб?

Мери. Рисковано е, да. В моето състояние. Преди много, много години, когато цивилизацията ни съществуваше, за такива съобщения се ползваха огромни предаватели и то свързани в мрежа из цялата планета.

Рей. Не можеш да рискуваш! Първо трябва да оздравееш!

Мери. Не, сега имам шанса! Чакам цял живот! Не се знае още колко ми остава и какво ще се случи с мен в бъдеще…

Урсула. Я стойте малко! Какво говорите все едно ще му дадем да се свърже!

Рей. Защо да не му дадем?

Урсула. Абе Рей, ти чуваш ли се изобщо?! Как така просто ще го оставиш да си ползва лудите психични сили! Откъде знаеш, че ти казва истината! Може да иска да ровичка в мозъците на хората! Кой знае какъв му е планът!

Айзък. Тя е права. Марсианецът говори убедително и звучи невинно, но може просто да ни лъже. Възползва се, че Рей му вярва безрезервно!

Кларк. Никога не можем да сме напълно сигурни! Това е изобщо първият ни контакт с марсианец, не знаем нищо за природата им!

Рей. Аз знам! Цял живот изучавам марсианците и ви казвам – можем да му се доверим! Освен това откакто го намерихме досега се е държал напълно миролюбиво! Не е направил нито едно лошо нещо!

Урсула. Освен нали, че се прави на човек и сглобява тайна машина за психосъобщения!

Стийв. Аз имам въпрос!

Рей. Ох, Стийв, сега нямаме време за теб! Какво има!

Стийв. Слушах внимателно и да видим дали съм разбрал! Това там, което прилича на Мери е всъщност марсианец?

Рей (отегчено). Даа, да, точно така.

Стийв. Значиии… целунах марсианец преди малко?

Рей. Ох, това ни е най-малкият проблем в момента!

Стийв (истерично). О, не знам! На мен ми се струва доста важно! Всичко това ми се стурва много сериозно, а вие седите и само си говорите с това… с това… нещо! И защо, за бога, още никой не е извикал полицията!

Урсула. Аз съм от полицията, Стийв. Забрави ли?

Стийв. Не, искам истинска полиция! Някой, който да арестува извънземното и да го отведе оттук преди да ни е убило!

Рей. Това не е извънземно. Ние сме на неговата планета. Ние сме извънземните в случая.

Стийв (отива към Урсула). Урсула, искам да се обадиш в полицията веднага и да извикаш хора! Няма да седя тук и да чакам да ми изядат мозъка!

Рей. Марсианците не ядат мозъци, Стийв.

Стийв. Ти да мълчиш! Ти си с промит мозък! На бас, че вече са го изяли! Давай, Урсула! Обади се!

Рей. Стийв, просто се успокой и ме изслушай! Не можем да викнем полицията, защото ще стане голям скандал! Този марсианец в момента е тайна! Обществото все още не бива да научава!

Стийв. Не ме интересува какво ще стане! (вади телефона си) Искам този марсианец да бъде отведен далече от мен!

Айзък бавно става прав и се приближава към Стийв, който е с гръб към него.

Урсула (насочва пистолета към него). Стийв, остави телефона веднага! Това е полицейска заповед!

Стийв. Ти си си изгубила ума като другите! (набира телефона) Обаждам се!

Урсула. Стийв, предупреждавам те!

Стийв. Какво, ще ме застреляш ли? Много полицейско, няма що! Ще стреляш по мирен гражданин, който само иска да е в безопасност! Ало, полицията? Да, искам да съобщя…

Айзък прави хватка на Стийв, като го държи да не мърда и му взима телефона.

Стийв. Хей!

Рей. Дай го тук!

Айзък хвърля телефона на Рей и той го хваща.

Айзък (към Урсула). Да го пусна ли тоя?

Урсула. Ох, пусни го, да. Нали му взехме телефона.

Стийв. Вие всички сте идиоти! И какво искате сега? Цяла нощ да си говорите с марсианеца и да го пуснете накрая!

Айзък (към Урсула). Може ли да му прасна един? Да се успокои малко?

Стийв. Спокоен съм! Просто искам да знам какъв ви е планът! Какво смятате да правите!

Рей (обръща се към Мери). Зависи от него. Искаш да ползваш предавателя, нали?

Мери. Да.

Рей. Въпреки, че може би е опасно за теб?

Мери. Това не ме интересува. Аз така или иначе вероятно ще умра скоро. Искам просто да знам има ли други оцелели.

Рей (обръща се към другите). Трябва да му разрешим!

Стийв (нервно обикаля в кръг и мърмори). Лудост! Това е пълна лудост! Не мога да повярвам!

Урсула. Рей, може би марсианецът наистина не е опасен, но няма как да сме сигурни! За мен най-добре ще е да се погрижите за него в лабораторията и когато се уверите, че е безопасен, да му разрешите да прави такива неща.

Рей. Нали ви обясних, че приберат ли го сега, едва ли ще го пуснат повече!

Айзък. А какво смяташ да правиш с него тогава? Да го криеш и да го лекуваш?

Рей. Да… може би нещо такова.

Мери. Моля ви, дайте ми да ползвам радиото! Усещам, че силите ме напускат! Даже и да ме лекувате, знам, че ще умра скоро. Трябва да се свържа с останалите! Трябва да знам, че има надежда за нас, че има и други!

Рей.  Поставете се на негово място! Представете си какво е! Планетата ви да е завладяна от друга раса, да сте тежко болни! И да не знаете има ли изобщо други оцелели хора!

Всички се замислят и се гледат един друг.

Стийв. Мисля, че малко прекаляваш с драматизма, Рей! Не може да знаем как стоят наистина нещата! Говори си каквото искаш – аз нямам вяра на пришълци, които владеят телепатия  и се правят на жена ми! Предлагам да гласуваме! Който е против да му даваме достъп, да вдигне ръка!

Стийв вдига ръка. Другите изглежда се колебаят.

Урсула (вдига ръка). Рей, съжалявам…

Айзък също я вдига. Стийв гледа към Кларк.

Стийв. А ти, старче?

Кларк. Не знам дали знаете, но… синовете ми умряха в миналата война. Повече основание имам да вярвам на марсианеца, отколкото на хората. Той поне не е убил никой от близките ми! Да загубиш децата си е ужасно, но представете си какво е да загубиш цялата си планета… Всичко…

Стийв. Е, хубаво. И без теб пак сме мнозинство! (обръща се към Рей) Трима на двама! Здравият разум победи!

Изведнъж се чува странно пращене от радиото и то се включва. Чуват се последните акорди от песен и след това гласът на водещия.

Водещият. Прекъсваме музикалната програма за извънредни новини. Току-що в официално обявление, излъчено по националната телевизия, премиерът на Обединените Републики Греъм Стоун обяви война на Тихоокенския пакт. По-рано тази нощ по източните граници на Републиките е открит огън и в момента там се водят военни действия. Всички цивилни в близост до границите бяха евакуирани. Останалите граждани са призовани да запазят спокойствие и да следват указанията на местните власти. Премиерът съобщи, че има опасност от размирици и на Марс, така че там също ще бъде обявено военно положение.

Радиото отново започва да пращи и прекъсва.

Урсула. Не мога да повярвам… Ще пренесат войната и тук. Ще замесят и нас!

Айзък. Ние сме само фиктивно независими. Проблемите на Земята рано или късно стигат до нас… (въздъхва) Казаха, че се бият по източната граница, нали? Имам роднини там…

Урсула. Все си мислех, че има шанс да се размине този път. Че може войната да не избухне…

Всички мълчат депресирано.

 Урсула. Е, в такъв случай, щом сме във военно положение така или иначе, един марсиански бунт няма много да промени нещата! Да му дадем да ползва предавателя! Айзък, какво ще кажеш?

Айзък (вдига рамене). Може би хората имат нужда от едно промиване на мозъците…

Стийв (гневно). О, вие сте просто невъзможни! Войната няма общо с това тук!

Кларк. Ти участва ли в миналата война, Стийв? На фронта?

Стийв (неловко). Не, на фронта не. Аз изпълнявах много важна административна работа тогава!

Кларк. Значи изобщо не знаеш за какво става дума! Войната има общо с всичко и променя всичко!

Урсула. Марсианеца! Хайде, свързвай се с твойте хора, докато все още сме в шок! Като се окопитим, може и да си сменим мнението…

Рей. След това ще дойдеш с мен и ще те скрия някъде!

Мери. Благодаря ви.

Мери става и отива до радиото. Слага дланта си на него и затваря очи. Радиото започва леко да се тресе. Светлините в стаята започват да мигат.Чуват се странни звуци от радиото.

Стийв. Дано да сте доволни!

Урсула. Доообре, вече не ми се струва като толкова добра идея…

Една от крушките се пръсва и изгасва. Всички изпищяват уплашено.Урсула хваща Айзък за ръката.

Стийв. Ако умрем сега, искам да знаете, че ви мразя всички и смятам, че сте пълни идиоти!

Айзък. Е, ако ще се мре така или иначе… (целува Урсула)

Урсула (целува го за няколко секунди, после му удря шамар) Ей!! Разкарай се!

Още една крушка се пръсва.Останалите мигат неконтролируемо.От радиото започва да излиза пушек и се чува усилващ се бучащ звук.

Кларк. Трябва да направим нещо! Радиото ще гръмне!

Стийв (крещи и се мята зад една маса). Всички да залегнат!

Рей се хвърля върху Мери и я отлепя от радито. Двамата се свличат на пода и светлините за момент напълно изгасват.След това изведнъж светват. Извънземното лежи със затворени очи, подпряно на радиото.

Рей (тресе раменете му). Хей! Добре ли си? Чуваш ли ме!

Стийв (показва се иззад масата). Живи ли сме? Какво стана?

Айзък отива да погледне радиото, а Урсула кляка до Рей.

Урсула. Боже, мъртъв ли е?

Рей. Мисля, че само е зашеметен…

Мери изведнъж започва да хлипа.

Мери (през плач). Това е невъзможно… Бях сигурен… бях сигурен!

Рей. Какво стана? Успя ли да се свържеш?

Мери продължава да плаче и се захлупва на коленете си.

Стийв (отива към тях). Сега вече наистина викам полицията! (вижда, че Мери плаче и се сепва) О, боже… Ама… Защо плаче? Какво..?

Стийв също прикляка до Мери. Тя плаче още по-силно.

Стийв (внимателно протяга ръка и я хваща за рамото). Хей, недей да плачеш… Всичко е наред… (към Рей, който го гледа удивено) Имам слабост към плачещи жени!

Мери. Нищо не е наред! Нищо!

Урсула. Виж! Трябва да се стегнеш и да ни кажеш какво стана!

Мери (гледа ги отчаяно и говори тихо). Няма никой друг… Закъснях! Всички са умрели… Аз съм последният марсианец!

Рей (също я хваща за рамото). Толкова съжалявам…

Мери (клати глава). Не ме съжалявайте… Не го заслужавам.

Урсула. Естествено, че го заслужаваш! Това е ужасно…

Мери. Не, вие не разбирате…

Урсула. Мисля, че ти дължим извинение. За това, че не ти вярвахме и… за всичко останало. Хората са виновни за тази трагедия. Независимо дали сме го направили нарочно или без да искаме…

Мери. Слушайте! Аз не бях напълно честен с вас… Излъгах ви.

Рей. Как така?

Мери. Исках да се свържа с останалите и да им кажа за откритията си…

Стийв. Какви открития?

Мери (кашля). Рей, толкова съжалявам! Ти цениш високо марсианската цивилизация, но се боя, че изобщо не разбираш как точно е функционирала… Има неща, които не знаеш.

Рей. Какви неща? Кажи ми!

Мери. Ние наистина нямахме никакви войни, никакво насилие, както си прочел в книгите. Но там не пише как постигахме този вечен мир! Много преди, в миналото, ние бяхме точно като вас. Себични, подвластни на емоциите и импулсите си! Но великите умове на нашата цивилизация се събраха и откриха начин да контролираме това.

Големите предаватели, които Айзък спомена… Правителството ги използваше да контролира умовете ни. Всички лоши марсианци бяха пренастройвани, всички мисли, които заплашваха мира, бяха изтривани…

Рей. Било е дистопия! Нямали сте свободна воля!

Мери. Рей, пълно щастие не може да се постигне, ако си напълно свободен… Нашите велики умове разбраха това! Само вижте вашата цивилизация! До какво води пълната свобода! Хора с лоши намерения и себични цели взимат властта и всички страдат заради тях! Обикновените хора вярват на лъжите им и се избиват един друг! В нашето общество не беше така! Най-просветените и разумните управляваха и се грижеха всички да живеят добре!

Рей. Не! Това не е правилно! Не можеш да отнемаш правото на личен избор на хората и просто да им насаждаш убеждения!

Мери. Напротив. Това е единственият начин да имаш стабилно общество, в което всички са щастливи. Индивидите обикновено правят грешни избори, лутат се цял живот и търсят истината… В нашата система нямаше опасност да се изгубиш. Всичко се слагаше наготово в мозъка ти, всички философски прозрения за живота, всички морални и етични принципи, които трябва да се спазват. Беше идеално. И тази система щеше да съществува вечно, ако вие не се бяхте появили! След втората човешка експедиция започна епидемията, за няколко години почти всички умряха, правителството падна… Но имаше и оцелели. Бяхме готови да изградим наново обществото ни, но точно тогава вие се върнахте. И този път започнахте да се заселвате. Шепата останали марсианци се изпокрихме от страх… Не бяхме достатъчно силни да направим каквото и да е… Обаче аз бях сигурен, че има начин!

Урсула. Начин да си върнете властта? Значи наистина сте готвили бунт!

Мери. Естествено! Та това е нашата планета! Вие нямате никакво право да сте тук! (кашля силно) Аз дълго време правих проучвания как да се справим с вас и преди няколко дни най-накрая постигнах успех. Исках да се свържа с останалите и да им кажа…

Стийв (ядосано). Ето! Ето! Казах ви! Не можеш да имаш вяра на разни извънземни! Сега ще ни изтребят всички!

Рей. Ние и без тяхна помощ се изтребваме сами…

Урсула (към Мери). И какво точно си проучвал? Какъв начин откри?

Мери. Открих как да настроим огромните предаватели на вашата мозъчна честота…

Рей. Значи… смятате да ни промиете мозъците?

Мери. Да…

Стийв. О, виж ти, виж ти! Стийв се оказа прав!! Нещо да ми кажете?!

Мери. Всичко щеше да е наред… Щяхме да издигнем вашата недоразвита варварска цивилизация до нашето ниво на прозрение. Щяхме да ви облагородим! И тогава щяхте доброволно да се върнете на вашата Земя и да започнете да живеете като нас. Мирно и щастливо. Ах, всичко щеше наистина да е наред… Но аз закъснях. Твърде много време ми отне да направя откритието…

Рей. Всички останали марсианци са умрели?

Мери. Имаше още към петдесетина може би… Уж бяхме намерили как да се лекуваме, но явно болестта е по-силна… (кашля) Това е краят.

Стийв. Така ви се пада! Искали сте да ни зомбирате! Да ни направите някакви покорни олигофрени, всички еднакви, с мозъци, които правителството управлява!

Рей. Стийв, не е ли това, което прави и нашето правителство? Или смяташ, че цялата пропаганда и облъчване от медиите на Земята не е промиване на мозъци? На Марс поне са го използвали за добро…

Стийв. О, да бе! Ти пък все едно си бил там, че да знаеш какво е било! Изобщо не ща и да слушам! В нашето общество поне имаме свободата да мислим различно и да не вярваме какво ни лъжат управляващите!

Рей. И да не им вярваме, какво от това? Войните стават така или иначе…

Стийв. Значи смяташ, че на Марс е било по-добре? Казват ти „Ето това е щастието и ето така ще живееш” и ако имаш някаква различна идея за нещо, просто ти я изтриват от мозъка! Чудесно направо!

Рей. Нищо не смятам, Стийв! Не мога да кажа нищо за тяхната система, защото не съм бил в нея и не съм видял с очите си как работи. Но едно знам със сигурност – имала е своите добри страни! Те поне не са се самоунищожавали като нас!

Стийв (клати глава). За мен това не е правилно! Ако нямаш свобода на мисълта и действията, собственият ти живот не ти принадлежи… За какво ти е да го живееш тогава?

Мери започва да кашля много силно и се превива от болка.

Рей. Трябва ти лекарска помощ! Ще доведа доктор Грейс, той ми е приятел!

Мери. Не, Рей. Вече е твърде късно… Усещам, че умирам.

Рей. Не говори така, ще успеем да те спасим! Сега ще му се обадя, не се притеснявай! (вади си телефона, за да му звънне)

Мери (хваща ръката му). Рей, с моята цивилизация е свъшено. Но за вашата още има надежда! Позволи ми да ти предам моите знания! Да ти предам марсианския начин на мислене!

Урсула. А, значи като не можеш на всички хора, поне на Рей да промиеш мозъка! Рей, не го прави!

Мери. Няма да докосвам нищо от неговия ум! Само ще добавя и моите знания! Ще му дам една друга перспектива, от която може да гледа. Знания и прозрения, които са отнели на нашата цивилизация хиляди години! Те просто ще са в ума му. Рей може да прави с тях каквото поиска.

Стийв. А, да бе, разправяй ги тия на баба ми! Планът ти с радиото се провали и сега просто искаш някой да продължи делото ти! Рей, изрично ти забранявам да правиш каквото и да е!

Мери. Ако умра сега, всичкото ни знание ще се изгуби. Моля ви, искам да остане нещо от нас! Пясъците вече са покрили градовете ни, хората са разглобили машините ни… Все едно никога не сме съществували! Искам да остане някаква следа, макар и само в ума на един човек…

Рей. Кълнеш ли се, че моето съзнание ще остане незасегнато?

Мери. Кълна се! Вашите идеи за свобода и справедливост, изобщо представата ви за това как трябва да бъде устроен света – ще продължиш да ги имаш! Но ще имаш достъп и до марсианските.

Рей (за миг мълчи). Добре. Давай.

Урсула. Рей, стига! Не можеш!

Рей. Напротив, мога! Цял живот съм мечтал да разбера тяхната цивилизация, да знам тайните й! Не можете да ме спрете. Имам правото да разполагам с ума си както сметна за добре!

Стийв. Не и ако застрашаваш живота на другите хора!

Айзък. Не го прави, човече. Марсианецът вече ни излъга веднъж! И откъде можем да сме сигурни, че това не влиза в плана му? Може би всъщност се е свързал с други марсианци, нищо не знаем!

Рей. Да, нищо не знаем. Не знам колко хора ще умрат във войната, която започна. Не знам дали ще остане нещо от Земята след нея. Също така не знаем колко още остава на всеки един от нас да живее. Може би утре ще пуснат бомба в нашият град и всички ще умрем. А колко време остава на човечеството, преди да се затрием от глупост? И това не знаем.

Всички мълчат.

Стийв. О, майната му на всичко. Правете каквото искате! Това е най-шантавата вечер в живота ми…

Мери (много немощно). Ела тук, Рей. Челото ти…

Рей се навежда съвсем близо до Мери. Тя допира с два пръста челото му и затваря очи. Всички ги гледат като хипнотизирани.

Мери. Ти си мъдър и добър човек, Рей. Знам, че ще ползваш знанието ни за добро… Опитай се да го осмислиш от вашата човешка гледна точка… Може би… Ще успееш да откриеш нещо, което расите по отделно не могат…

Мери отлепя пръстите си от челото му. Рей рязко си поема въздух и отваря очи, сякаш се буди от сън. Мери му се усмихва и главата й клюмва. Последният марсианец умира. Всички седят безмълвно.

Рей (проверява пулса му). Мъртъв е…

Урсула. Рей… Добре ли си?

Стийв. Случайно да изпитваш силно желание да промиваш мозъци?

Айзък. Ъм, хора… По магистралата приближава някаква колона от черни коли. Това май са твоите хора, Рей.

Рей. Не трябва да намират тялото. Ще го взема с мен и ще го погреба по марсианските обичаи…

Урсула. Рей, чакай! Ти къде смяташ да отидеш? Какво ще правиш?

Рей. Не знам… Ще отида някъде, където няма никой. И ще мисля…

Кларк. За това, което научи от марсианеца?

Стийв. И да го мислиш, какво!? Тях вече ги няма…

Рей. Да, но нас все още ни има! (хваща се леко за главата) В момента всичко ми е каша… Толкова много неща… Обаче усещам, че ако се съсредоточа, може би наистина ще открия нещо напълно ново. Това, за което марсианецът говореше. Някаква симбиоза между нашите и техните идеи, убеждения… Система,  в която има мир, но свободата на индивидите не е отнета…

Айзък (гледа през прозореца). Тези вече приближават…

Рей. Айзък, трябва да ми дадеш твоята кола. Моята ще бъде разпозната много лесно. Освен това съм напълно сигурен, че има проследяващ чип някъде в нея…

Айзък. Оо, не! Не може ли нечия друга? Кабриолетът ми е съвсем нов!

Урсула. Дай му я, Айзък! И без това е крадена най-вероятно…

Айзък. Ох… добре. (подава му ключовете)

Рей. Благодаря ти.

Урсула. Значи просто ще изчезнеш? Ами целят ти живот тук… ами Мери? Не можеш да я оставиш на този идиот!

Стийв. Хей!!

Рей. Аз не я заслужавам. Дойдох тази вечер, за да й кажа какво чувствам, но сега осъзнавам колко себично е това… Стийв беше тук до нея всички години, докато аз бях зает с изследванията си. Той е този, който действително се е грижил за нея. (вдига очи към Стийв) И винаги ще се грижи… Нали, Стийв? Обещай ми!

Стийв. Обичам Мери с цялото си сърце. Бих дал живота си за нея.

Айзък. Рей, всеки момент ще са тук! Тръгвай веднага!

Рей вдига марсианеца и тръгва към задната врата.

Урсула. Рей… Късмет!

Кларк. В теб е надеждата ни, момче!

Рей. Сбогом! Благодаря ви за всичко! (пауза) Ако успея, ще се срещнем пак в един по-различен и по-добър свят…

Рей излиза, носейки Мери. Всички гледат след него. Изведнъж радиото започва да пращи и се включва. Чува се песен. Сякаш това ги събужда от унеса. Стийв вади телефона си и се обажда. Урсула сяда до Айзък. Тя покрива лицето си с шепи и той я прегръща през рамото.

Стийв. Ало, Мери. Здравей, скъпа… (отива в дъното на стаята и не се чува какво й казва)

Кларк си сипва алкохол от едно шише. В закусвалнята нахлуват учени и агенти, вдига се голяма глъчка.

Кларк (въздъхва дълбоко). Още една кротка вечер на Марс… (изпива чашата си на екс)

(Край)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s