Плуващият Ойран

44452969_314298496035644_1934282897355702272_n

– Господин Ойран, къде искате да отидем? – попита го момичето.
Той ѝ хвърли един бърз поглед. Роклята, която носеше беше абсурдно детинска – цялата в къдрички и панделки. Това беше женската мода в Япония, почти всички се обличаха така.
– Няма значение. – махна с ръка той, но изведнъж се сети, че имаше огромно значение и бързо добави – Някъде с алкохол. Ако знаеш някой бар наблизо?
Тя само кимна и безмълвно го поведе напред.
Беше пролетна вечер, но това трудно се разбираше в сърцето на Токио. Тук като че ли сезоните се губеха из лабиринтите от небостъргачи, оплитаха се в сноповете електрически жици и в края на краищата лягаха напълно победени в безкрайно дългите канавки. Винаги духаше вятър и бе влажно, което правеше времето пронизващо студено и разтопяващо топло в зависимост от това дали седиш на слънце или не. Continue reading

Това не е разказ :Д

hlebcheСкъпи четящи, кратко обяснение/обявление! Понеже както виждате напоследък доста рядко качвам неща, това не е просто така от мързел и гадория, а защото пиша сериозно роман (доколкото изобщо писателството е сериозно нещо). Това е историята за Алистър Крейн, от която има качени няколко глави тук на блога.

Романът вече навлиза в критическата си фаза, демек върви към завършване. Обявителната част от този пост – няма да качвам романа тук. Ще ми се да го издам, понеже вложих много труд и чай в него, та отново ще врънкам разни издателства. Отсега ви се извинявам, че няма да можете да го прочетете веднага!

От позитивната страна на нещата – доколкото виждам, Алистър не е толкова популярен, колкото историите за Силварион да речем, така че съм сигурна, че ще го преглътнете! 😉 Точно затова ще гледам да довърша историята за Силварион, която съм започнала (“Тихите води”), така че очаквайте това!

Толкова от мен!

Поздрав най-сърдечен, ваш приятел вечен!

Огледалният град

riba

Найда дойде в съзнание и първото нещо, което усети, беше ръчичката на Росен, вкопчена в нейната. Той явно се бе събудил пръв.
– Моите извинения, мястото наистина изглежда негостоприемно! Но съм сигурен, че с времето ще свикнете и даже ще откриете известен чар в него!
Още й се виеше свят, но когато чу гласа на Алистър Крейн, Найда веднага се окопити. Росен й помогна да се изправи.
– Роси, удари ли се някъде? Нещо боли ли те? – притеснено го попита тя.
Детето само поклати глава. Очите му бяха малко навлажнени, но изглежда успяваше да запази самообладание. До него послушно бе седнало кучето Мацо, което май не бе забелязало преминаването през световете. За сметка на това беше забелязало чайката на парапета до тях и я следеше с нескрит интерес. Птицата беше зеленикавочерна и имаше зъби. Continue reading

Добре дошли в Анрав

vblll7

Морският град с удоволствие се припичаше на слънце и слушаше как вълните кротко се плискат. Циганското лято тази година беше особено дълго и всички жители на града с благодарност му се радваха. Кафенетата се пръскаха по шевовете от хора, плажът бе пълен със семейства, излезли на разходка или пикник, а морската градина се огласяваше от звънливи смехове и щастливи въздишки.
Найда държеше малкия Росен за ръка и двамата бавно вървяха по алеята покрай плажа. Момченцето ентусиазирано разказваше как бе минал деня в училище и Найда се опитваше да го слуша, но странно защо мислите й все се отнасяха другаде. Continue reading

Още тази нощ

deedf9eb2d7d2b874a233ce6ac269fa255

Кактусът мълчеше. Силварион за сметка на това издаваше разнообразни гневни пуфтящи звуци.
– Сигурен ли си, че е говорил изобщо? – усъмнено попита Иван – Тоя гараж ми се струва доста задушен и пълен с какви ли не подозрителни изпарения… Най-вероятно си се надишал с нещо и…
– Говори, естествено, чумата да го тръшне! – избълва магьосника, хвана саксията и взе да я друса.
– Значи това е някакъв… пророчески кактус? Нещо като оня храст от Библията, дето говори с Моисей? – Иван изобщо не звучеше убеден – А тези другите цветя нали и те говорят? Защо не казват нищо?
На Силварион изглежда това му даде някаква идея, защото остави кактуса и се обърна към останалите саксии.
– Ей, вие! Какво му става на кактуса? Как да го накараме да говори?
Но всички растения бяха потънали в мълчание.
– Може да спят? – обади се Флами.
– Майка ти спи… – измърмори една теменужка. Continue reading

Дайте мнение, спасете автор от душевно терзание

Остават само още няколко глави от “Едно далечно лято” и вече ми е крайно време да се замисля коя ще е следващата дълга история, която да напиша и публикувам тук. Пробвах да избера някоя, но понеже всички са ми еднакво интересни, е просто НЕВЪЗМОЖНО. Така че вместо да будувам по нощите чудейки се, реших направо да попитам вас (които и да сте вие XD).

Та коя от следните вече започнати истории ви се нрави най-много? Коя ви влезе под кожата и ви легна на сърчицето? Или поне ако не друго – коя ви се струва по-малко ужасна от останалите? 😀

Първият от много скапани следобеди

Паралелно

Човек в пейзажа

Мистър Хелинг и синьото палто на времето

За чистачките и Вселената

История с умирачка

Облаци на хоризонта

Университетска аномалия

Много ще се радвам да разбера мнението ви!

(Иначе казано – спасете ме от този невъзможен избор, спасете мееее…)