Бермудският парти триъгълник

e30290774398dd920a96345a443cdfa0%d1%8f%d1%8f%d1%8f

Моти хлъцна щастливо.
– Може би ще стана парти човек! След тая вечер наистина го обмислям! Бива си ме, признай! Направо ги сразих на денсинга тия дърва!
Аз внимателно хванах пияния си приятел, който опасно започваше да залита към канавката.
– Трябва по-често да ме взимаш с теб като излизаш! – продължи щастливо да бърбори той, като изобщо не забелязваше как се клатушка като махало – Не знам защо досега не съм идвал! Мислех, че по тия партита не е забавно! А всички бяха толкова мили! И интересни!
– Това е защото си пиян, Моти… – промърморих. Continue reading

Кутия неопределеност

7359d0668edd0b938b9d2a213ed8b090bbbb
… Съжалявам. При творчески кризи винаги пиша за бекон -.-

– …и в края на краищата прасковеното е просто най-практичният избор! Разбираш ли?
– Мхм…
– Защото иначе нищо няма да си отива! Фотьойлите, които съм харесала, са каки, а пък масичката е дъбова! Ти ги видя онзи ден! Няма с какъв друг цвят всичко да се връзва!
– Мда, наистина…
Погледнах изнервено към брат си. Той изобщо не забеляза изпепеляващия ми поглед и продължи да си зяпа в телефона. Играеше някаква тъпа игричка, с която ловеше някакви неща (магически животни или извънземни, или нещо такова) и ме бе зарязал аз да поддържам приятен светски разговор с жена му. Не че имам против светските разговори или пък Анита (пази Боже, милото момиче беше много свестно, даже чудесни кюфтета правеше), но от три часа слушах за табуретки, перденца, тапицерии, вазички, възглавнички и вече ми се привиждаха летящи холни гарнитури с цвят каки. Continue reading

Огледалният град

riba

Найда дойде в съзнание и първото нещо, което усети, беше ръчичката на Росен, вкопчена в нейната. Той явно се бе събудил пръв.
– Моите извинения, мястото наистина изглежда негостоприемно! Но съм сигурен, че с времето ще свикнете и даже ще откриете известен чар в него!
Още й се виеше свят, но когато чу гласа на Алистър Крейн, Найда веднага се окопити. Росен й помогна да се изправи.
– Роси, удари ли се някъде? Нещо боли ли те? – притеснено го попита тя.
Детето само поклати глава. Очите му бяха малко навлажнени, но изглежда успяваше да запази самообладание. До него послушно бе седнало кучето Мацо, което май не бе забелязало преминаването през световете. За сметка на това беше забелязало чайката на парапета до тях и я следеше с нескрит интерес. Птицата беше зеленикавочерна и имаше зъби. Continue reading

Добре дошли в Анрав

vblll7

Морският град с удоволствие се припичаше на слънце и слушаше как вълните кротко се плискат. Циганското лято тази година беше особено дълго и всички жители на града с благодарност му се радваха. Кафенетата се пръскаха по шевовете от хора, плажът бе пълен със семейства, излезли на разходка или пикник, а морската градина се огласяваше от звънливи смехове и щастливи въздишки.
Найда държеше малкия Росен за ръка и двамата бавно вървяха по алеята покрай плажа. Момченцето ентусиазирано разказваше как бе минал деня в училище и Найда се опитваше да го слуша, но странно защо мислите й все се отнасяха другаде. Continue reading

Още тази нощ

deedf9eb2d7d2b874a233ce6ac269fa255

Кактусът мълчеше. Силварион за сметка на това издаваше разнообразни гневни пуфтящи звуци.
– Сигурен ли си, че е говорил изобщо? – усъмнено попита Иван – Тоя гараж ми се струва доста задушен и пълен с какви ли не подозрителни изпарения… Най-вероятно си се надишал с нещо и…
– Говори, естествено, чумата да го тръшне! – избълва магьосника, хвана саксията и взе да я друса.
– Значи това е някакъв… пророчески кактус? Нещо като оня храст от Библията, дето говори с Моисей? – Иван изобщо не звучеше убеден – А тези другите цветя нали и те говорят? Защо не казват нищо?
На Силварион изглежда това му даде някаква идея, защото остави кактуса и се обърна към останалите саксии.
– Ей, вие! Какво му става на кактуса? Как да го накараме да говори?
Но всички растения бяха потънали в мълчание.
– Може да спят? – обади се Флами.
– Майка ти спи… – измърмори една теменужка. Continue reading

Кексът чудо

iitlefffd
Не, че ви предупреждавам, но… предупреждавам ви 😀

Силварион обожаваше Коледа. Но не защото си падаше по шарени и истерично блестящи украси или защото обичаше да получава подаръци. Коледа беше любимият му празник, защото както гласи най-известната фраза за този сезон – тогава стават чудеса. По-скоро ставаха спонтанни освобождавания на остатъчна магия, натрупвана през цялата година, но все тая. Да не навлизаме в подробности. Силварион през дългогодишната си практика бе забелязал, че тези изблици на произволна магия в повечето случаи водят до крайно комични резултати, затова всяка година не пропускаше да отиде на някое коледно събитие и да се позабавлява. Нищо не те настройва по-празнично, от злорадството и подигравките над чуждите проблеми, нали така? Continue reading

Дайте мнение, спасете автор от душевно терзание

Остават само още няколко глави от “Едно далечно лято” и вече ми е крайно време да се замисля коя ще е следващата дълга история, която да напиша и публикувам тук. Пробвах да избера някоя, но понеже всички са ми еднакво интересни, е просто НЕВЪЗМОЖНО. Така че вместо да будувам по нощите чудейки се, реших направо да попитам вас (които и да сте вие XD).

Та коя от следните вече започнати истории ви се нрави най-много? Коя ви влезе под кожата и ви легна на сърчицето? Или поне ако не друго – коя ви се струва по-малко ужасна от останалите? 😀

Първият от много скапани следобеди

Паралелно

Човек в пейзажа

Мистър Хелинг и синьото палто на времето

За чистачките и Вселената

История с умирачка

Облаци на хоризонта

Университетска аномалия

Много ще се радвам да разбера мнението ви!

(Иначе казано – спасете ме от този невъзможен избор, спасете мееее…)