Тихите води

f2c81f6bf50a800209e9e8efb232a7f966
Добри новини, това ще е в няколко глави! :Д Осени ме вдъхновението at last!

Розовият паяк скочи на дивана и каза весело:
– Ей, дай дистанционното! Моето шоу почва по Втора!
Силварион едва сподави хлъцването си. Още не можеше да свикне с новия си любимец и май не се очертаваше да свикне в близкото хилядолетие. Освен розовия му цвят, нищо в паяка не бе очарователно. Характерът му беше нещо средно между обсесивна приятелка и мързелив 40-годишен ерген. Ако Силварион знаеше, че ще го натресат на него, щеше да го набута обратно в портала веднага, без да се церемони. Но Захарина чак на края на деня съвсем небрежно беше казала: „О, аз, за жалост, не мога да го взема у нас! Хазяинът ми не дава даже хамстер да си гледам! Ще трябва да го вземеш ти, Рони! Малко компания добре ще ти се отрази!”.
Паякът започна да пее песничката от шоуто. Добре, че някой звънна на вратата, защото магьосникът опасно се приближаваше до точката си на кипене. Той отиде да отвори, като се молеше да е някой масов убиец. Continue reading

Повече от сив

2dab9a16af24109ss5f7f9ff1415ad7844
Добре че имаше буря снощи, та да ми дойде малко вдъхновение! 😀

Баба Латинка седеше на пейката пред малката си къщичка и посръбваше билков чай. Къщичката й също бе поседнала внимателно, свила пилешките си крака отдолу. Двете си почиваха в тишината на есенния късен следобед и всяка от тях бе потънала в мисли. Латинка лениво гледаше сивите облаци, надвиснали над нея, и се чудеше какво ги бе докарало. Всъщност цветът им беше повече от сив – като че ли в гълбините им се криеше нещо много по-тъмно… Времето трябваше да е слънчево цялата седмица, и тя недоумяваше отъкде се бе взела тази буреносна атмосфера. Хммм, ти да видиш… А и еднорозите преди малко. Когато бе отишла да ги нахрани бяха много нервни – риеха с копито и в края на краищата отказаха да ядат.
– Нещо май смущава нашето спокойно местенце… Нещо се просмуква под листата, тихо стъпва по горските пътеки и чупи сухите клони… Нещо, което си търси белята… Continue reading

Дяволът, Луната и Кулата (4)

66041961c92196aa6ba4a5;;;91c4176b6a

Григор се насили да чуе какво му говори Ирена.
– …затова наистина по-добре си записвай! Иначе може да започне да ти задава въпроси!
Даже не беше усетил кога лекцията беше започнала. Доцентът се суетеше около дъската и изписваше някакви невъобразимо дълги формули.
– Да, хубаво… – промърмори Григор в отговор и лениво започна да преписва върху листа, който бившта му беше дала.
Не разбираше нищичко от написаното на дъската, макар че някои символи му се струваха бегло познати. Преподавателят говореше много нахъсано и ясно, но въпреки това на Григор взе да му се доспива. Зазяпа се през прозореца. Някакво пликче прехвърча понесено от вятъра. „Като малко духче…” помисли си момчето и веднага след това сърцето му се сви. Беше ударил Анастас. Continue reading

Дяволът, Луната и Кулата (3)

55865e6b3b5c5a25e1c0d0624jjd55fdb9

– Григоре, събуди се! Телефонът ти звъни! – сънено измрънка Анастас – Григоре бе!
Но приятелят му само се обърна на другата страна и не даде никакви признаци на събуждане. Двамата се намираха в хола на Григор. Предния ден след като си тръгнаха от университета бяха решили да разберат какво значи пророчеството и четоха книги за таро до сто часа по нощите. Григор изпада в трансове докато не му изтръпна главата, но не успяха да научат нищо. В края на краищата бяха заспали някъде по изгрев слънце само за да ги събуди пронизително звънящия телефон на Григор. Поне Анастас се събуди – състудентът му спеше блажено на килима сред дебелите прашлясали томове литература. Призракът се надигна от дивана и разтърка очи. Погледна часовника – седем сутринта. Кой за бога звънеше на Григор в седем сутринта! И то три пъти подред на пожар! Призракът се протегна и докопа телефона. Присви очи срещу блестящия дисплей. „Три пропуснати повиквания от Ирена”.
– Григоре, бившата ти звъни. Continue reading

Дяволът, Луната и Кулата (2)

b424e5b0a5b7e50f88bfd3kkkc10791c8be

Момчетата задъхнано изкачваха стълбите към кабинет 666.
– Дали изобщо ще е там? – притеснено каза Григор.
– Сигурно. Дъртакът практически спи в тоя университет…
Стълбите свършиха и те тръгнаха по един дълъг коридор.
– Ама защо му е да седи тук? Какво толкова прави?
– Григоре, де да знам! Сигурно сваля разни нафталинени професорки или нещо…
Момчетата се засмяха. Вече бяха стигнали и Анастас се протегна да отвори вратата, но ръката му замръзна на бравата.
– Чуваш ли това? – каза той тихо.
– Кое? Какво?
– Някой се кикоти вътре. Continue reading

Дяволът, Луната и Кулата

tumblr_nfax81gkkgJM1svrh8zo4_540
Тази история ще е в няколко части, но няма да е цял роман. Още три-четири глави максимум. Ако съдбата е рекла, ще ги пускам всяка седмица (^ᴗ^)

– А това тук какво е? – Григор посочи една къща с кокалести ръце и пилешки крака.
Анастас вдигна рамене.
– Убий ме, не знам. Я дай да погледна в учебника.
Двамата начинаещи парапсихолози лежаха в зелената новопоникнала трева, а навсякъде около тях имаше разхвърляни книги, листа с драскулки и изписани тетрадки. Григор се изтърколи по гръб и се прозина.
– При Омайников материала е много труден, но поне го схващам! При Тъмновска каквото и да правя все ми е мъгла… Тая Мозъчна инвазия ми бърка в здравето, казвам ти.
Анастас бе забучил нос в една огромна оръфана книга с червен отпечатък от ръка на корицата.
– Не ми говори… – изсумтя той – Това домашно ме кара да съжалявам, че съм мъртъв. Ако бях жив, можех да се самоубия поне… Continue reading