Едно далечно лято (13)

b69e1fe839d81fbd0cb857jjd15208fe33

Епилог за утешение

Сигурно се чудите какво е станало със Сън и Ем, и всички останали същества. Хич не знам, да ви кажа. Но за утешение може да прочетете за интересната среща между Ермена Малярова и Създан Нотев. Много симпатични хорица, но най-обикновени. Нищо вълнуващо или магическо около тях. Такова е положението. Continue reading

Едно далечно лято (12)

tumblr_mw2dddds6cDilB1somi9bo1_540

Единственото лято

Много е важно какво е първото нещо, което ще видите след като дойдете в съзнание. Защото и без това сте уплашени и дезориентирани, та огромни зъби и зловещи червени очи хич не ви помагат. Изписках и бързо седнах. Над мен се бяха надвесили Гриз, Рори и онова чудовище дето мязаше на деформирана сврака. Забелязах и Хенри на рамото на Гриз.
– Казах ти да си ходиш! Мри сега с нас! – ядно ми изръмжа огромното йети.
– Припадна докато бяхме в небето – заобяснява ми Хенри – Но Франсис успя да те хване докато падаше!
Изгледах топло голямото пиле.
– Благодаря!
То махна с ръка.
– Нищо работа. Щеше да е много неприятно да се разпльокаш наоколо.
Земята под нас се разтресе отново.
– Къде е Сън? – започнах да се паникьосвам – Колко е часа? Continue reading

Едно далечно лято (11)

8fb1ce8b760f3axxd7adddd787e56706275bd

последното посещение

Няколко дни подред не можах да сънувам Сън. Даже не можех да се добера до безкрайната тъмнина. Сякаш връзката с онзи свят беше отслабнала и останалите ми сънища запълваха цялото време докато спях.
Едва след пет дни най-накрая мернах голямото чернило. Сънувах как скачах на една огромна спалня и ми беше ужасно весело. По едно време обаче се изтърколих от леглото. Тогава видях колко тъмно беше под него и лепкавият мрак сякаш изтичаше изотдолу. Пропълзях под леглото и потънах в голямото нищо. Лутах се сума ти време из него, но дупката я нямаше и нямаше. Бях на ръба да се откажа, когато най-накрая се появи пред мен. Беше с големината на кръг, направен от ръцете ми. Едвам успях да се промуша вътре. Времето изтичаше и аз се зачудих дали това не е последния ми път тук. Continue reading

Едно далечно лято (10)

tumblr_mlfhuk2OjjZb1r3pp0ho1_500

ключът

На другия ден си легнах рано-рано, защото нещо главата ме болеше. И отново познатата история. Тъмно, и в тъмното светла дупка. Вече беше голяма само метър на метър измерена на око. Действително се смаляваше и то все по-бързо. Изведнъж осъзнах, че това май беше проблем. Не бях съвсем сигурна, но ако процепът се затвореше, може би нямаше да мога да ходя повече при Сън…
Когато се приземих долу, той точно излизаше от входната врата.
– Видях те от прозореца. – каза задъхано.
Беше още по пижама, а косата му беше по-рошава от обикновено. Което значи ужасяващо рошава.
– Да не си се бил с диви животни? – подхвърлих шеговито, но на него явно не му беше до такива неща сега.
– Идвай бързо горе! Хванах онова пиле току-що! Continue reading

Едно далечно лято (9)

tumblr_mssqxzgbsz1so3m12o1_500

животински истории

Следващите два дни бях на гости на роднини и не си спах в собственото легло, което малко ми набърка съня, защото пружините ме ръчкаха в ребрата, а възглавницата беше много твърда. Затова бях безкрайно благодарна и щастлива, когато на третия ден се мушнах сред познатите ми завивки и положих морната си китарка на меката възглавница.
Сънищата ми както винаги бяха пълни глупости – първо черпех някакви мечки с торта, а после летях с космически кораб направен от банани. Но както въртях банановото кормило, изведнъж се сетих за Сън. Горкият, колко време ли беше седял сам! В отговор на желанието ми космическият кораб се пръсна на парчета и аз останах да се рея в студения тъмен космос. Continue reading

Едно далечно лято (8)

3dc6ac7eb66daa5d8d2akkk0d4011425643

отвъд морето

О, прекрасни облачни дни! За пръв път от много време въздухът не ми изгаряше дробовете всеки път като си поемех дъх и лятото ми стана една идея по-хубаво. Благодарение на прохладата на следващия ден след като заваля можах да свърша малко работа и да изляза навън, така че вечерта бях прилично уморена. Окачих си новите вятърни камбанки на прозореца и когато си легнах, тихото им подрънкване ме унесе бързо.
Приятната чернота ме обгърна и потънах в морето на дълбокия сън. Кой знае колко време съм спала така, когато отново видях ярката пукнатина. Continue reading

Едно далечно лято (7)

3f06437373d1027e42b75c33cb4f1bb4

мирис на дъжд

Следващите няколко дни спах много лошо и имах ужасни кошмари. Жегата вече беше станала непоносима и вечер просто се задушавах в сухия въздух. С часове седях с отворени очи в тъмното, слушах щурците и се молех най-накрая да завали… Исках лятна буря с плющящ дъжд и големи змиевидни светкавици, която да прочисти въздуха и да ме освободи от каквото ме душеше в гърдите. Вече сигурно бях изброила милиони овце, когато сънят успя да ме обори. С благодарност потънах в безкрайната тъмнина. Исках просто да седя там, където няма нищо и никой, докато света не свърши… Continue reading