Марсианецът – Част 2

 

08cb95992532ce04692c5ebd8cb643bafffff

Втора песен от радиото 🎶

Рей въздъхва и също се присъединява. Подава ръка на Мери, тя я поема и двамата започват да танцуват заедно.

Кларк (гледа двойката). Я да им покажем на тези двамата! (подава ръка на Урсула).

Всички танцуват и се веселят. През това време Айзък натиска звънеца си няколко пъти, но те не го чуват. Става и отива до тях, но пак не му обръщат внимание. Изведнъж радиото започва да пращи и спира. Continue reading

Марсианецът – Част 1

34e16d1a6a3f9ef1408986c1c9b63b7effff

Очаквахте разказ, ама не 😀 Това е пиеса в едно действие, която написах нейде януари, но чак сега се сетих да публикувам. Ще я кача на части, да не си затормозявате очичките ^^

Даже си има нещо като саундтрак: Песен от радиото

Continue reading

Огледалният град

riba

Найда дойде в съзнание и първото нещо, което усети, беше ръчичката на Росен, вкопчена в нейната. Той явно се бе събудил пръв.
– Моите извинения, мястото наистина изглежда негостоприемно! Но съм сигурен, че с времето ще свикнете и даже ще откриете известен чар в него!
Още й се виеше свят, но когато чу гласа на Алистър Крейн, Найда веднага се окопити. Росен й помогна да се изправи.
– Роси, удари ли се някъде? Нещо боли ли те? – притеснено го попита тя.
Детето само поклати глава. Очите му бяха малко навлажнени, но изглежда успяваше да запази самообладание. До него послушно бе седнало кучето Мацо, което май не бе забелязало преминаването през световете. За сметка на това беше забелязало чайката на парапета до тях и я следеше с нескрит интерес. Птицата беше зеленикавочерна и имаше зъби. Continue reading

Добре дошли в Анрав

vblll7

Морският град с удоволствие се припичаше на слънце и слушаше как вълните кротко се плискат. Циганското лято тази година беше особено дълго и всички жители на града с благодарност му се радваха. Кафенетата се пръскаха по шевовете от хора, плажът бе пълен със семейства, излезли на разходка или пикник, а морската градина се огласяваше от звънливи смехове и щастливи въздишки.
Найда държеше малкия Росен за ръка и двамата бавно вървяха по алеята покрай плажа. Момченцето ентусиазирано разказваше как бе минал деня в училище и Найда се опитваше да го слуша, но странно защо мислите й все се отнасяха другаде. Continue reading

Още тази нощ

deedf9eb2d7d2b874a233ce6ac269fa255

Кактусът мълчеше. Силварион за сметка на това издаваше разнообразни гневни пуфтящи звуци.
– Сигурен ли си, че е говорил изобщо? – усъмнено попита Иван – Тоя гараж ми се струва доста задушен и пълен с какви ли не подозрителни изпарения… Най-вероятно си се надишал с нещо и…
– Говори, естествено, чумата да го тръшне! – избълва магьосника, хвана саксията и взе да я друса.
– Значи това е някакъв… пророчески кактус? Нещо като оня храст от Библията, дето говори с Моисей? – Иван изобщо не звучеше убеден – А тези другите цветя нали и те говорят? Защо не казват нищо?
На Силварион изглежда това му даде някаква идея, защото остави кактуса и се обърна към останалите саксии.
– Ей, вие! Какво му става на кактуса? Как да го накараме да говори?
Но всички растения бяха потънали в мълчание.
– Може да спят? – обади се Флами.
– Майка ти спи… – измърмори една теменужка. Continue reading