Дяволът, Луната и Кулата (5)

c895be817d4f979c8826f64dcrrr82167ea
Ето я и последната глава! Взе ми душата това чудо… XD

Анастас бавно идваше в съзнание и освен бученето в ушите си, започна да дочува и тих трескав спор. Резки реплики и боботещ глас – това беше Омайников, без съмнение. А пък настоятелните, но твърди думи нямаше как да не са на Григор. Тук-таме се дочуваха и драматични ахвания и вайкане, което вероятно бе Тъмновска.
– Отново ти казвам, момче! Невъзможно е! Дематериализацията за тях е автоматична! Като рефлекс е!
– Професоре, даже и да го казвате, аз го видях с очите си. Когато Наско се събуди, ще потвърди.
– Било е нещо друго! Имам четиресет години практика в тази работа и нищо не може да ме убеди, че живите могат да влияят на метафизичната материя!
– Вижте кръвта по ръкава му!
– Това не може да е кръв, Григоре! Духовете нямат кръв! – Омайников вече извисяваше глас – Те са моментна снимка на тялото на човека, когато е издъхнал! Те са душа, облечена в спомени! Continue reading