Тихите води

Добри новини, това ще е в няколко глави! :Д Осени ме вдъхновението at last!

Розовият паяк скочи на дивана и каза весело:
– Ей, дай дистанционното! Моето шоу почва по Втора!
Силварион едва сподави хлъцването си. Още не можеше да свикне с новия си любимец и май не се очертаваше да свикне в близкото хилядолетие. Освен розовия му цвят, нищо в паяка не бе очарователно. Характерът му беше нещо средно между обсесивна приятелка и мързелив 40-годишен ерген. Ако Силварион знаеше, че ще го натресат на него, щеше да го набута обратно в портала веднага, без да се церемони. Но Захарина чак на края на деня съвсем небрежно беше казала: „О, аз, за жалост, не мога да го взема у нас! Хазяинът ми не дава даже хамстер да си гледам! Ще трябва да го вземеш ти, Рони! Малко компания добре ще ти се отрази!”.
Паякът започна да пее песничката от шоуто. Добре, че някой звънна на вратата, защото магьосникът опасно се приближаваше до точката си на кипене. Той отиде да отвори, като се молеше да е някой масов убиец.

Рекс разследва

Приликите с реални пухкави лица и места са напълно случайни!

– Справедливостта отново победи! – доволно каза ченгето от телевизора и си сложи черните очила на фона на драматичната музика.
Поредният епизод на „Полицейски хрътки” свърши и Рекс въздъхна. Това беше най-най-най-любимия му сериал за всички времена!! А го даваха само веднъж в седмицата…
Изведнъж Рекс се разбърза. „Вече минава 11 часът! Време е да започне раздвижване на фронта!” помисли си той и ловко изключи телевизора като натисна дистанционното с лапа. След това скочи от дивана и отиде в кухнята. Чинно си изяде вечерята в купичката и след това скокна на един от столовете, за да гледа навън. Продължи с вътрешния си монолог – „Ден двайсет и пети от наблюдението на обект № 111. Добре, Старши, вече сме на позиция! Заподозрените трябва да се появят всеки момент!”

Първият от много скапани следобеди

мразя се, че го написах това Т.т  трябва да наема някой да ме удря през лицето всеки път като се изкуша да започна да пиша нова история…И да ми казва”цвети,шматка такава, първо довърши стоте други напълно идентични истории, които имаш!!”

Тъкмо привършвах втората топка от ужасния си сладолед и апатично облизвах лъжичката, когато забелязах заплашително черните облаци на хоризонта. Кафенето имаше френски прозорци и те прекрасно разкриваха ужаса, който се приближаваше тихо към нас. Естествено никой в кафето не забелязваше – младите се целуваха, старите мърмореха, а най-старите се усмихваха щастливо, защото бяха друсани с лекарства. Моят зорък поглед обаче веднага предвиди опасността и особено след като видях, че съм си забравил чадъра, пляснах една банкнота на масата и изхвърчах навън като тапа от бутилка. Къщата ми беше чак в края на градчето, така че трябваше да тичам, ако исках да се прибера във вид, различен от типичния за мокрите кокошки.
Бях изминал точно една пресечка, когато на небето му писна само да изглежда сякаш аха! и ще се излее потоп и започна просто да излива въпросния потоп. Подпалих подметките, но беше ясно, че няма да ми се размине. На всичкото отгоре започна да святка, да бучи, да мучи и всичко останало.

Едно далечно лято (4)

хелоуин

Тука мисля, че е подходящо място отново да ви намомня, че всеки път когато се събудех, напълно забравях за съня с къщата и градината. Изтриваше ми се от паметта в секундата, в която си отворех очите. Но когато се върнех следващия път, си спомнях кристално ясно.
И когато заспах онази вечер и се зареях над познатото място, веднага осъзнах, че за пръв път го сънувах две вечери подред. Посещенията ми зачестяваха.

Едно далечно лято (3)

страшна нощ

В последвалата една седмица на няколко пъти ми се присънваше къщата с градината, но аз упорито се противопоставях и пропъждах досадния сън. Вместо него си сънувах разни торнада от спагети и летящи хипопотами, което беше много приятно и релаксиращо. Но, както казват законите на Мърфи – ако нещо се подобри, то е за да може после още повече да се влоши. И през първия августовски ден, в който се бе извила лятна буря и аз цял ден седях вкъщи и пекох меденки, сънувах отново онова място.

Едно далечно лято (1)

Тъй като публикувах твърде много части от дълги истории, които са недовършени, сега за разнообразие ви давам първа глава от роман, който (о, чудо!) е напълно готов. Ще го публикувам целия тук, затова дебнете всяка седмица за новата глава 😀

Първият сън

Това е история, която вече не помня. История, която може би беше истинска, а може би бе просто един дълъг сън. Вероятно всичко около нея е толкова неясно, защото се случи през едно скучно, горещо и протяжно лято. Нали знаете – лятото винаги размива границите на реалното.

Мистър Хелинг и синьото палто на времето

Това е поредният откъс от нещо недовършено. -.- Даже не е дълъг откъс. Съжалявам. В своя защита ще кажа, че в момента пиша първата част на една трилогия, а всеки знае, че трилогиите са трън в задника. ^^

– Мистър Хелинг, безсмислено е да продължавате! Казах ви заключението на специалистите!
– Те не са специалисти, а говеда в престилки! Аз имам много повече опит от тях и ви казвам, че това е сериозен случай!
Председателят на Асоциацията го изгледа равнодушно.
– Мистър Хелинг, не знам на какво се дължи обсесията ви с това палто, но проучванията показват, че всичките му показатели са в нормата.
Хелинг опасно се приближаваше до точката си на кипене.
– Тогава как ще ми обясните факта, – гласът му трепереше от яд – че притежателя на палтото се подвизава из цялата човешка история? И малко преди това впрочем! Веднъж го засякох да боцка с пръст един стегозавър!