Параизпит

fd7a998da4bd7e0891ccmmm71a837954756
Дръжте се, колеги!

Човек даже и добре да живее, идва сесията…
Григор седеше на пейката пред кабинет 666 и се чувстваше така сякаш чака да отворят вратите на Ада. Днес беше първият му изпит и просто се тресеше целия от притеснение. А може би и от твърде много кафе и недоспиване… Досега никога не се бе стресирал за учене, но Парапсихологията му донесе доста нови изживявания, включително и тази новооткрита изпитна паника. Съдейки по това какво го бяха карали да прави на практикумите, изпитите нямаше да са класическото развиване на тема и устно изпитване. Момчето потръпна при спомена от последния си практикум. Доцентката по „Мозъчна инвазия и експлорация” го бе упоила и Григор седя затворен в собствения си ум цели четири часа, докато не успя да намери дупка в съзнанието си, през която да се промуши обратно. Continue reading

Обучението на Захарина

Untitlehhhhd
Понякога просто трябва да вдигнете ръце и да приемете розовите паяци!

Магьосникът масажираше слепоочията си с такава настървеност, че щеше да си пробие дупки в главата. Тази ситуация беше непоносима! А се очертаваше това да се случва всеки неделен следобед… О, ужасът…
Силварион си заповяда да се стегне. Трябваше да внесе малко ред в морето от хаос, в което плуваше. Стана от стъпалата, на които се бе строполил в безсилието си преди малко и изкрещя колкото му глас държи:
– Захарина, спри се, за бога!!! Всички просто да млъкнат и да престанат да правят това, което правят!! И КОЙ СВИРИ НА ТОЯ СКАПАН АКОРДЕОН!? Continue reading

Рекс разследва

Untitlfffeeed
Приликите с реални пухкави лица и места са напълно случайни!

– Справедливостта отново победи! – доволно каза ченгето от телевизора и си сложи черните очила на фона на драматичната музика.
Поредният епизод на „Полицейски хрътки” свърши и Рекс въздъхна. Това беше най-най-най-любимия му сериал за всички времена!! А го даваха само веднъж в седмицата…
Изведнъж Рекс се разбърза. „Вече минава 11 часът! Време е да започне раздвижване на фронта!” помисли си той и ловко изключи телевизора като натисна дистанционното с лапа. След това скочи от дивана и отиде в кухнята. Чинно си изяде вечерята в купичката и след това скокна на един от столовете, за да гледа навън. Продължи с вътрешния си монолог – „Ден двайсет и пети от наблюдението на обект № 111. Добре, Старши, вече сме на позиция! Заподозрените трябва да се появят всеки момент!” Continue reading

Сенките на професор Амадов

tumblr_naaaaud17qyGd31ufi08jo1_1280Не знам дали на вас ви се случва да се опитвате сериозно да пишете роман, но вместо това да бълвате нови истории, които няма никакъв шанс да допишете в близкото хилядолетие. А също така да си измисляте анимационни сериали и да записвате глупави рап песни… въздиш…

Дилян с мрачно задоволство задраска още един ден от календара. Оставаха само някакви си две седмици. Добре, щеше да се справи!
Часът вече беше единайсет без четвърт, затова той стана от бюрото си и отиде до прозореца. Влакът щеше да мине всеки момент… Наближаваше лятото и дърветата се бяха разлистили, но линията се виждаше все така добре от тази част на сградата. Дилян горчиво си помисли, че животът просто се гаври с него. В края на краищата – наистина ли е добра идея да показваш влака всеки ден на човек, който едвам се удържа да се хвърли пред него? Continue reading

Твоят пъзел

ff8365dd80esss8f3b935e0274fb75f82fc
Сега не мога да пиша, защото съм болна, та изкопах нещо от архивите… Понякога имам евтини драматични настроения и тогава се раждат ей такива работи -.-

Тъмнина. Паникьосваш се, докато не осъзнаваш, че е мека тъмнина. Все едно си в много фин черен захарен памук.
Седиш. На стол, надяваш се. Някак си няма да е добре, ако е нещо друго.
Протягаш несигурно ръце. А! Пред теб има нещо. Прокарваш пръст по гладката повърхност. Д-а-а… Това е бюро.
Напипваш още нещо. Нещо мъничко. Парченце от…пъзел. Continue reading

Световната тайна

1a361e9e6b6ae8cb3306aggg0c5d1c4bdee

– Искаш ли да ти кажа една световна тайна?
Антон щателно преглеждаше съдържанието на сандвича си, затова не чу въпроса.
– Егати багетата с три вида салам! То е практически невъзможно, щото вътре има точно две парчета салам изобщо… Ъ, к’во викаш?
Пешо му се намръщи.
– Не ме ли чу? Питах те нещо.
Антон захапа псевдосандвича и го погледна подканящо, доколкото можа.
– Искаш ли да ти кажа една световна тайна? – повтори момчето.
Лицето му беше напълно сериозно. Приятелят му се засмя.
– Ми давай. Целият съм в слух. – каза той, ръсейки трохи наоколо. Continue reading

По покривите

toshimaya-rooftop-gardddden-japan-before

Вихрен обичаше Япония като своя родна страна, но разбира се, тя не му беше такава, и когато отиде да работи там, това му стана ясно. Едно беше да се радваш на екзотиката от далече, а съвсем друго да се натресеш право в нея. Или тя в тебе в случая с храната, която му причиняваше стомашни разстройства почти всеки божи ден. Даже в Макдоналдс, където се очаква да има успокояваща вредна храна, нещастният чужденец се сблъскваше челно с бургери с мастилено черен хляб, фрашкани с морски дарове. Вихрен подозираше, че японците го правят нарочно… Continue reading

Петте мъртви чая

tumblr_nhmm8lqtVw1ssssrj0ar1o1_500
Това не е поредната недовършена история. Защото вярвам в паралелните вселени и все в една от тях съм я довършила. Точка по въпроса. XD

– Има писмо за вас.
Пелин Дармонов вдигна очи от таблета си и подозрително ги впери в подадения плик.
– Писмо ли? Тия неща ги има още?
– Очевидно да, господине. Беше оставено долу върху пощенските кутии.
Пелин изключи таблета и го остави на малката масичка до креслото си. После кръстоса крака и ръце и каза:
– Добре, отвори го.
Помощникът му внимателно отлепи плика и извади съдържанието. Имаше листче, сгънато на четири и пакетче чай. Пелин лекичко надигна вежди.
– Леле, че глупост. Пише ли нещо на бележката?
– Да. „Елате с чая.” Continue reading

Едно далечно лято (13)

b69e1fe839d81fbd0cb857jjd15208fe33

Епилог за утешение

Сигурно се чудите какво е станало със Сън и Ем, и всички останали същества. Хич не знам, да ви кажа. Но за утешение може да прочетете за интересната среща между Ермена Малярова и Създан Нотев. Много симпатични хорица, но най-обикновени. Нищо вълнуващо или магическо около тях. Такова е положението. Continue reading

Едно далечно лято (12)

tumblr_mw2dddds6cDilB1somi9bo1_540

Единственото лято

Много е важно какво е първото нещо, което ще видите след като дойдете в съзнание. Защото и без това сте уплашени и дезориентирани, та огромни зъби и зловещи червени очи хич не ви помагат. Изписках и бързо седнах. Над мен се бяха надвесили Гриз, Рори и онова чудовище дето мязаше на деформирана сврака. Забелязах и Хенри на рамото на Гриз.
– Казах ти да си ходиш! Мри сега с нас! – ядно ми изръмжа огромното йети.
– Припадна докато бяхме в небето – заобяснява ми Хенри – Но Франсис успя да те хване докато падаше!
Изгледах топло голямото пиле.
– Благодаря!
То махна с ръка.
– Нищо работа. Щеше да е много неприятно да се разпльокаш наоколо.
Земята под нас се разтресе отново.
– Къде е Сън? – започнах да се паникьосвам – Колко е часа? Continue reading