Дяволът, Луната и Кулата (3)

55865e6b3b5c5a25e1c0d0624jjd55fdb9

– Григоре, събуди се! Телефонът ти звъни! – сънено измрънка Анастас – Григоре бе!
Но приятелят му само се обърна на другата страна и не даде никакви признаци на събуждане. Двамата се намираха в хола на Григор. Предния ден след като си тръгнаха от университета бяха решили да разберат какво значи пророчеството и четоха книги за таро до сто часа по нощите. Григор изпада в трансове докато не му изтръпна главата, но не успяха да научат нищо. В края на краищата бяха заспали някъде по изгрев слънце само за да ги събуди пронизително звънящия телефон на Григор. Поне Анастас се събуди – състудентът му спеше блажено на килима сред дебелите прашлясали томове литература. Призракът се надигна от дивана и разтърка очи. Погледна часовника – седем сутринта. Кой за бога звънеше на Григор в седем сутринта! И то три пъти подред на пожар! Призракът се протегна и докопа телефона. Присви очи срещу блестящия дисплей. „Три пропуснати повиквания от Ирена”.
– Григоре, бившата ти звъни. Continue reading

Дяволът, Луната и Кулата (2)

b424e5b0a5b7e50f88bfd3kkkc10791c8be

Момчетата задъхнано изкачваха стълбите към кабинет 666.
– Дали изобщо ще е там? – притеснено каза Григор.
– Сигурно. Дъртакът практически спи в тоя университет…
Стълбите свършиха и те тръгнаха по един дълъг коридор.
– Ама защо му е да седи тук? Какво толкова прави?
– Григоре, де да знам! Сигурно сваля разни нафталинени професорки или нещо…
Момчетата се засмяха. Вече бяха стигнали и Анастас се протегна да отвори вратата, но ръката му замръзна на бравата.
– Чуваш ли това? – каза той тихо.
– Кое? Какво?
– Някой се кикоти вътре. Continue reading

Дяволът, Луната и Кулата

tumblr_nfax81gkkgJM1svrh8zo4_540
Тази история ще е в няколко части, но няма да е цял роман. Още три-четири глави максимум. Ако съдбата е рекла, ще ги пускам всяка седмица (^ᴗ^)

– А това тук какво е? – Григор посочи една къща с кокалести ръце и пилешки крака.
Анастас вдигна рамене.
– Убий ме, не знам. Я дай да погледна в учебника.
Двамата начинаещи парапсихолози лежаха в зелената новопоникнала трева, а навсякъде около тях имаше разхвърляни книги, листа с драскулки и изписани тетрадки. Григор се изтърколи по гръб и се прозина.
– При Омайников материала е много труден, но поне го схващам! При Тъмновска каквото и да правя все ми е мъгла… Тая Мозъчна инвазия ми бърка в здравето, казвам ти.
Анастас бе забучил нос в една огромна оръфана книга с червен отпечатък от ръка на корицата.
– Не ми говори… – изсумтя той – Това домашно ме кара да съжалявам, че съм мъртъв. Ако бях жив, можех да се самоубия поне… Continue reading

Параизпит

fd7a998da4bd7e0891ccmmm71a837954756
Дръжте се, колеги!

Човек даже и добре да живее, идва сесията…
Григор седеше на пейката пред кабинет 666 и се чувстваше така сякаш чака да отворят вратите на Ада. Днес беше първият му изпит и просто се тресеше целия от притеснение. А може би и от твърде много кафе и недоспиване… Досега никога не се бе стресирал за учене, но Парапсихологията му донесе доста нови изживявания, включително и тази новооткрита изпитна паника. Съдейки по това какво го бяха карали да прави на практикумите, изпитите нямаше да са класическото развиване на тема и устно изпитване. Момчето потръпна при спомена от последния си практикум. Доцентката по „Мозъчна инвазия и експлорация” го бе упоила и Григор седя затворен в собствения си ум цели четири часа, докато не успя да намери дупка в съзнанието си, през която да се промуши обратно. Continue reading

Обучението на Захарина

Untitlehhhhd
Понякога просто трябва да вдигнете ръце и да приемете розовите паяци!

Магьосникът масажираше слепоочията си с такава настървеност, че щеше да си пробие дупки в главата. Тази ситуация беше непоносима! А се очертаваше това да се случва всеки неделен следобед… О, ужасът…
Силварион си заповяда да се стегне. Трябваше да внесе малко ред в морето от хаос, в което плуваше. Стана от стъпалата, на които се бе строполил в безсилието си преди малко и изкрещя колкото му глас държи:
– Захарина, спри се, за бога!!! Всички просто да млъкнат и да престанат да правят това, което правят!! И КОЙ СВИРИ НА ТОЯ СКАПАН АКОРДЕОН!? Continue reading

Рекс разследва

Untitlfffeeed
Приликите с реални пухкави лица и места са напълно случайни!

– Справедливостта отново победи! – доволно каза ченгето от телевизора и си сложи черните очила на фона на драматичната музика.
Поредният епизод на „Полицейски хрътки” свърши и Рекс въздъхна. Това беше най-най-най-любимия му сериал за всички времена!! А го даваха само веднъж в седмицата…
Изведнъж Рекс се разбърза. „Вече минава 11 часът! Време е да започне раздвижване на фронта!” помисли си той и ловко изключи телевизора като натисна дистанционното с лапа. След това скочи от дивана и отиде в кухнята. Чинно си изяде вечерята в купичката и след това скокна на един от столовете, за да гледа навън. Продължи с вътрешния си монолог – „Ден двайсет и пети от наблюдението на обект № 111. Добре, Старши, вече сме на позиция! Заподозрените трябва да се появят всеки момент!” Continue reading

Сенките на професор Амадов

tumblr_naaaaud17qyGd31ufi08jo1_1280Не знам дали на вас ви се случва да се опитвате сериозно да пишете роман, но вместо това да бълвате нови истории, които няма никакъв шанс да допишете в близкото хилядолетие. А също така да си измисляте анимационни сериали и да записвате глупави рап песни… въздиш…

Дилян с мрачно задоволство задраска още един ден от календара. Оставаха само някакви си две седмици. Добре, щеше да се справи!
Часът вече беше единайсет без четвърт, затова той стана от бюрото си и отиде до прозореца. Влакът щеше да мине всеки момент… Наближаваше лятото и дърветата се бяха разлистили, но линията се виждаше все така добре от тази част на сградата. Дилян горчиво си помисли, че животът просто се гаври с него. В края на краищата – наистина ли е добра идея да показваш влака всеки ден на човек, който едвам се удържа да се хвърли пред него? Continue reading