Тихите води

f2c81f6bf50a800209e9e8efb232a7f966
Добри новини, това ще е в няколко глави! :Д Осени ме вдъхновението at last!

Розовият паяк скочи на дивана и каза весело:
– Ей, дай дистанционното! Моето шоу почва по Втора!
Силварион едва сподави хлъцването си. Още не можеше да свикне с новия си любимец и май не се очертаваше да свикне в близкото хилядолетие. Освен розовия му цвят, нищо в паяка не бе очарователно. Характерът му беше нещо средно между обсесивна приятелка и мързелив 40-годишен ерген. Ако Силварион знаеше, че ще го натресат на него, щеше да го набута обратно в портала веднага, без да се церемони. Но Захарина чак на края на деня съвсем небрежно беше казала: „О, аз, за жалост, не мога да го взема у нас! Хазяинът ми не дава даже хамстер да си гледам! Ще трябва да го вземеш ти, Рони! Малко компания добре ще ти се отрази!”.
Паякът започна да пее песничката от шоуто. Добре, че някой звънна на вратата, защото магьосникът опасно се приближаваше до точката си на кипене. Той отиде да отвори, като се молеше да е някой масов убиец. Continue reading

Advertisements

Повече от сив

2dab9a16af24109ss5f7f9ff1415ad7844
Добре че имаше буря снощи, та да ми дойде малко вдъхновение! 😀

Баба Латинка седеше на пейката пред малката си къщичка и посръбваше билков чай. Къщичката й също бе поседнала внимателно, свила пилешките си крака отдолу. Двете си почиваха в тишината на есенния късен следобед и всяка от тях бе потънала в мисли. Латинка лениво гледаше сивите облаци, надвиснали над нея, и се чудеше какво ги бе докарало. Всъщност цветът им беше повече от сив – като че ли в гълбините им се криеше нещо много по-тъмно… Времето трябваше да е слънчево цялата седмица, и тя недоумяваше отъкде се бе взела тази буреносна атмосфера. Хммм, ти да видиш… А и еднорозите преди малко. Когато бе отишла да ги нахрани бяха много нервни – риеха с копито и в края на краищата отказаха да ядат.
– Нещо май смущава нашето спокойно местенце… Нещо се просмуква под листата, тихо стъпва по горските пътеки и чупи сухите клони… Нещо, което си търси белята… Continue reading

За тях смъртта е само лек

a65228fa04867a6d703837bd6fssskkk6bca45
Имам смътното усещане, че това е много грешно откъм пунктуация…

Мръсният дъжд шибаше по прозорицете на „Черният кон”. На изкривената табелка пишеше, че постройката е кафене, но всъщност по-скоро се приближаваше до барака, в която се продаваха разни неща за пиене и се мъдреха няколко маси между щайгите и балите сено. Намираше се на изхода на града, между последните му гета и празните поляни отвъд. Кой изобщо идваше тук? Двама от отговорите на този въпрос гледаха през мокрите прашни стъкла.
– Кога ша са появи тоя бе?
– Гошо, земи млъкни, моля ти се! Кат дойде, дойде!
– Ама нали у пет рече! Закъснява!
Този, който не беше Гошо, въздъхна и се почеса по тила.
– Винаги идва. Хора кат него си държат на казаното.
– И къв е той по-точно? – продължи да досажда Гошо – Какъв е точно тоз Алистър Крейн?
Светкавица раздра небето навън. Дебелата барманка изпусна една чаша. Кучето свито на кравай в ъгъла леко изскимтя. Continue reading