Живосън

32651612_2154992857852214_8579983307393990656_n (1)
It will be a world of mirages
And it will be my world
It will be like how I imagined it
But it won’t last forever…
(제이홉 – 백일몽)

От всички клиенти, които не харесваше (всички демек), Силварион най-много ненавиждаше точно този тип.
Леличката изцъка отново и изпусна въздух все едно беше врящ чайник.
– На визитката пишеше, че това е офисът ви?
Той кимна.
– Не сме объркали адреса, значи? – попита тя още веднъж, като гласът й ставаше все по-възмутен и скептичен с всяка сричка.
– Не сте.
– Но това повече прилича на кухня?
– Защото е кухня.  Continue reading

Толерантност, брат

d6b4edaaf4b6be6d38993b27edceeeb8b21

Графът драматично отметна дългите кадифени завеси. Навън го посрещна веселото майско слънце, което блестеше и се пулеше от небето все едно му е за последно. Високият мъж се разтресе от отвращение и се подпря на махагоновото бюро. Не можеше да продължава така. Не можеше просто!

– Зиииийф!! – извиси глас той – Зийф, ела веднага!
Вратата се отвори безшумно и до графа застана един нисичък човек. Компетентната му физиономия и прекрасната му стойка недвусмислено нашепваха „иконом”.
– Повикахте ме, сър?
– Повиках те, Зийф. Днес пак е слънчево.
– Да, сър.
– Ще повърна. Ще получа удар. Ще се самоубия за пети път.
– Това би било много неприятно, сър.
– Имам нужда от драматичен наратив. Моля те, Зийф! Знам, че ги мразиш, но дългът задължава!
Икономът приглади редичката си коса. После прочисти гърло дискретно и след това заговори с доста изразителен патос:
– Всички ноемврийски дни бяха меланхолни и обвити в мъгла. Днешният не беше изключение. Слънцето сякаш се бе удавило в мастиленочерните облаци и сега лежеше на дъното на небето, забравено от целия човешки род. Първата капка дъжд удари мъртвата земя. Пороят дойде неочаквано и без никаква милост.
Графът бе затворил очи и кимаше с блажена усмивка. Думите на иконома бяха балсам за изтерзаната му душа. Continue reading

За тях смъртта е само лек

a65228fa04867a6d703837bd6fssskkk6bca45
Имам смътното усещане, че това е много грешно откъм пунктуация…

Мръсният дъжд шибаше по прозорицете на „Черният кон”. На изкривената табелка пишеше, че постройката е кафене, но всъщност по-скоро се приближаваше до барака, в която се продаваха разни неща за пиене и се мъдреха няколко маси между щайгите и балите сено. Намираше се на изхода на града, между последните му гета и празните поляни отвъд. Кой изобщо идваше тук? Двама от отговорите на този въпрос гледаха през мокрите прашни стъкла.
– Кога ша са появи тоя бе?
– Гошо, земи млъкни, моля ти се! Кат дойде, дойде!
– Ама нали у пет рече! Закъснява!
Този, който не беше Гошо, въздъхна и се почеса по тила.
– Винаги идва. Хора кат него си държат на казаното.
– И къв е той по-точно? – продължи да досажда Гошо – Какъв е точно тоз Алистър Крейн?
Светкавица раздра небето навън. Дебелата барманка изпусна една чаша. Кучето свито на кравай в ъгъла леко изскимтя. Continue reading

Параизпит

fd7a998da4bd7e0891ccmmm71a837954756
Дръжте се, колеги!

Човек даже и добре да живее, идва сесията…
Григор седеше на пейката пред кабинет 666 и се чувстваше така сякаш чака да отворят вратите на Ада. Днес беше първият му изпит и просто се тресеше целия от притеснение. А може би и от твърде много кафе и недоспиване… Досега никога не се бе стресирал за учене, но Парапсихологията му донесе доста нови изживявания, включително и тази новооткрита изпитна паника. Съдейки по това какво го бяха карали да прави на практикумите, изпитите нямаше да са класическото развиване на тема и устно изпитване. Момчето потръпна при спомена от последния си практикум. Доцентката по „Мозъчна инвазия и експлорация” го бе упоила и Григор седя затворен в собствения си ум цели четири часа, докато не успя да намери дупка в съзнанието си, през която да се промуши обратно. Continue reading

Обучението на Захарина

Untitlehhhhd
Понякога просто трябва да вдигнете ръце и да приемете розовите паяци!

Магьосникът масажираше слепоочията си с такава настървеност, че щеше да си пробие дупки в главата. Тази ситуация беше непоносима! А се очертаваше това да се случва всеки неделен следобед… О, ужасът…
Силварион си заповяда да се стегне. Трябваше да внесе малко ред в морето от хаос, в което плуваше. Стана от стъпалата, на които се бе строполил в безсилието си преди малко и изкрещя колкото му глас държи:
– Захарина, спри се, за бога!!! Всички просто да млъкнат и да престанат да правят това, което правят!! И КОЙ СВИРИ НА ТОЯ СКАПАН АКОРДЕОН!? Continue reading

Рекс разследва

Untitlfffeeed
Приликите с реални пухкави лица и места са напълно случайни!

– Справедливостта отново победи! – доволно каза ченгето от телевизора и си сложи черните очила на фона на драматичната музика.
Поредният епизод на „Полицейски хрътки” свърши и Рекс въздъхна. Това беше най-най-най-любимия му сериал за всички времена!! А го даваха само веднъж в седмицата…
Изведнъж Рекс се разбърза. „Вече минава 11 часът! Време е да започне раздвижване на фронта!” помисли си той и ловко изключи телевизора като натисна дистанционното с лапа. След това скочи от дивана и отиде в кухнята. Чинно си изяде вечерята в купичката и след това скокна на един от столовете, за да гледа навън. Продължи с вътрешния си монолог – „Ден двайсет и пети от наблюдението на обект № 111. Добре, Старши, вече сме на позиция! Заподозрените трябва да се появят всеки момент!” Continue reading

Твоят пъзел

ff8365dd80esss8f3b935e0274fb75f82fc
Сега не мога да пиша, защото съм болна, та изкопах нещо от архивите… Понякога имам евтини драматични настроения и тогава се раждат ей такива работи -.-

Тъмнина. Паникьосваш се, докато не осъзнаваш, че е мека тъмнина. Все едно си в много фин черен захарен памук.
Седиш. На стол, надяваш се. Някак си няма да е добре, ако е нещо друго.
Протягаш несигурно ръце. А! Пред теб има нещо. Прокарваш пръст по гладката повърхност. Д-а-а… Това е бюро.
Напипваш още нещо. Нещо мъничко. Парченце от…пъзел. Continue reading

Световната тайна

1a361e9e6b6ae8cb3306aggg0c5d1c4bdee

– Искаш ли да ти кажа една световна тайна?
Антон щателно преглеждаше съдържанието на сандвича си, затова не чу въпроса.
– Егати багетата с три вида салам! То е практически невъзможно, щото вътре има точно две парчета салам изобщо… Ъ, к’во викаш?
Пешо му се намръщи.
– Не ме ли чу? Питах те нещо.
Антон захапа псевдосандвича и го погледна подканящо, доколкото можа.
– Искаш ли да ти кажа една световна тайна? – повтори момчето.
Лицето му беше напълно сериозно. Приятелят му се засмя.
– Ми давай. Целият съм в слух. – каза той, ръсейки трохи наоколо. Continue reading

По покривите

toshimaya-rooftop-gardddden-japan-before

Вихрен обичаше Япония като своя родна страна, но разбира се, тя не му беше такава, и когато отиде да работи там, това му стана ясно. Едно беше да се радваш на екзотиката от далече, а съвсем друго да се натресеш право в нея. Или тя в тебе в случая с храната, която му причиняваше стомашни разстройства почти всеки божи ден. Даже в Макдоналдс, където се очаква да има успокояваща вредна храна, нещастният чужденец се сблъскваше челно с бургери с мастилено черен хляб, фрашкани с морски дарове. Вихрен подозираше, че японците го правят нарочно… Continue reading

История с умирачка

tumblr_niyfmkkdetkL1qgsfq6o1_500
Това също е част от една дълга история. Вероятно ще я довърша, ако някой ме подкупи с бисквити…

Страшимир щеше да умре днес, но този факт хич не го притесняваше. Той стана рано сутринта и прегледа дали всичко е готово. Стаята му беше безупречно чиста, а завещанието му небрежно беше оставено на бюрото. Чудесно. Беше написал и няколко прочувствени писма към приятели и близки, които бяха в чекмеджето.
Готвеше се за този момент от много дълго. Continue reading