Ето я и втората част от поста ми за най-добрите книги на годината. Като жанрове любимците ми са доста разнообразни — имам мистериозен комедиен трилър, научна фантастика, класическо фентъзи, градско фентъзи с романтични елементи и сладка детска книжка (плюс един хорър като honorable mention).
Continue reading
Тази година отново имах неприятното усещане, че не съм прочела достатъчно хубави книги, но когато седнах да пиша тази статия, осъзнах, че съм в голяма заблуда. Може би проблемът се корени в това, че много от добрите книги, които четох, всъщност бяха тежки по един или друг начин – някои емоционално, някои като трудност на текста, а някои и двете. Такъв тип книги са обогатяващи, но самото им четене е изтощаващ процес и затова в края на краищата е трудно да ги наречеш точно „любимци“. Е, какво да се прави, понякога човек трябва да се напъне малко, ако иска да извлече някаква полза от четенето!
Ако с този предговор не съм ви изплашила, четете напред за любимците ми!
Continue reading
Това е вторият ми и същински обзорен пост какво точно четох октомври – от класически лъвкрафтски древни богове, през зли духове, живеещи в къщи (и хора), та до гъби, които те превръщат в зомби – големият ми четатон беше разтупкващ сърцето и изправящ косата! 💀
Continue reading
Да ви кажа честно, тази година мислех изобщо да не пиша обзорен пост за това какво съм чела, защото имах лоша книжна година. И не защото четох малко, а защото масово попадах все на книги, които са просто окей и не ме развълнуваха особено.
Въпреки всичко прочетох и някои невероятни книги – малко, но достатъчно, че да не изпадна в целогодишен reading slump.
Ето моите топ 10 книги за 2022 година. Разделила съм ги на топ 5 художествени и топ 5 нехудожествени, като не са подредени по това коя най ми е харесала – защото всичките са еднакво страхотни. ❤️
Continue reading
Тази година освен да пиша, смогнах и да чета много и ми се иска да споделя с вас някои книги, които ми направиха впечатление. Надявам в този пост да откриете някоя страхотна книжка, която да включите в собствения си TBR!
Без повече отлагане, ето 21 въпроса за моята книжна 2021!
Continue readingСкъпи четящи, можете да подкрепите сборника ми с разкази “Нулева година”, който е номиниран в две категории на Еврокон 2021! ❤️❤️❤️ Много съм благодарна на всички, които подкрепят творчеството ми и бях истински изненадана, когато разбрах за номинациите. Наистина страхотни новини и се надявам книжката ми да стигне до финала, за да представлява българската фантастика на Еврокон! ✨
Категориите са много разнообразни, но можете да гласувате и само в тези, които искате – не е нужно навсякъде да е попълнено, за да изпратите гласа си! След като приключите, не забравяйте да влезете в мейла си, за да потвърдите гласа с линка, който ще ви бъде изпратен.
It will be a world of mirages
And it will be my world
It will be like how I imagined it
But it won’t last forever…
(제이홉 – 백일몽)
От всички клиенти, които не харесваше (всички демек), Силварион най-много ненавиждаше точно този тип.
Леличката изцъка отново и изпусна въздух все едно беше врящ чайник.
– На визитката пишеше, че това е офисът ви?
Той кимна.
– Не сме объркали адреса, значи? – попита тя още веднъж, като гласът й ставаше все по-възмутен и скептичен с всяка сричка.
– Не сте.
– Но това повече прилича на кухня?
– Защото е кухня. Continue reading
Розовият паяк скочи на дивана и каза весело:
– Ей, дай дистанционното! Моето шоу почва по Втора!
Силварион едва сподави хлъцването си. Още не можеше да свикне с новия си любимец и май не се очертаваше да свикне в близкото хилядолетие. Освен розовия му цвят, нищо в паяка не бе очарователно. Характерът му беше нещо средно между обсесивна приятелка и мързелив 40-годишен ерген. Ако Силварион знаеше, че ще го натресат на него, щеше да го набута обратно в портала веднага, без да се церемони. Но Захарина чак на края на деня съвсем небрежно беше казала: „О, аз, за жалост, не мога да го взема у нас! Хазяинът ми не дава даже хамстер да си гледам! Ще трябва да го вземеш ти, Рони! Малко компания добре ще ти се отрази!”.
Паякът започна да пее песничката от шоуто. Добре, че някой звънна на вратата, защото магьосникът опасно се приближаваше до точката си на кипене. Той отиде да отвори, като се молеше да е някой масов убиец. Continue reading
Баба Латинка седеше на пейката пред малката си къщичка и посръбваше билков чай. Къщичката й също бе поседнала внимателно, свила пилешките си крака отдолу. Двете си почиваха в тишината на есенния късен следобед и всяка от тях бе потънала в мисли. Латинка лениво гледаше сивите облаци, надвиснали над нея, и се чудеше какво ги бе докарало. Всъщност цветът им беше повече от сив – като че ли в гълбините им се криеше нещо много по-тъмно… Времето трябваше да е слънчево цялата седмица, и тя недоумяваше отъкде се бе взела тази буреносна атмосфера. Хммм, ти да видиш… А и еднорозите преди малко. Когато бе отишла да ги нахрани бяха много нервни – риеха с копито и в края на краищата отказаха да ядат.
– Нещо май смущава нашето спокойно местенце… Нещо се просмуква под листата, тихо стъпва по горските пътеки и чупи сухите клони… Нещо, което си търси белята… Continue reading
Графът драматично отметна дългите кадифени завеси. Навън го посрещна веселото майско слънце, което блестеше и се пулеше от небето все едно му е за последно. Високият мъж се разтресе от отвращение и се подпря на махагоновото бюро. Не можеше да продължава така. Не можеше просто!
– Зиииийф!! – извиси глас той – Зийф, ела веднага!
Вратата се отвори безшумно и до графа застана един нисичък човек. Компетентната му физиономия и прекрасната му стойка недвусмислено нашепваха „иконом”.
– Повикахте ме, сър?
– Повиках те, Зийф. Днес пак е слънчево.
– Да, сър.
– Ще повърна. Ще получа удар. Ще се самоубия за пети път.
– Това би било много неприятно, сър.
– Имам нужда от драматичен наратив. Моля те, Зийф! Знам, че ги мразиш, но дългът задължава!
Икономът приглади редичката си коса. После прочисти гърло дискретно и след това заговори с доста изразителен патос:
– Всички ноемврийски дни бяха меланхолни и обвити в мъгла. Днешният не беше изключение. Слънцето сякаш се бе удавило в мастиленочерните облаци и сега лежеше на дъното на небето, забравено от целия човешки род. Първата капка дъжд удари мъртвата земя. Пороят дойде неочаквано и без никаква милост.
Графът бе затворил очи и кимаше с блажена усмивка. Думите на иконома бяха балсам за изтерзаната му душа. Continue reading
Щукна ми този писателски блог 